Определение №12 от 8.1.2016 по ч.пр. дело №6071/6071 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 12
София, 08.01.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 6071 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. А. Щ. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. К. Ш., срещу определение № 4771 от 22 октомври 2015 г., постановено по в.ч.гр.д. № 872/2015 г. по описа на окръжния съд в гр. Благоевград, с което е потвърдено определение № 2714 от 30 септември 2015 г., постановено по гр.д. № 478/2015 г. по описа на районния съд в гр. Гоце Делчев за прекратяване производството по делото, образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ поради неотстраняване в срок на допуснати нередовности на исковата молба.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано по съображения, че дадените от първоинстанционния съд указания за прилагане на данъчна оценка на недвижимите имоти, предмет на исковете, не са изпълнени, тъй като тези имоти са били надлежно описани в опис-декларация от 06.01.1957 г., заявление-декларация от 06.01.1957 г. и съответните нотариални актове, приложени към исковата молба. Частният жалбоподател твърди, че тези имоти не са декларирани и нямат актуална данъчна оценка, а и с поправена искова молба бил конкретизиран петитумът на първоначалната искова молба, като по надлежен начин са индивидуализирани недвижимите имоти, предмет на предявените искове, предоставени са и документите за собственост на тези имоти. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се заявява наличие на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
С обжалваното определение въззивният съд споделил извода на първата инстанция за неотстранени в срок нередовности в исковата молба, надлежно указани на ищеца. Подчертано е, че към исковата молба не е била приложена данъчна или друга оценка на имотите, която нередовност не е била отстранена с поправената искова молба, нито е поискано продължаване на срока за коригирането й. За неизпълнени са счетени и указанията на първата инстанция, касаещи описанието на имотите в петитума на молбата, като не са отстранени противоречията, пропуските и непълнотите в описанията им. Предвид ясните и конкретни указания на съда за необходимите поправки на исковата молба, неизпълнената част от тях е приета от съда за съществена. Допълнително извън констатациите на първата инстанция се излагат и съображения, че искът е насочен спрямо само един от наследниците на вносителя на земеделския имот в ТКЗС, както и че исковата молба е подлежала на вписване.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
В приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК частният касатор поддържа, че е налице процесуалноправен въпрос, който е обусловил изхода на делото, но не е формулирал такъв по съдържание. Излагат се подробни разсъждения относно процесуалните предпоставки на правото на иск, относно характера на производството по иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и правния интерес за воденето му. По-нататък се посочва, че е налице и втори процесуален въпрос, който касае допустимостта на установителния иск за собственост с правно основание по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, но този въпрос също не е изведен конкретно по съдържание. Изложените разсъждения не засягат предмета на частното производство, висящо пред настоящата инстанция, поради което не може да се приеме, че частният касатор е изпълнил съществуващото в негова тежест процесуално задължение във фазата по селекция на касационните жалби, следващо от разпоредбата на чл. 280 ГПК, да изведе правния въпрос, обусловил изхода на делото. С оглед диспозитивното начало в процеса и дадените в тази насока разяснения с ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът е длъжен да формулира процесуалноправния или материалноправния въпрос, обусловил изхода на делото. Върховният касационен съд не е задължен да изведе този въпрос от съдържанието на жалбата или от мотивите на обжалвания съдебен акт, поради което само на това основание касационно обжалване не следва да бъде допуснато. За пълнота следва да бъде посочено, че дори да се приеме, че жалбоподателят е извел въпрос относно „допустимостта на установителния иск за собственост”, то този въпрос не е предопределил изводите на въззивния съд, които касаят изискванията за редовност на исковата молба и извършената преценка на първоинстанционния съд дали същите са били изпълнени надлежно от ищеца – сега частен жалбоподател.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 4771 от 22 октомври 2015 г., постановено по в.ч.гр.д. № 872/2015 г. по описа на окръжния съд в гр. Благоевград.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top