3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 13
гр. София, 08.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на втори декември две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 5527/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма] чрез процесуалния пълномощник адв. Н. Г. от Адвокатска колегия [населено място] е обжалвал въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав № 1423 от 02.07.2015г. по гр.д.№ 1510/2015г.
Ответникът [фирма] [населено място] не е подал отговор на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е потвърдил решението на Окръжния съд [населено място] от 20.02.2015г. по гр.д.№ 48/2014г. , с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на недвижим имот с идентификатор 48489.7.519.1.28 с площ от 148 кв.м., намиращ се в [населено място]. Въззивният съд е приел, че в първичните актове за общинска собственост и двата имота – закупеният от ищеца бивш ресторант „Жеравица“ от [фирма] /в ликв./ с договора за продажба, сключен с нот.акт № 152/2003г. и придобитото от ответника [фирма] при преобразуването на държавното предприятие СП „Търговска къща“, мазе под първи търговски етаж на пететажната сграда /бивш „ГУМ“/, са индивидуализирани с едни и същи съседи, което налага тълкуването на договора за продажба според съдържанието му и съобразяване на другите характеристики на имота , включително и квадратурата по документите. При това тълкуване, апелативният съд е достигнал до извода, че на ищеца е продадена само частта от полуподземния /сутеренен/ етаж от пететажната търговска сграда, която към момента на продажбата е бил обособен като ресторант и тя не включва съседното помещение, заснето по кадастралната карта като обект 48489.7.519.1.28 , предмет на предявения от [фирма] ревандикационен иск.
В изложението за допускане на касационното обжалване по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК касаторът [фирма] поставя правният въпрос за критериите относно индивидуализацията на недвижимите имоти и конкретно дали местоположението и границите или поне три от тях на един недвижим имот са основни белези, а площта, сигнатурата по кадастрален или устройствен план , конструкцията или начина на трайно ползване са само допълнителни, но не решаващи белези. Поддържа се, че по този въпрос е налице противоречива съдебна практика, като в сходни случаи се приема, че границите и местонахождението на недвижимия имот са главни, определящи белези при идентификацията на имота. От така поставения правен въпрос обуславяща за настоящото дело е само частта, отнасяща се до индивидуализацията на имота по неговата квадратура, защото останалите характеристики се отнасят до поземлени имоти, а не до обекти в сграда, какъвто е процесния.
При сравнение на мотивите на обжалваното решение с посочената от касатора съдебна практика, с който той обосновава поддържаните основания по чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение установи следното:
В решение № 49 от 29.03.2013г. по гр.д.№ 363/2013г. на ВКС, ІV г.о. е даден отговор на правния въпрос за признаците, с които следва да се индивидуализира обещания имот в предварителен договор за продажба и е направено разграничение с индивидуализацията на имота в исковата молба по спор за собственост, докато обуславящият въпрос по настоящото дело е за индивидуализиране на продаден имот, представляващ част от етаж в сграда при неточно посочени граници. По същите съображения е неотносимо към предмета на настоящото дело и решение № 253 по гр.д. № 1114/2009г. на ВКС, ІІ г.о. , в което е разрешен процесуалният въпрос за действията, които трябва да предприеме съдът при неточност на индивидуализацията на имота като тълкуването е за земеделски имот, а не за обект в сграда. Не са приложими за разглеждания случай решение № 323 от 27.09.2012г. по гр.д.№ 408/2011г. на ВКС , І г.о. , което се отнася за идентичност между поземлени имоти, съществували в различни периоди от време с различна индивидуализация и сигнатура по плана, както и решение № 429 от 28.10.2011г. по гр.д.№ 579/2010г. на ВКС, ІV г.о., в което е разгледан въпросът за индивидуализацията на недвижими имоти във връзка с облигационни претенции чрез всяко описание като противовес на необходимостта от пълна индивидуализация на имота по спор за собственост,
В останалите решения, на които се позовава касаторът не е отречена възможността като допълнителен признак за определяне пространствените предели на един имот да бъде съобразена и неговата квадратура – решение № 206 от 14.09.2009г. по гр.д.№ 1092/2007г. на ВКС, І г.о., решение № 473 от 13.02.2013г. по гр.д.№ 1146/2011г., решение № 672 по гр.д.№ 1584/2009г. на ВКС, І г.о. По настоящото дело тази практика е съобразена. Съдът не е игнорирал описанието на имота, закупен от ищеца, чрез неговите граници, а е установил точното разположение на една от тях, която е била спорна във връзка със заявеното от ответника право на собственост . Изводите на съда се основават не единствено на квадратурата на обекта, а и на границите му, така както е бил обособен след извършване на законно преустройство. От изложеното следва, че не са налице поддържаните основания по чл. 280 ал.1 т.1 и 2 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския апелативен съд, гражданска колегия, четвърти състав № 1423 от 02.07.2015г. по гр.д.№ 1510/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: