3
определение по гр.д.№ 5490 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 646
София, 14.12. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5490 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Теодора Д. В. и Д. Д. П. срещу решение № 204 от 29.05.2015 г. по гр.д.№ 209 от 2015 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е потвърдено решение № 10 от 16.01.2015 г. по гр.д.№ 842 от 2014 г. на Ботевградския районен съд за уважаване на предявения от С. И. С., Й. Р. С. и С. С. С. срещу Теодора Д. В. и Д. Д. П. иск с правно основание чл.54, ал.2 З. за признаване за установено спрямо ответниците, че точната имотна граница между съседните имоти на ищците и на ответниците /УПИ II-810 и УПИ I-809 по регулационния план на [населено място]/ минава по линията А-В-Д-Ж-И, оцветена в червен цвят на скица-приложение 2 към заключението на в.л.инж.Р.Т., намираща се на лист 125 от делото на първоинстанционния съд и представляваща неразделна част от решението.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския окръжен съд е недопустимо и неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Според касаторките, налице били противоречиво решавани от съдилищата въпроси: в определение № 393 от 19.08.2013 г. по ч.гр.д.№ 4193 от 2013 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и в определение № 409 от 04.08.2011 г. по ч.гр.д.№ 294 от 2011 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. Освен това, според тях, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси:
1. Как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по иск с правна квалификация чл.53, ал.2 З. ?
2. Следва ли претенцията по чл.53, ал.2 З. да се индивидуализира с пълни подробности за коя част от имота се отнася ?
3. Допустим и основателен ли е иск с правно основание чл.53, ал.2 З. без никакво ограничение във времето, а именно без преклузивен срок или давност за упражняване на това право по процесуален ред ?
В писмен отговор от 09.09.2015 г. ответниците по жалбата С. И. С., Й. Р. С. и С. С. С. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението да не бъде допускано заедно със всички законни последици от това.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск с правно основание чл.54, ал.2 З., въззивният съд е приел, че тъй като последният приложен регулационен план на [населено място], касаещ процесните имоти, бил регулационният план от 1957 г., имотната граница между двата съседни имота /този на ищците и този на ответниците/ съвпадала с границата по плана от 1957 г.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване на това решение поради следното:
1. Първият поставен от касаторките правен въпрос /как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по иск с правна квалификация чл.53, ал.2 З./ не е такъв по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за решаване на спора за собственост по конкретното дело. Въпросът как се определя цената на иска /върху данъчната оценка на целия имот или само на спорната част/ не е от значение за допустимостта на иска по конкретното дело, по което е заплатена държавна такса върху данъчната оценка на целия имот, а не само на спорната част от него. Въпросът не е от никакво значение и за основателността на иска. Не е от значение и за допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, доколкото касационната жалба е подадена, респективно касационното производство е образувано на 13.07.2015 г. /след влизане в сила на изменението на чл.280, ал.2 ГПК със ЗИД на ГПК, публ.в ДВ бр.50 от 03.07.2015 г., съгласно което всички въззивни решения по искове за собственост подлежат на касационно обжалване, без оглед цената на исковете/.
2. Вторият поставен въпрос /следва ли претенцията по чл.53, ал.2 З. да се индивидуализира с пълни подробности за коя част от имота се отнася/ не е свързан с приложението и тълкуването на неясна правна норма. Очевидно след като искът с правно основание чл.54, ал.2 З. е иск за собственост, спорната част от имота следва да бъде индивидуализирана в исковата молба по съответния начин. По този въпрос няма неяснота или непълнота, нито противоречива съдебна практика. В конкретния случай спорната част от имота е достатъчно индивидуализирана от ищците в исковата молба и в молбата- уточнение на иска от 08.09.2014 г. Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване, по смисъла на това понятие, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
3. Третият поставен правен въпрос /допустим и основателен ли е иск с правно основание чл.53, ал.2 З. без никакво ограничение във времето, а именно без преклузивен срок или давност за упражняване на това право по процесуален ред/ всъщност е свързан с това дали искът по чл.53, ал.2 З. /сега чл.54, ал.2 З./ се погасява по давност или след изтичане на преклузивен срок. Този въпрос също не е свързан с неясна или непълна законова уредба, а и по него няма противоречива практика на съдилищата. Напротив, последователна и непротиворечива е съдебната практика, че тъй като искът по чл.53, ал.2 З. /сега чл.54, ал.2 З./ е установителен иск за собственост към минал момент, то правото да се предяви такъв иск, както всички вещни искове, не е свързано с давностни или преклузивни срокове- тъй като правото на собственост не се погасява по давност, а може да се загуби, само ако собственикът се откаже от него или ако това право бъде придобито от друго лице /чл.99 от Закона за собствеността/. Поради това и по този въпрос не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 204 от 29.05.2015 г. по гр.д.№ 209 от 2015 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.