ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1481
София, 29 декември 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5925 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1276/15.06.2015 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 915/2015, с което е отменено частично решението на Софийския градски съд от 31.10.2014 г. по гр.д. № 8508/2012, като е уважен до размера на 60.000 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ със законната лихва по чл. 86 ЗЗД и е отхвърлен иска за сумата 100.152 лева обезщетение на имуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ със законната лихва по чл. 86 ЗЗД.
Недоволен от решението в отхвърлителната част е касаторът-ищец И. И. Г., представляван от адв. К. Й. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Недоволен от решението в уважителната част е касаторът-ответник П. на Р. Б., представляван от прок. Т. поповска, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и се разрешава противоречиво от съдилищата.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с постановление от 02.02.2009 г. е образувано предварително производство и от 13.05.2010 до 04.05.2012 г. срещу ищеца – прокурор в Софийската военноокръжна прокуратура е повдигнато и поддържано обвинение в извършването на престъпление по чл. 311 НК, като по отношение на него е приложена мярка за неотклонение „подписка”, разпитван е многократно като свидетел и обвиняем, делото е връщано за отстраняване на процесуални нарушения, а в съдебната фаза са проведени съдебни заседания в три инстанции, като постановената оправдателна присъда е потвърдена от въззивната инстанция поради недоказаност на обвинението, а от касационната инстанция поради несъставомерност на деянието, протестът на прокуратурата не е поддържан пред касационната инстаниця. Ищецът е претърпял много тежко обвинението в престъпление, извършено в качеството му на прокурор, което е медийно разгласено. Влошеното му психично състояние е наложило медицинско лечение, включително и стационарно. Наказателното преследване се е отразило негативно на отношението на околните към ищеца, а също и на отношенията в семейството, включително и поради невъзможността на ищеца да участва в издръжката на новороденото си дете предвид отстраняването му от длъжност.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставеният правен въпрос да обуславя решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства.
При този изход на делото разноски не се дължат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1276/15.06.2015 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 915/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.