О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1469
гр.София, 22.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6088/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1729/ 30.07.2015 г. по гр.д.№ 762/ 2015 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 2948/ 2007 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касатора против Р. В. Ц. искове за заплащане на сумата общо 20 000 лева като получена без основание.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.2 ГПК касаторът повдига процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства поотделно и в съвкупност, както и доводите, направени във въззивната жалба, като изложи мотиви по тях и за доказателственото значение на нередовно водено счетоводство от търговец по отношение на доказването на отрицателния факт, че в неговото имущество не са постъпили парични суми, за които е съставен приходен касов ордер. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответната срана Р. В. Ц. оспорва жалбата като поддържа, че в изложението на касатора липсва ясна и точна формулировка на въпроси, по които да бъде допуснато касационното обжалване, евентуално – че въззивното решение е постановено не в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
Не следва да се възприемат възраженията на ответника, че касаторът не е формулирал надлежно правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е посочил кои правни разрешения на въззивния съд оспорва и кои решения на Върховния касационен съд (според него) дават противоположни разрешения при идентични обстоятелства. С това въпросите са повдигнати, а тяхното уточняване и прецизиране е в правомощията на Върховния касационен съд, съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че Р. Ц. е получил от [фирма] на 31.03.2003 г., 15.04.2003 г., 16.04.2003 г. и 21.04.2003 г. по 5 000 лв (общо 20 000 лв), за което са съставени приходни касови ордери, подписани от получателя. Като основание за получаване на сумата в ордерите е посочено „възстановен аванс СМР от С. т.”. Тези суми обаче са предадени от Р. Ц. на [фирма], с което дружество ищецът в настоящето производство е имал отношения по договор за извършване на строителни и ремонтни работи. Предаването е станало също с приходни касови ордери, които са подписани от управителя на [фирма] – Т. Ц., като оспорването на истинността на тези документи не е доказано. Съдът посочил, че Р. Ц. не е получил сумите от [фирма] в лично качество, а действайки като представител на [фирма], както и че е предал тези суми на представляваното дружество, поради което не се явява получател на пари при липса на основание. Изложил и доводи, че възраженията на ищеца относно нередовно воденото счетоводство на [фирма], където сумите не са осчетоводени като получени, са без значение за отношенията между ищеца и ответника, защото ответникът не може да бъде държан отговорен за нередовно водено счетоводство на дружеството, чиито представител е бил.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставените от касатора процесуалноправни въпроси не обуславят обжалваното решение. Съдът не е посочил в него, че не е длъжен да обсъди доводите на страните и събраните доказателства в тяхната съвкупност, нито фактически е достигнал до такъв резултат. В мотивите си съдът е подложил на обсъждане доказателствата и е посочил кои доказателствени средства счита за достоверни и кои релевантни факти се установяват от тях. Взето е отношение по доводите на касатора (тогава въззивник), че приходните касови ордери, издадени от [фирма] не доказват плащането на сумите по тях, предвид неотчитането им в счетоводството на дружеството. Съдът е намерил ордерите за истински документи, доказващи плащането, независимо от редовността или нередовността на счетоводството на [фирма]. Той не е постановил какво е доказателственото значение на нередовно водено счетоводство от търговец по отношение на факта на постъпване на определени суми в имуществото му, а е посочил, че за трето по отношение на дружеството лице, наличието или липсата на счетоводни записвания не може да има неблагоприятно значение. Резултатът, до който е достигнал въззивният съд въз основа на доказателствения анализ, не подлежи на проверка в производството по чл.288 ГПК. При допускането на обжалването се контролират само правните разрешения на инстанцията по същество, но при установените от нея факти. Касаторът всъщност възразява срещу изводите на въззивния съд, че направените във въззивната му жалба доводи са неоснователни, но такива възражения не могат да бъдат разглеждани в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1729/ 30.07.2015 г. по гр.д.№ 762/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: