О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
София, 04.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 4883 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С.о. чрез юрисконсулт Ц. П.-Р., против въззивното решение № 4503 от 24 юни 2015 г., постановено по гр.д. № 18949 по описа на Софийския градски съд за 2014 г., с което е потвърдено решение № 8236 от 18 август 2014 г., постановено по гр.д. № 45524 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г., с което е развален договор за продажба № 057-07/08.06.2011 г. чрез публичен търг с явно наддаване на общински нежилищен имот помещение към трафопост в [населено място], ведно с идеални части от общите части на сградата и от съответното право на строеж, и общината е осъдена да заплати на купувача Ф. А. Р. от [населено място] сумата от 6000 лева платената продажна цена на имота, ведно със законната лихва от 24 октомври 2011 г. и разноски.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Подчертава се, че съдът не е съобразил легалните определения на § 1, т. 1 ЗУЕС и § 1, т. 1 ЗКИР в контекста на представените по делото договор за продажба и неговите приложения, неправилно са приложени разпоредбите на ЗЕ и ЗЕЕЕ /отм./, и не е изследвана фактическата обстановка във връзка с ползването и стопанисването на помещението, предмет на разпоредителната сделка по ЗПСК. Твърди се, че процесното помещение в сграда за трафопост не отговаря на нито едно от условията, определящи за наличието на „енергиен обект” по смисъла на § 1, т. 17 ЗЕЕЕ /отм./ и § 1, т. 23 ДР ЗЕ, нито е част от електроразпределителната мрежа по смисъла на § 1, т. 22 ДР ЗЕ, но пък е „самостоятелен обект” по смисъла на § 1, т. 1 ЗУЕС и § 1, т. 1 ЗКИР. Сочи се, че от момента на изграждането на сградата на трафопоста, помещението се е ползвало за търговски цели и е било обект на наемни правоотношения, а и трето лице е отдало помещението под наем. Сградата е построена със средства на общинския народен съвет, а и свободните от електроразпределителни инсталационни съоръжения помещения по силата на ЗМСМА и ЗОС са безспорна общинска собственост. Поддържа се, че процесната приватизационна сделка не противоречи на разпоредбите на § 67, ал. 9 ПЗР ЗЕЕЕ /отм./ и на формираната по нея съдебна практика. Твърди се, че е пренебрегната от съда доказателствена тежест на актовете за общинска собственост относно констатираното с тях право на собственост и неговия притежател до момента на отмяната им по съответния ред, като към момента на приватизационната продажба съответният акт за общинска собственост не е бил отменен, не е имало собственически претенции спрямо обекта от други лица, и общината се е считала за собственик на имота след като го е отдавала под наем, възнамеряваната продажба е станала публично достояние чрез обявяването й по съответния ред, владението е предадено на купувача от общината.
Ответникът Ф. А. Р. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. А. А., в отговор на касационната жалба излага доводите си за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, и поддържа становище за неоснователност на жалбата.
При счетен от съда за безспорен факт за изграждането на помещението като неразделна част от трафопост, актуван като частна държавна собственост, включен в капитала на ЕАД, праводател на [фирма], е прието, че процесното помещение не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, като общината не твърди, че е собственик на трафопоста, нито актът за частна общинска собственост касае самостоятелна част от вещ и само на това основание е негоден да удостовери вещно право върху актувания обект. Сочи се, че съставеният акт за частна държавна собственост не е бил опроверган, което е било в доказателствена тежест на общината. Приет е за неосъществен съставът на § 7, ал. 1 ЗМСМА, тъй като имотът е бил включен в капитала на търговско дружество към съответния момент, трафопостът се е водел в баланса на търговско дружество и е станал част от образувано ЕАД с държавно участие. Посочва се липсата на представени доказателства, че общината е упражнявала право на управление и стопанисване по отношение на трафопоста. Тъй като общината не е изпълнила договорното задължение да направи купувача собственик на имота, е счетен за доказан в основанието си искът за разваляне на договора за продажба, като купувачът безспорно е бил добросъвестен.
К. съд приема, че поставените правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване на въззивното решение, тъй като са относими само към част от обусловилите изхода на спора разрешения на въззивния съд, поради което не е необходимо да се извършва преценка на представената от касатора съдебна практика.
Поставени са въпросите налице ли е обособен обект в сграда, собственост на Столична община, различен от този, в който са разположени трансформаторните съоръжения на [фирма] в контекста на легалното определение за „самостоятелен обект”, дадено в ЗКИР и ЗУЕС и определение за „енергиен обект”, дадено в ЗЕ; даденото в § 1, т. 23 ДР ЗЕ определение за енергиен обект включва ли в понятието енергиен обект и сградите и самостоятелните обекти, които са в непосредствена близост до обекта, в който са разположени техническите съоръжения за производството на електрическа енергия и са пряко свързани с това производство, а имат различно функционално предназначение; и приложими ли са разпоредбите на § 1, т. 1 ЗУЕС и § 1, т. 1 ЗКИР по отношение на самостоятелните обекти изградени в сгради, в които се помещават трафопостове, когато те имат различно функционално предназначение, отделени са инженерно и архитектурно от трансформаторните помещения и притежават отделен вход. Всички въпроси са относими към първата част от изводите на въззивния съд за това, че процесното помещение е изградено и съществува като неразделна част от трафопост, непредставляващо самостоятелен обект на правото на собственост. Правни въпроси за останалите, обусловили изхода на спора изводи на съда: актуването на трафопоста като държавна собственост на основание чл. 68 ЗДС и чл. 148, ал. 1 ППЗДС и липсата на опровергаване на този акт от страна на ответника в процеса, съставянето на акт за частна общинска собственост само за помещението без трафопоста, недоказване от страна на общината, че някога е упражнявала право на управление и стопанисване по отношение на процесния трафопост, както и по основния извод за основанията за настъпване на конститутивното действие на § 7, ал. 1 ПЗР ЗМСМА, респективно за наличието на основанията по ал. 2 на същия текст, не се поставят. Ето защо, дори и изрично поставените от касатора въпроси да са насочени към обусловили изхода на спора разрешения на въззивния съд, липсата на поставени въпроси по останалите обуславящи изводи на съда води до недопускане на касационното обжалване поради несамостоятелното значение за изхода на спора на първата част от посочените разрешения.
При този изход на спора е основателно искането на ответника Р. за присъждане на сторените разноски в размер на 600 лева, заплатени по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 4503 от 24 юни 2015 г., постановено по гр.д. № 18949 по описа на Софийския градски съд за 2014 г.
ОСЪЖДА С. о. да заплати на Ф. А. Р. с адрес в [населено място], С. о., [улица], сумата от 600,00 (шестстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: