О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1438
гр. София, 16.12.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 6078 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. Т. против решение № 1854/19.08.2015 г., постановено по гр.д.№ 1150/2015 г. от І-ви състав на Апелативен съд – София.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.59 ЗЗД, като е счел същия за частично основателен. С касационната жалба, решението е обжалвано от ответника по делото.
Въззивният съд е приел, че ищцата притежава 22/32 ид.ч. от недвижим имот, ползуван от ответника по делото. Ответникът по делото, по претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за ползуване на основание чл.59 ЗЗД е възразил, че ползва имота на основание договор за наем от 10.01.2000г. между него и другия съсобственик, който е негов баща. Ответникът е предявил възражение за прихващане с претендираната от ищцата сума със сумата от 12 000 лева, съставляващи разноски за извършени подобрения в имота за изграждане на кухненски бокс, изграждане на санитарен възел, изкопаване и циментиране на мазе. От събраните по делото доказателства, съдът е приел за недоказано твърдението на ответника за направени от него разноски в размер на сумата 12 000 лева за подобрения в процесния имот, съставляващи изграждане на кухненски бокс, санитарен възел, изкопаване и циментиране на мазе. Съдът е приел за неоснователно е твърдението на ответника, че той е придобил държането върху идеални части от имота въз основа на договор за наем от 10.01.2000г., сключен между него и баща му, в който договор е било записано, че баща му, като собственик на недвижимия имот, е предоставил за ползване на ответника част от къща, находяща в този имот, състояща се от стая, хол, тераса, мазе и 30 кв.м. от дворното място, пред входа към помещенията за сумата от 50 лева месечно. Тъй като ищцата е оспорила истинността на описания договор и с протоколно определение от 20.12.2005г. първоинстанционният съд е открил производството за проверка истинността (автентичността) на този диспозитивен частен документ. Тъй като ответникът не е доказал автентичността на представения от него договор за наем от 10.01.2000г., както и с оглед доказателствената тежест, съдът е приел, че оспорването е проведено успешно, като е приел, че е недоказано твърдението на ответника, че баща му, му е предоставил държането на имота. Въз основа на горното, въззивният съд е приел, че за ползуването на чужд имот, ответникът дължи на основание чл.59 ЗЗД обезщетение за ползуване, в размер на присъдената сума.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, разрешени при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Сочените правни въпроси са, когато член на семейството на съсобственик пряко и непосредствено си служи с цялата обща вещ на правно основание, придобито от съсобственика, за задоволяване на свои потребности, дължи ли обезщетение за ползуване той или същото се дължи от съсобственика; как следва да се квалифицира иск за обезщетение за ползуване при горните обстоятелства и коя е надлежната страна в тази хипотеза. Твърди се, че тези правни въпроси са разрешени при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Така поставените правни въпроси са свързани с твърдението на касатора, че държи имота на основание наемен договор, оттук и неговите твърдения за относимост на правните въпроси, поставени по-горе, както и твърдението му за недопустимост на съдебното решение, свързано с разглеждането на непредявен иск. От фактическа страна, съдът е приел, че липсва наемен договор /доколкото същия е оспорен и оспорването е проведено успешно/. Проверката на фактите, относно наличието на договор за наем, както и дали бащата на ответника му е предоставил ползуването на имота, е недопустимо да се извърши в производството по чл.288 ГПК, доколкото касае обосноваността на съдебното решение, а необосноваността не е сред касационните основания по чл.280 ГПК, а е посочена като касационно основание в разпоредбата на чл.281 ГПК, т.е. нейното евентуално наличие, като порок на съдебното решение, следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество, не и в производството по чл.288 ГПК относно допустимостта на касационно обжалване. Съдът не е приел, че когато член на семейството на съсобственик пряко и непосредствено си служи с цялата обща вещ на правно основание, придобито от съсобственика, за задоволяване на свои потребности, то той дължи обезщетение на основание чл.59 ГПК, доколкото е приел от фактическа страна, че липсва правно основание – договор за наем или предоставяне от страна на съсобственик, поради което въпросът е неотносим към производството по чл.288 ГПК. В тази връзка са неотносими и останалите правни въпроси , свързани все с фактическото твърдение на касатора, че държи имота на правно основание.
Предвид изложеното, в полза на ответника по касационната жалба и на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да се присъди сумата 700 лева, представляваща заплатено от страната адвокатско възнаграждение по представения договор за правна помощ и съдействие.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1854/19.08.2015 г., постановено по гр.д.№ 1150/2015 г. от І-ви състав на Апелативен съд – София.
ОСЪЖДА Н. И. Т. съдебен адрес [населено място], [улица], ет., ап. да заплати на основание чл.78 ,ал.3 ГПК на К. Г. М. съдебен адрес [населено място], [улица], кантора сумата 700 /седемстотин/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.