О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 736
гр. София, 22.12.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на десети ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
Н. М.
като разгледа докладваното от съдия М. т.д.№786 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №5 от 08.01.2015 г. по в.т.д.№1337/2014 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №464 от 02.10.2014 г. по т.д.№301/2014 г. на ОР П., в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 736 719.85 лв., представляваща остатък от цена за изкупена електрическа енергия по сключен между страните договор №403 от 16.05.2012 г., произведена за периода 18.09.2012 г. – 31.05.2013 г. от фотоволтаична централа, находяща се в землището на кв.Речица, [населено място], собственост на [фирма], ведно със законната лихва от 17.04.2014 г. до изплащането й и сумата от 56 184.71 лв., обезщетение по чл.86, ал.1 от ЗЗД за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода 17.07.2013 г. – 17.04.2014 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Посочва се, че възприетият от въззивния съд извод за липса на ликвидност на вземането на касатора, поради наличие на оспорването му от длъжника, е незаконосъобразен, тъй като от правна гледна точка едно вземане е ликвидно, когато е установено по основание и размер, а оспорването му от длъжника не влияе на материалноправното действие на компенсацията, ако вземането наистина съществува, което следва да се установи от всички доказателства по делото. Навеждат се доводи, че основанието за дължимост на суми за достъп от длъжника, с които е извършвано прихващане с дължимите от касатора суми за продадена му електрическа енергия, е законодателно определено и въздигнато изобщо в условие за съществуване на продажба на енергия, поради което тезата за отпадане с обратна сила на последиците на отменения от съда административен акт, определящ временни цени за достъп, не може да се сподели. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се твърди наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото, предвид липсата на практика на ВКС и на съдилищата: Дали дадено вземане може да се приеме за неликвидно само и единствено поради факта, че длъжникът го оспорва, без да се изследват обстоятелствата, на основание на които се твърди, че това вземане е възникнало.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че [фирма] дължи пълната цена на произведената и доставена му от [фирма] електрическа енергия, като не е зачел извършено материално-правно прихващане на част от дължимата продажна цена с вземане, произтичащо от дължима от ищеца такса за достъп по преносната и разпределителна мрежа. Изводът за незаконосъобразност на извършеното от [фирма] прихващане, въззивният съд е направил, както поради обстоятелството, че вземането за такси за достъп не е ликвидно, тъй като не е безспорно установено по основание и размер /в сключения между страните договор цена не е уговорена, а определената с отмененото решение Ц-33 не е безспорна/, така и поради липсата на изискуемост на вземането.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да се допусне. Както бе посочено, в обжалваното решение е прието, че материално-правното прихващане е извършено от касатора при липсата на две от предвидените в закона кумулативни предпоставки – ликвидност и изискуемост на активното вземане. В този смисъл изводът за липсата на погасителен ефект на извършеното от [фирма] извънсъдебно прихващане не би се променил и при установена ликвидност на активното вземане, от което следва, че поставеният в изложението въпрос, не може да бъде определен като обуславящ изхода на делото.
Дори обаче да се приеме, че поставеният въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, то касационно обжалване отново не може да бъде допуснато. Освен, че позоваването на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е бланкетно и не са изложени доводи за значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото /посочената от касатора липса на съдебна практика не представлява такъв довод/, то въпросът не може да се квалифицира като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В трайната и непротиворечива съдебна практика, създадена по приложението на чл.103 и сл. от ЗЗД не съществува каквото и да е била неяснота или съмнение относно въпроса кое вземане е ликвидно – това което е безспорно по основание и е определено по размер – установено с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение или за което не съществува спор между страните по отношение на основанието и размера му.
Предвид изхода на делото касаторът дължи на ответника по касация сумата от 21 956.40 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №5 от 08.01.2015 г. по в.т.д.№1337/2014 г. на АС Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на [фирма][ЕИК] сумата от 21 956.40 лв., разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.