5
определение по гр.д.№ 3138 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 673
София, 22.12. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3138 от 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано по подадена от [фирма] касационна жалба срещу решение № 44 от 11.03.2015 г. по в.гр.д.№ 393 от 2014 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 262 от 23.06.2014 г. по гр.д.№ 861 от 2013 г. на Габровския районен съд в частта му за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и за осъждане на ответника да предаде на ищеца следните движими вещи: 15 бр.колони ригел с размери 750/500 мм., 21 бр. ригели 1-во ниво с рамери 600/250 мм., 56 бр. хоризонтални метални греди над 1-во ниво, 22 бр. ригели 2-ро ниво с размери 1200/300 мм., компресор „А. копко GA“ 132 kW, изсушител „А. копко FD 300“, трибутален компресор без ресивер, 4 бр. въздуховодки, трибутален компресор с ресивер, 2 бр. пълначни машини, тритонен телфер с телферен прът, рифелова ламарина над 1-во и 2-ро ниво около 500 кв.м и ? от обслужваща стълба.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване пълномощникът на касатора сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Счита, че обжалваното решение противоречи на посочена от него задължителна съдебна практика /решение № 8 от 01.02.2012 г. по гр.д.№ 1011 от 2011 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 242 от 18.12.2014 г. по т.д.№ 2947 от 2013 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., решение № 62 от 08.05.2014 г. по гр.д.№ 7786 от 2013 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., определение № 437 от 16.07.2009 г. по ч.т.д.№ 378 от 2009 г. на ВКС, ТК, решение № 17 от 23.07.2014 г. по т.д.№ 811 от 2012 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 151 от 11.06.2012 г. по гр.д.№ 1055 от 2011 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., определение № 563 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 785 от 2010 г. на ВКС по следните правни въпроси:
1. Недопустимо ли е решението на първоинстанционния съд, постановено по иск, който е родово подсъден на окръжен съд ?
2. Длъжен ли е въззивния съд да следи служебно за родовата подсъдност на делото и да обезсили решението на първоинстанционния съд, когато то е постановено в нарушение на правилата за родова подсъдност ?
3. При предявяване на иск за собственост на движима вещ, състояща се от отделни модули /елементи/, може ли въззивният съд да приеме, че са предявени няколко обективни съединени искове за отделните елементи на вещта и въз основа на това да приеме, че първоинстанционното решение не е постановено в нарушение на правилата за родова подсъдност ?
4. До кой момент страната може да направи възражение за родова неподсъдност на спора съгласно разпоредбата на чл.119, ал.1 ГПК- до приключване на производството във втората инстанция със съдебен акт или до приключване на съдебното дирене, респ. даване под на устните състезания ?
5. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила ли е отказът на съда да уважи искане на страната по делото, направено на основание чл.190 ГПК, като задължи другата страна да представи документи, за които безспорно е установено, че са при нея ?
6. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила ли е отказът на съда да приложи по делото писмени доказателства под предтекст, че вещите лица са имали за задача да се запознаят с тези доказателства, когато е установено, че вещите лица не са се запознали с тези доказателства ?
7. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила ли е непроизнасянето на съда по искане за събиране на доказателства /в случая искане за оглед на вещта, предмет на иска за собственост/, както и неизлагането на мотиви за отказа от събиране на доказателства ?
Освен това счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос:
8. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила ли е включването в състава на тройна съдебна експертиза на вещо лице, което е изразило негативно отношение към процесуалните представители на една от страните и изявлението му е записано в съдебния протокол и което вещо лице е изготвило единичната експертиза, оспорена от тази страна ?
В писмен отговор от 29.05.2015 г. пълномощникът на ответника [фирма] оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано и на ответника да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд в частта му за отхвърляне на предявените от [фирма] срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС за част от претендираните от ищеца движими вещи, въззивният съд е приел за безспорно установено, че част от тези вещи са били предадени на ищеца, а друга част от тях не са част от вещта „приемателна станция с 8 бр. силози от по 150 т.“, която е била закупена от ищеца на публичната продан. По възражението за липса на родова подсъдност, съдът е приел на първо място, че ищецът е направил това възражение несвоевременно съгласно чл.119, ал.1 ГПК, след приключване на производството пред втората инстанция- едва в писмената защита пред въззивния съд. Независимо от горното, тъй като съдът и служебно може да повдига такова възражение, въззивният съд се е произнесъл, че това възражение по същество е неоснователно- че делото е родово подсъдно като първа инстанция на районния съд, тъй като се касае за обективно съединени искове за собственост на движими вещи, всяка една от които е на стойност под 50 000 лв.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касатора практика на ВКС:
1. По първия посочен въпрос /недопустимо ли е решението на първоинстанционния съд, постановено по иск, който е родово подсъден на окръжен съд/ в посочената от касатора задължителна практика на ВКС /решение № 8 от 01.02.2012 г. по гр.д.№ 1011 от 2011 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 242 от 18.12.2014 г. по т.д.№ 2947 от 2013 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. и решение № 62 от 08.05.2014 г. по гр.д.№ 7786 от 2013 г. на ВКС, ГК, Второ г.о./ е прието, че решение на районен съд по дело, което е родово подсъдно на окръжен съд, е недопустимо. Същото по същество е прието и в обжалваното решение, но предвид на това, че според въззивния съд конкретното дело е родово подсъдно като първа инстанция на районен съд, той е приел, че решението на първоинстанционния районен съд не е недопустимо.
