О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 719
София, 14.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.10.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3548 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма],със седалище [населено място], В. област против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 149 от 02.06.2014 год.,по в.т.д.№ 168/ 2014 год., с което е потвърдено решение № 974 от 06.11.2013 год., по т. д. № 1726/2012 год. на Варненския окръжен съд за уважаване на предявения от Б. А. Б., със съгласието на своята майка- Т. С. Б., срещу касатора, като ответник иск по чл.125 ТЗ за сумата 803 111.07 лв., представляваща част от размера на дружествения дял на починалия съдружник А. Б. А., неин наследодател, възлиза общо на сумата 1 290 666 лв..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост , допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу обосноваността на извода на въззивния съд за неоснователност на въведеното процесуално възражение за прихващане, като счита, че липсата на отделен диспозитив в обжалвания съдебен акт по отношение на същото сочи и на процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Подробни съображения са изложени и срещу възприетото от решаващия съд заключение на изслушаната съдебно- икономическа експертиза, което според жалбоподателя е непълно и изготвено при отсъствие на първични счетоводни документи, факт, който в нарушение на процесуалния закон въззивният съд не е взел предвид.
В изложение на основанията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуално право: 1.” Длъжен ли е въззивният съд, когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение да обсъди събраните по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи за неговата неправилност?”; 2. „Длъжен ли е въззивният съд, когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение да изложи свои собствени мотиви ?”; 3. „Задължен ли е съда при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логически и опитни правила?”
Като израз на визираното противоречие със задължителната практика на касационната инстанция по първите два от поставените правни въпроси са посочени постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС: №120 от 04.04.2013 год., по гр.д.№ 964/2012 год. на ІV г.о.; № 154 от 31.08.2012 год., по гр.д.№ 746/2010 год. на І г.о.; № 415 от 25.01.201 год., по гр.д.№ 1332/2010 год. на І г.о. и № 114 от 15.05.2010 год., по гр.д.№ 4232/2008 год..
По отношение на третия формулиран правен въпрос се поддържа селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не е заявил становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по селото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение Варненският апелативен съд, след самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, е споделил изцяло фактическите и правни изводи на първостепенния съд за основателност на предявения иск, основан на чл.125 ТЗ, излагайки сходни мотиви. Приел е, че доколкото по силата на чл.129, ал.1 ТЗ дружественият / ликвидационния/ дял може да се наследява, то с прекратяване на членственото правоотношение със съдружника А. – баща на ищцата, настъпило със смъртта му, в полза на последната е надлежно възникнало правото да претендира равностойността на дела на наследодателя си в дружеството ответник. Позовавайки се на притежаваните от наследодателя- съдружник 20 дружествени дялове, всеки от по 100 лв. и на законовото правило на чл.125, ал.3 ТЗ решаващият състав на Варненския апелативен съд, въз основа на заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, което е възприел за обективно и компетентно е определил, равностойността на претендирания дружествен дял общо на сумата 1290 666.60 лв., поради което е изградил краен правен извод, че заявената частична искова претенция в рамките на същия този размер се явява основателна. По съображения, че разликата между всички касови приходи и касови разходи в графата за съдружника А., б.ж. на [населено място] пазар е положително число т.е. в полза на приходите на ЮЛ- търговец въззивната инстанция е счела, че отсъстват неотчетени от него, като управляващ дружеството съдружник, суми които да са били собственост на търговеца и последният да е неправомерно усвоил. Въз основа на така приетите за установени факти като неоснователно е преценено заявеното от ответника защитно възражение за прихващане.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от касатора процесуалноправни въпроси, макар и важни, са ирелевантни за крайния правен резултат по делото, поради което не попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК – основна обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Последователно в практиката си, създадена при уредбата на касационното производство по действащия ГПК, ВКС е поддържал разбирането, че разрешен процесуален въпрос по см. на чл. 280, ал.1ГПК е налице, само когато съдът се е произнесъл по процесуалните действия, които следва той самият да извърши или по законосъобразността на процесуалните действия, извършени от първоинстанционния съд, или когато вззивният съд е зачел ненадлежно извършени от страните процесуални действия, респ. не е зачел надлежно извършени такива, като е достатъчно дори и да не се е произнесъл изрично в решението си по конкретен въпрос на процесуалното право, да е процедирал в несъответствие с процесуалния закон и това несъответствие да се е отразило на правилността на решението, по начин, който е във вреда на жалбоподателя.Не такъв е разглежданият случай.
Въззивният съд е изложил подробни мотиви в съобразителната част на постановения въззивен съдебен акт, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност всички допуснати от В. и относими към спора доказателства, вкл. заключението на изслушаната съдебно –счетоводна експертиза, което е възприел като обективно. Що се касае да приетата неоснователност на заявеното в хода на процеса възражение за прихващане, то обстоятелството, че решаващият състав на Варненския апелативен съд изрично се е произнесъл по същото, като е коригирал мотивите на първоинстанционния съдебен акт, приемайки, че в разглежданата хипотеза на прекратено членствено правоотношение с управляващия дружеството съдружник поради настъпила негова смърт – чл.125, ал.1, т.1 ТЗ, не е необходимо решение на Общото събрание на съдружниците – предпоставка за търсене на отговорност от действащия управител по реда на чл.145 ТЗ, изключва да е налице твърдяното от касатора процесуално нарушение – липса на произнасяне, което да обуславя значимостта по см. на чл.280, ал.1 ГПК на някой от поставените процесуално правни въпроси. Отделно е, че конкретен правен въпрос, свързан с упражненото от ответника и разгледано от съда възражение за прихващане страната не е поставила, а обосноваността на правните изводи на Варненския апелативен съд, като ирелевантна за предпоставките за достъп до касация, не подлежи на обсъждане и преценка в производството по чл.288 ГПК.
Същевременно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, установено с чл. 12 ГПК, разпоредба аналогична на чл.188, ал.1 ГПК/ отм./, като съобрази научните, логически и опитни правила, според последователната практика ВКС, е част от императивно възложената на решаващия съд правораздавателна функция, поради което изпълнението му в съответствие с изискванията на процесуалния закон, което всъщност касаторът оспорва, също е относимо към процесуалната законосъобразност на обжалвания съдебен акт и поради това подлежи на касационно проверка само при разглеждане на касационните оплаквания по същество. Ирелевантно за предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, това оплакване на жалбоподателя, което е и бланкетно, доколкото конкретни научни , логически и опитни правила, които Варненският апелативен съд не е съобразил не са цитирани, дори да е въведено като въпрос на процесуалното право, както е процедирано в случая, не подлежи на разглеждане в производството по селектиране на касационните жалби.
При отсъствие на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, за състава на касационната инстанция, според разясненията в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, отсъства задължение да се произнесе по основателността на поддържаните критерии за селекция.
Само за пълнота на изложеното следва да се посочи, че по въпроса за начина на определяне равностойността на дружествения дял на съдружник, чието членствено правоотношение е прекратено на осн. чл. 125, ал.1 ТЗ и за правната характеристика на иска по чл.125, ал.3 ТЗ, какъвто е и разгледаният от Варненския апелативен съд е налице формирана задължителна за съдилищата в страната практика на ВКС, ТК, изразена в служебно известните на настоящия съдебен състав и споделящи се от него решения: № 87/06.06.2012 год., по т.д.№ 468/2011 год. на ІІ т.о.о; № 224/10.09.2010 год., по т.д.№ 765/ 2008 год., по т.д.№ 64/2009 год. , по т.д.№ 504/2008 год. на ІІ т.о., № 81/ 18.07.2011 год., по т.д.№ 809/2010 год. на І т.о.. Със същата въззивният съд изцяло се е съобразил, определяйки равностойността на дружествения дял на наследодателя на ищцата, като част от имуществото на ответното търговско дружество, въз основа на експертното заключение на допусната съдебно- счетоводна експертиза и счетоводния баланс на „АСЕ Г.”О. към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членственото на починалия А. А..
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което при този изход на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК съставът на касационната инстанция не се произнася по отговорността за същите.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 149 от 02.06.2014 год.,по в.т.д.№ 168/ 2014 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: