ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4
София, 04 януари 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5701 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 1471/06.07.2015 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2490/2014, с което е потвърдено решението от 24.04.2014 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 12292/2011, с което са отхвърлени предявените искове за прогласяване на нищожност на договор за продажба на недвижим имот на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, поради привидност, тъй като с него се прикрива договор за дарение, както и евентуалните искове за унищожаването му по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, поради неспособност да се разбират и ръководят действията, както и за развалянето по чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради виновно неизпълнение на задължението на купувача да заплати договорената продажна цена.
Недоволен от решението е касаторът Н. М. С., представляван от адв. П. Т. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда при оспорване на частни документи да укаже на страната, която ги е представила, какво следва да докаже: дали само тяхната истинност, или и тяхната достоверност; за възможността на съда след оспорване на частния документ по съдържание и непредставяне на доказателства в тази насока от страната, която го е представила, да приложи чл. 161 ГПК и да приеме за доказано, че сумите не са платени; както и за задължението на съда да обсъди всички факти и обстоятелства по делото, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответницата по жалбата Д. Н. С., представлявана от адв. С. Т., я оспорва като я счита за неоснователна, както и че повдигнатите въпроси не обуславят изхода на делото и не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Претендира направените за касационното производство разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с договор за продажба на недвижим имот от 04.07.2007 г., сключен с нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № 76 от 04.07.20** г. на нотариус В. К. с рег. № *** в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие СРС, родителите на ищеца са продали на втората ответница (негова дъщеря) притежаван от тях в режим на СИО недвижим имот – апартамент в София за сумата 57.000 лева, от която 10.000 лева е платена на продавачите в деня на нотариалното изповядване на сделката, а за остатъка – в размер на 47.000 лева страните са постигнали съгласие да бъде платен на 5 равни месечни вноски по 9.400 лева, като продавачите са си запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване. Съдът е приел, съгласно изслушана съдебно-почеркова експертиза, че подписите върху приложените по делото 5 броя разписки, всяка за сумата от 10.000 лева, са на продавачите по договора. Ищецът твърди, че договорът е нищожен, като привиден и прикрива договор за дарение, както и че продажната цена по договора не е била действително платена, твърди, че по този начин родителите му са целели да го обезнаследят, тъй като не може да упражни правото си да поиска своята запазена част от наследството им като техен единствен наследник. В условията на евентуалност поддържа, че към момента на атакуваната продажба баща му не е могъл да разбира и ръководи постъпките си, поради напредналата си възраст, склероза и деменция, като иска договорът за продажба да бъде унищожен за ј от недвижимия имот, в подкрепа на твърденията си се позовава на обстоятелството, че по негова искова молба е образувано гражданско дело № 9691/2011 по описа на СГС за поставяне на неговия наследодател под запрещение, но поради смъртта на баща му, производството по делото е било прекратено. В случай, че не бъдат уважени исковете му за прогласяване на нищожност на договора за продажба или унищожаването му в посочената част, ищецът е поискал на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД да бъде развален, поради виновно неизпълнение на задължението на купувача да заплати уговорената продажна цена. Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал привидността на договора – не е ангажирал гласни доказателства, въпреки, че за него не важи ограничението по чл. 165, ал. 2, изр. 1 ГПК (като ирелевантни за преценката за привидността на договора е приел твърденията, че ответницата – негова дъщеря не е разполагала с достатъчно средства да плати продажната цена). По отношение на иска по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, съдът е приел, че същият е погасен по давност, тъй като съгласно чл. 31, ал. 2 ЗЗД установената тригодишна давност е започнала да тече от момента на сключването на договора – 04.07.2007 г., а исковата молба е подадена на 19.09.2011 г. в канцеларията на Софийския градски съд след изтичането на срока. Като неоснователен е отхвърлен и евентуалния иск за разваляне на договора, тъй като по делото по несъмнен начин е доказано, че сумите по посочените разписки са платени на продавачите по сделката. Този извод е обоснован, видно от приетото заключение по съдебно-почерковата експертиза, както и от показанията на свидетелката В. С..
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатите правни въпроси да обуславят изхода на делото, те не се разрешават противоречиво от съдилищата, нито са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва, като оспорването на частен свидетелстващ документ може да се отнася само до неговата материална доказателствена сила. Въззивният съд е съобразил установената практика, че е длъжен да обсъди всички доказателства, които установяват правно релевантни факти по делото.
На ответницата по касация Д. Н. С. следва да бъде присъдена сумата от 750,00 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1471/06.07.2015 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2490/2014.
ОСЪЖДА Н. М. С., С. да заплати на Д. Н. С., С. сумата от 750,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.