2. По втория поставен въпрос /длъжен ли е въззивния съд да следи служебно за родовата подсъдност на делото и да обезсили решението на първоинстанционния съд, когато то е постановено в нарушение на правилата за родова подсъдност/ в решение № 242 от 18.12.2014 г. по т.д.№ 2947 от 2013 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. и решение № 62 от 08.05.2014 г. по гр.д.№ 7786 от 2013 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. е прието, че съдът следи служебно за родовата подсъдност до приключване на производството пред въззивната инстанция. В обжалваното решение въззивният съд е приел същото- че следва служебно да следи за допустимостта на първоинстанционното решение, поради което се е произнесъл по въпроса за родовата подсъдност на делото, макар да е приел, че ищецът е повдигнал този въпрос несвоевременно- едва в писмената си защита пред втората инстанция.
3. По третия поставен въпрос /при предявяване на иск за собственост на движима вещ, състояща се от отделни модули /елементи/, може ли въззивният съд да приеме, че са предявени няколко обективни съединени искове за отделните елементи на вещта и въз основа на това да приеме, че първоинстанционното решение не е постановено в нарушение на правилата за родова подсъдност/ не е посочена практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи.
4. По четвъртия поставен въпрос /до кой момент страната може да направи възражение за родова неподсъдност на спора съгласно разпоредбата на чл.119, ал.1 ГПК- до приключване на производството във втората инстанция със съдебен акт или до приключване на съдебното дирене, респ. даване под на устните състезания/ също не е посочена съдебна практика, на която обжалватото решение да противоречи. Освен това, този въпрос не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното решение- въззивният съд, макар че е приел, че възражението на ищеца за родова подсъдност е несвоевременно направено, служебно се е произнесъл по въпроса дали делото е било родово подсъдно на районния съд като първа инстанция и съответно дали постановеното от районния съд решение е допустимо.
Определение № 437 от 16.07.2009 г. по ч.т.д.№ 378 от 2009 г. на ВКС, ТК е постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК и като такова не представлява задължителна практика на ВКС.
5. По петия поставен въпрос /съществено нарушение на съдопроизводствените правила ли е отказът на съда да уважи искане на страната по делото, направено на основание чл.190 ГПК, като задължи другата страна да представи документи, за които безспорно е установено, че са при нея/ обжалваното решение не противоречи на посочената от касатора практика на ВКС:
В решение № 17 от 23.07.2014 г. по т.д.№ 811 от 2012 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. е прието, че когато във въззивната жалба страната се е позовала на процесуално нарушение, в резултат на което делото е останало неизяснено, въззивната инстанция е длъжна служебно да събере това доказателство. Обжалваното решение не противоречи на тази практика на ВКС, тъй като въззивният съд е допуснал съдебно-техническата експертиза, която е била отказана на ищеца по делото от първоинстанционния съд, в резултат на което делото е останало неизяснено. Действително, въззивниаят съд, както и първоинстанционният съд, е отказал да извърши личен оглед на сградата, в която по твърдение на ищеца се намират претендираните от него движими вещи, и да задължи ответника да представи цялата техническа документация за тези вещи, но този негов отказ не е бил необоснован и в резултат на него делото не е останало неизяснено- оглед на сградата е бил извършван многократно от назначените от съда вещи лица, същите са се запознали и с цялата налична при ответника техническата документация на приемателната станция.
В решение № 151 от 11.06.2012 г. по гр.д.№ 1055 от 2011 г. на ВКС, ГК, Трето г.о. е прието, че съществено процесуално нарушение на въззивния съд е отказът му да събере доказателство, което не е било събрано от първоинстанционния съд поради допуснато от него процесуално нарушение. Обжалваното решение не противоречи на това решение на ВКС, тъй като недопускането на оглед и незадължаването на ответника да представи цялата техническа документация на приемателната станция не представлява процесуално нарушение на съда- отказът да бъдат извършени тези процесуални действия е надлежно мотивиран от съда и не е довел до неизясненост на делото.
Определение № 563 от 21.05.2010 г. по гр.д.№ 785 от 2010 г. на ВКС е постановено по реда на чл.288 ГПК и като такова не представлява практика на ВКС по правни въпроси.
6. По шестия поставен въпрос /съществено нарушение на съдопроизводствените правила ли е отказът на съда да приложи по делото писмени доказателства под предтекст, че вещите лица са имали за задача да се запознаят с тези доказателства, когато е установено, че вещите лица не са се запознали с тези доказателства/ не е посочена съдебна практика, на която обжалваното решение да противоречи.
7. По седмия поставен въпрос /съществено нарушение на съдопроизводствените правила ли е непроизнасянето на съда по искане за събиране на доказателства /в случая искане за оглед на вещта, предмет на иска за собственост/, както и неизлагането на мотиви за отказа от събиране на доказателства/ също не е посочена съдебна практика, на която обжалваното решение да противоречи.
8. Осмият поставен въпрос /съществено нарушение на съдопроизводствените правила ли е включването в състава на тройна съдебна експертиза на вещо лице, което е изразило негативно отношение към процесуалните представители на една от страните и изявлението му е записано в съдебния протокол и което вещо лице е изготвило единичната експертиза, оспорена от тази страна/ по същество касае приложение на нормите на чл.196 ГПК и чл.22, ал.1 ГПК, касаещи отвод на вещо лице. Тези норми обаче са пълни, ясни, недвусмислени и като такива ненуждаещи се от тълкуване. В обжалваното решение тези норми са приложени точно. Поради това не е налице посоченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по този въпрос.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски по делото пред ВКС. Тъй като обаче ответникът не е представил доказателства за направени такива разноски, разноски не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, Първо г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 44 от 11.03.2015 г. по в.гр.д.№ 393 от 2014 г. на Габровския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.