1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1433
гр.София, 14.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5716/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. о. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1387 от 29.06.2015 г. по гр.д.№ 931/ 2015 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 12834/ 2013 г., касаторът е осъден да заплати на П. Б. Р. – Б. на основание чл.49 ЗЗД 39 116,60 лв – обезщетение за неимуществени вреди, 10 950,85 евро обезщетение за имуществени вреди от пропуснат доход за период 03.10.2009 г. – 12.05.2011 г., 1 491,05 лв – обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в разходи за медицински консумативи и болничен престой; 6 000 евро – обезщетение за имуществени вреди, състоящи се в разходи за домашен медицински помощник, заедно със законната лихва върху тези суми от 22.08.2009 г. до окончателното им изплащане, както и 11 726,16 лв разноски по делото.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига процесуалноправните въпроси (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд) за релевантните доказателства, с които се установява причинната връзка при деликт и за допустимостта по един и същ правен въпрос две съдебни инстанции да стигнат до коренно противоположни изводи в решенията си. Релевиран е и материалноправният въпрос (също уточнен) явяват ли се общините, като собственик на гробищен парк, задължени да поддържат пътеките между гробните места, които не са алеи на парка. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, че се разрешават противоречиво от съдилищата и че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна, П. Р. – Б., оспорва жалбата като поддържа на първо място, че в изложението на касатора не са формулирани точно и ясно правни въпроси, по които обжалването да бъде допуснато, на второ – че въпросите не са включени в предмета на делото, по което е постановено обжалваното решение, и на трето – че касаторът не е посочил и представил противоречива практика по въпросите, която да обуслови приложението на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Поради това моли обжалването да не се допуска.
Съдът намира жалбата за допустима.
Не следва да се възприемат възраженията на ответната страна, че касаторът не е формулирал надлежно правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението на С. община по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочено кои са спорните правни разрешения на въззивния съд, които (според касатора) обосновават допускане на обжалването. С това въпросите са повдигнати, а тяхното уточняване и прецизиране е в правомощията на Върховния касационен съд, съгласно цитираното Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Искането за допускане на касационно обжалване обаче се явява неоснователно.
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищцата е пострадала при инцидент на 22.08.2009 г. Намирала се в Централен Софийски гробищен парк и се придвижвала по пътека между гробните места, за да посети гроб на свой роднина. Поради това, че пътеките не били почистени от паднали клони и от храсти, ищцата се спънала, залитнала и се подпряла на неукрепена надгробна плоча, която паднала върху десния й крак и причинила тежко счупване. За излекуване на това увреждане се наложили две оперативни интервенции, а лечението продължило година и седем месеца и било съпроводено със значителни болки и страдания. За периода на неработоспособността й ищцата получила обезщетения за временна нетрудоспособност с 10 950,85 евро по-малко в сравнение с доходите, които би получила от работата си. Освен това се наложило да плати 1 491,05 лв за медицински консумативи и болничен престой и 6 000 евро за домашен помощник. При тези фактически констатации въззивният съд извел от правна страна, че отговорност за обезщетяване на търпените от ищцата вреди носи ответника, който чрез своите служители не е изпълнил задълженията си да почисти пътеките между гробните места в парка. Съдът посочил, че този парк е публична общинска собственост и следва да бъде поддържан с грижата на добър стопанин. Обстоятелството, че такава поддръжка не е извършена, е пряка причина за спъването на ищцата и последвалото падане на плоча върху крака й, вследствие на което са настъпили установените имуществени и неимуществени вреди. Съдът приел, че междинната пътека между редовете от гробове е елемент от регулационния план на гробищния парк, а не е част от гробните места, които са длъжни да поддържат ползвателите им. Задължението за поддържане на тези пътеки е за съответната община, а неподдържането им е противоправно бездействие, обосноваващо отговорността й. Като посочил, че първоинстанционното решение достига до противоположен извод, въззивният съд счел същото за неправилно и го отменил, постановявайки нов акт за уважаване на исковете.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, повдигнатите от касатора въпроси обуславят решението му, но не се разрешават противоречиво от съдилищата и не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът е този, който трябва да посочи в кои влезли в сила съдебни актове е обективирана противоречивата съдебна практика и да ги приложи към изложението си (Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд). В случая такива нито са посочени, нито са представени, поради което не може да се обоснове приложението на чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Въпросите нямат и претендираното от касатора значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно посоченото Тълкувателно решение, хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е изпълнена тогава, когато по повдигнатите въпроси няма установена практика или се налага изменение или осъвременяване на съществуващата, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се измени или осъвремени съществуващата. Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като законът е ясен и установената практика по прилагането му не се нуждае от осъвременяване. Въззивната инстанция е съд по съществото на спора и не повтаря действията на първоинстанционния съд, нито ги контролира. Тя извършва собствен доказателствен анализ и прави свои фактически констатации, въз основа на които прилага закона и решава спора по същество (Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/ 2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд). Поради това е допустимо тя да достигне до противоположен извод от първата инстанция по един и същ фактически или правен въпрос. Въззивният съд не е ограничен в преценката на релевантните доказателства, включително тези, които установяват причинна връзка при деликт. Допустими са всички доказателства, които ГПК урежда. Публичната общинска собственост се управлява от общината и нейно е задължението по поддържането й. Съгласно чл.6 от Наредба за гробищните паркове и погребално-обредната дейност на територията на С. о. (редакция след измененията, извършени с Решение на СОС по протокол № 17/ 24.07.2008 г., в сила към датата на увреждането), с подробните устройствени планове за гробищните паркове на територията на С. о. се определят главните и второстепенни алеи на гробищния парк, гробните парцели и местата на урновите стени. Парцелите се разделят на редове, които се броят от изток на запад, а гробовете – от юг на север. Редовете и гробовете се отделят с междинни пътеки. Разпоредбата не прави разлика между алеите и междинните пътеки, те са част от територията на парка – публична общинска собственост и задължението за поддържането им е за С. о..
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че и по трите поставени въпроса не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1387 от 29.06.2015 г. по гр.д.№ 931/ 2015 г.
ОСЪЖДА С. о., [населено място], [улица], да заплати на П. Б. Р. – Б., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], ет.6, офис 21, 3 000 лв (три хиляди лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: