О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1430
гр.София, 12.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5703/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 109/ 29.04.2015 г. по гр.д.№ 91/ 2015 г., с което е потвърдено решение на Русенски окръжен съд по гр.д.№ 94/ 2014 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против [фирма], [населено място], представлявано от управителя М. Г. Р., при условията на евентуалност, искове, квалифицирани по чл.42 ал.2 ЗЗД – за обявяване на недействителността на сделката, обективирана в нотариален акт № **, т.**, рег.№ ****, н.д.№ 192/ 2011 г. на нотариус рег.№ ***, с който В. С. Д. прехвърля на [фирма] 293/311 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****.*.*** по кадастралната карта на [населено място], ведно с построената върху него сграда с идентификатор *****.*.***.* със застроена площ 128 кв.м., а в замяна [фирма] прехвърля на В. С. Д. апартамент № 6 (в незавършен вид) на трети етаж от жилищна сграда находяща се в [населено място], [улица], построена в У. ****-**** в кв.*** по плана на [населено място], като сключена от представител без надлежно учредена представителна власт, евентуално – по чл.27 вр. чл.29 ЗЗД за унищожаване на същия договор поради сключването му след въвеждане в заблуждение на В. С. Д., че сключва договор за предоставяне на гледане и издръжка без прехвърляне на собственост, евентуално – по чл.87 ал.3 вр. чл.210 ал.2 ЗЗД – за разваляне на същия договор поради наличие на разлика в площта на прехвърления на В. С. Д. имот (37,13 кв.м. вместо 42,95 кв.м.).
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката повдига процесуалноправните въпроси заинтересовани ли са свидетели, които са имали със страна по прехвърлителна сделка само еднократен и професионален (във връзка със сделката) контакт и следва ли съдът да отчете възможната необективност на показанията им; допустимо писмено доказателство ли е изявление на починал прехвърлител по отношение на извършената от него сделка; и за допустимите документи, въз основа на които може да се установява уговорената площ на имот, предмет на прехвърлителна сделка, както и материалноправният въпрос за необходимостта уговорената в нотариалния акт площ да съответства на нормативната уредба за площообразуването, с оглед приложението на чл.210 ал.1 ЗЗД. Счита, че първият от тези въпроси и разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а останалите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и че по тях има противоречива практика.
Ответната страна, [фирма], оспорва жалбата и излага съображения, че няма основания за допускане на касационно обжалване. Според него по въпроса за заинтересоваността на свидетелите въззивното решение не противоречи, а съответства на установената от Върховния касационен съд съдебна практика. Останалите въпроси счита, че не са разрешени от въззивния съд и поради това не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено (чрез излагане на собствени фактически и правни съображения), че ищцата е дъщеря и единствен законен наследник на В. С. Д., която на 14.10.2011 г. е упълномощила в надлежната форма М. Г. Р. да продаде собственият й имот (293/311 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****.*.*** по кадастралната карта на [населено място], ведно с построената върху него сграда с идентификатор *****.*.***.* със застроена площ 128 кв.м.), а в замяна [фирма], представлявано от М. Г. Р., да й продаде друг имот (апартамент № 6 на трети етаж от жилищна сграда находяща се в [населено място], [улица], построена в У. ****-**** в кв.*** по плана на [населено място], с идентификатор *****.*.****, застроена площ 37,13 кв.м.). Въз основа на пълномощното, на 19.10.2011 г., е сключен договор за замяна на двата имота между [фирма] и В. Д., при поето задължение от първата страна за доплащане на 50 000 лв, като волеизявленията и за двете страни са направени от М. Р., като техен представител. По данни от кадастралната карта, апартамент № 6 е с площ 37,13 кв.м. Това е застроената площ на апартамента и по таблица за ценообразуване, но тя е изчислена без светлата площ на складовите помещения и разгърната застроена площ. Към септември 2012 г. при В. Д. е констатирана деменция при болестта на А. с късно начало – тежка степен, а от 18.01.2013 г. тя е била поставена под пълно запрещение. Констатираното увреждане не позволява на лицето да разбира и ръководи действията си, но то е установено след извършването на процесната сделка. По основния спор между страните дали В. Д. е била в същото състояние към месец октомври 2011 г. съдът посочил, че дава вяра на показанията на свидетелите Х. и А. – Б.. Първата е помощник – нотариус, извършил заверката на подписа на пълномощното, а втората – началник на съдебнопсихиатрично отделение в ЦПЗ – Р. и в качеството си на психиатър е освидетелствала В. Д. непосредствено преди упълномощаването. Съдът посочил, че тези свидетели не са заинтересовани по смисъла на чл.172 ГПК, а дадените от тях показания се подкрепят взаимно. От друга страна съдът посочил, че единствено показанията на свидетелката С. противоречат на съобщеното от свидетелите Х. и А. – Б., но те не могат да бъдат кредитирани поради наличие на вътрешни противоречия в тях относно момента, в който се е влошило състоянието на В. Д. и поради липса на категоричност какво точно е било това състояние към октомври 2011 г. При тези факти съдът извел от правна страна, че към момента на извършване на упълномощаването прехвърлителката е могла да разбира и ръководи действията си, съответно сключената от представителя й сделка е действителна и обвързва страните. Тази сделка не подлежи на унищожаване поради измама, тъй като по делото не е установено от фактическа страна В. Д. да е била въведена в заблуждение за какъвто й да е факт от пълномощника или от трето лице. По иска за разваляне на договора съдът посочил, че площта на апартамента по скица – копие от кадастралната карта действително е 37,13 кв.м., но тя не включва площта на складовите помещения към обекта и на общите части, а заедно с тях е 42,95 кв.м. Съдът посочил също, че с пълномощното, дадено на М. Р., В. Д. го овластила да придобие за нея апартамент с площ именно от 37,13 кв.м., така че е без значение дали описаният в нотариалния акт имот е с тази площ или с по-голяма от нея.
При така изложените от въззивния съд мотиви, от поставените от касатора правни въпроси обуславя обжалваното решение само този, свързан с кредитирането на показанията на свидетели, които са имали със страна по прехвърлителна сделка само еднократен и професионален (във връзка със сделката) допир. Той обаче не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Нито едно от представените от касатора решения не отговаря на този въпрос при условията на чл.291 ГПК. В решение по гр.д.№ 1/ 2013 г., ІV г.о. е прието по реда на чл.290 ГПК, че при данни за заинтересованост на свидетеля съдът трябва да преценява показанията му с повишена критичност, но не съществува пречка въз основа на показания на такива свидетели да се установяват правнорелевантни факти, ако съдът прецени, че заинтересоваността на свидетеля не се е отразила на достоверността на показанията му. В решение по гр.д.№ 4004/ 2014 г., ІІ г.о., касационното обжалване е било допуснато по въпроса за задължението на съда да обсъди противоречивите свидетелски показания на две групи свидетели и в отговор е дадено същото тълкуване, като в предходното решение. В нито един от двата акта не се разрешава повдигнатия от жалбоподателката процесуалноправен въпрос, а въззивното решение е съобразено с даденото в тях тълкуване, защото показанията на противоречащите си свидетели са подложени на анализ и съдът е посочил защо дава вяра на едни от тях, а отрича достоверността на други. Правилността на този анализ в производството по чл.288 ГПК не може да се проверява. В това производство се контролират само правните разрешения на въззивния съд, а не фактическите му констатации.
Що се касае до представеното решение по гр.д.№ 14/ 2010 г., ІІІ г.о., обвързващото тълкуване в него е по въпроса длъжен ли е съдът да се довери на заключенията на експертите за това, дали едно лице е могло да разбира и ръководи действията си при извършена от него разпоредителна сделка. Тълкуване по чл.290 ГПК за това, кога свидетелите се считат заинтересовани, това решение не съдържа. В казуалната му част действително е прието, че нотариусът и извършилите съдебно – нотариален преглед на страната по прехвърлителна сделка са заинтересовани по смисъла на чл.172 ГПК, но това не е обвързваща практика, нито може да обоснове противоречие в практиката. Касае се за преценка на достоверността на свидетелските показания с оглед конкретиката на случая, а не за относимо във всички случаи тълкуване.
Останалите повдигнати от жалбоподателката правни въпроси не обуславят обжалваното решение. По въпроса допустимо писмено доказателство ли е изявление на починал прехвърлител по отношение на извършената от него сделка, въззивният съд не се е произнесъл. Пред него такъв въпрос не е стоял, тъй като по делото не е прието като писмено доказателство изявление на починал прехвърлител, съответно не е имало как неговата допустимост да бъде обсъждана. Правен въпрос във връзка с отказа на съда да приеме такова доказателство на основание чл.266 ал.1 ГПК касаторът не повдига, а след като приемането на доказателството е отказано поради настъпила преклузия, въпросът дали това доказателство е допустимо, се явява неотносим. Неотносими са и въпросите за документите, въз основа на които може да се установява уговорената площ на имот, предмет на прехвърлителна сделка и за задължителността на нормативната уредба за площообразуването. Въззивният съд е посочил, че разлика между уговорената и действителната площ на апартамента няма, защото в пълномощното В. Д. и изявила воля да придобие имот с площ 37,13 кв.м. и във всеки случай е получила поне толкова. Изложените и други мотиви за начина на изчисляване на площта са излишни, тяхната правилност или неправилност няма отношение към крайния резултат по обжалваното решение и правен въпрос във връзка с тези мотиви не се явява обуславящ.
Поради това Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Великотърновски апелативен съд № 109/ 29.04.2015 г. по гр.д.№ 91/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: