О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 05.01.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 06.10.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3279 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 333 от 31.05.2014 год., по в.т.д.№ 10/2014 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Кърджалийски окръжен съд № 218 от 15.11.2013 год. за уважаване на предявения от синдика на [фирма], [населено място] /н/ срещу [фирма], гр. П. иск по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ/ отм./.
С касационната жалба е въведено оплакване за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му, на осн. чл.281, т.3 ГПК и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
Позовавайки се на заключението на изслушаната съдебно- техническа експертиза, според което понятията „покривна конструкция” и „покрив” не са идентични, както и на доказателствения материал по делото относно състоянието на прехвърлената сграда към релевантния за спора момент – 12.08.2009 год.,вкл. нейната конструкция, касаторът основно възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, за наличие на елементите от фактическия състав на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /отм./.
В изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан със съдържанието на понятието „груб строеж” по см. на § 5, т.46 от ДР на ЗУТ и дали същото включва и напълно завършен покрив на дадената сграда, без необходимост от извършване на довършителни работи по него ?
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по основателността на искането за допускане на касационно обжалване и алтернативно по въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на КОС, с което е уважен предявения от синдика на ТД [фирма]/ в производство по несъстоятелност/, [населено място] специален отменителен иск по на чл.646,ал.2, т.4 ТЗ/ отм./ въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор за покупко – продажба от 12.08.2009 год., обективиран в нотариален акт № 96,т.ІІІ, рег.№ 7743, дело № 496/2009 год. на нотариус Т.Р., по силата на който [фирма]/ н/, чрез управителя си Н.П. е прехвърлил в собственост на [фирма], с правоприемник ответникът [фирма], недвижим имот, находящ се кв.129 по одобрения ПУП на [населено място], [община] и представляващ застроена и незастроена площ от 698 кв.м., ведно с изградената в имота сграда в груб вид – „магазин за мебели” на две нива с разгъната застроена площ от 1241.80 кв.м., съгласно разрешение за строеж № 84/ 14.05.2007 год. и одобрен от [община] архитектурен проект от същата дата, срещу сумата от 165 000 лв. без ДДС, е нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Д.- М-72” О. /н/, тъй като извършената от дружеството – длъжник, като продавач, възмездна разпоредителна сделка е след началната датата на неплатежоспособността му – 10.04.2009 год., определена с решение № 31/10.02.2010 год., по гр.д.№ 371/2009 год. на КОС в откритото за същия производство по несъстоятелност и с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото. За да сподели извода на първостепенния съд, че стойността на прехвърленото по сделката имущество значително надхвърля получената по същата насрещна престация въззивната инстанция се е позовала на доказателствения материал по делото, който самостоятелно е анализирала при съобразяване и на заключението на тройната оценителна експертиза за степента на завършеност и вида на конструкцията на процесната сграда – „мебелен магазин”.
Счетено е, че доколкото към датата на извършената продажба тази степен на завършеност на обекта, според приложеното удостоверение № 92-00-798/03.08.2009 год. на [община], издадено на осн. чл.181, ал.2 ЗУТ, е била в етап на „груб строеж”, то предвид легалната дефиниция на това понятие в §5, т.46 от ДР от ЗУТ и липсата на успешно проведено реда на чл.193 ГПК оспорване на документа, имащ официален характер, позволяват да се приеме, че общата пазарна стойност на имота, като годен предмет на осъществената прехвърлителна сделка, с изграден покрив, възлизаща на сумата 192 385 лв., без ДДС, надхвърля получената от продавача „Д.- М-72” О. /н/ цена от общо 165 000 лв., без ДДС. Позовавайки се на установената в хода на делото разлика от 17% между полученото от обявеното в несъстоятелност дружество –продавач и общата пазарна стойност на имота, който е придобит в собственост от купувача решаващият състав на Пловдивския апелативен съд е приел за доказан, съобразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест и третият елемент от фактическия състав на чл. 646, ал.2,т.4 ТЗ / отм./, наличието на който ответникът основно оспорва, отричайки основателността на поддържаната теза, че сграда в „груб строеж” означава, че е предадена с изграден неин покрив.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с приложението на § 5, т.46 от ДР на ЗУТ има обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, тъй като преценявайки стойността на даденото и получено по процесната разпоредителна сделка от ответното търговско дружество в производство по несъстоятелност въззивният съд се е позовал на завършеността на прехвърлената в собственост на купувача сграда в „груб строеж” по см. на легалната дефиниция на соченото понятие във визираната разпоредба, включваща и изграден покрив, който всъщност води до увеличаване общата пазарната цена на обекта, над престираната от правоприемника на [фирма], [фирма] покупна такава. Следователно в разглеждания случай основната обща предпоставка за достъп до касация е доказана.
Неоснователно е позоваването на селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за допускане на касационен контрол.
Съгласно задължителните постановки в т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС соченият критерий за селекция е налице само тогава, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос се налага било поради непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба, било поради необходимост да бъде изоставена формираната от съдилищата практика по приложението на закона, като неправилна, или макар и правилна, създадена при други обществено икономически отношения и законодателства, тази практика следва да бъде осъвременена. В случая, разпоредбата на § 5, т.46 от ДР на ЗУТ не само е ясна и не съществува вътрешно противоречие, което да налага изясняване на съдържанието и чрез изправително тълкуване, но самият и тълкувателен характер изключва необходимостта от същото.
Същевременно, доколкото по поставения от касатора правен въпрос е налице трайно непротиворечива съдебна практика, обективирана в решение № 1192/20.11.2008 год., по гр.д.№ 5225/2007 год. на ІІ г.о. на ВКС и в решение на СГС от 16.06.2011 год., по гр.д.№ 10476 / 2010 год., то селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК се явява и въобще неприложимо щом отсъства твърдяна и доказана в хода на процеса обществена и правна необходимост от промяната и. Същата тази практика, с която въззивният съд изцяло се е съобразил, е в смисъл, че за да е налице годен обект на правото на собственост е необходимо цялата сграда да е построена в груб строеж, а това задължително включва и изграждането на покрива. Следователно сграда в „груб строеж” по см. на § 5, т.46 от ДР на ЗУТ е налице с изграждане на оградните стени и покрива на цялата сграда и едва от този момент възниква функционално и пространствено обособен самостоятелен обект, годен да осъществява предназначението си и да бъде предмет на прехвърлителни сделки, независимо дали се нуждае и от други довършителни работи.
Що се касае до цитираните и приложени с касационната жалба съдебни решения на различни по степен съдилища в страната, вкл. постановен по реда на чл.290 ГПК съдебен акт на ВКС, то доколкото същите са неотносими към поставения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, не следва да бъдат обсъждани, вкл. в контекста на останалите селективни основания по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски, поради което при този изход на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на касационната инстанция не се произнася по отговорността за тях.
Мотивиран от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 333 от 31.05.2014 год., по в.т.д.№ 10/2014 год.,по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: