Определение №32 от 8.1.2016 по гр. дело №5702/5702 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 32
София, 08.01.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5702 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. И. С. от [населено място], обл. Д., чрез процесуалния му представител адв. П. Т., против решение № 95 от 15 юни 2015 г., постановено по в.гр.д. № 182 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2015 г., с което е потвърдено решение № 452 от 19 декември 2014 г., постановено по гр.д. № 184 по описа на окръжния съд в гр. Добрич за 2014 г. за осъждането на С. да заплати на Д. И. Д. от [населено място], обл. В., сумата от 15000 евро, получена на 22 октомври 2013 г. при начална липса на основание, ведно със законната лихва от предявяването на иска.
В касационната жалба се поддържа неправилност на обжалваното въззивно решение по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът заявява извършено процесуално нарушение при преценката на свидетелските показания, без да се излагат правни и фактически доводи защо Д. може да е дал в заем 15000 евро и то при твърдение, че не са се познавали до даването на парите. Акцентира се върху ограничаване на защита на касатора чрез недопускането на свидетели за опровергаване твърденията на ищеца и за установяване, че ищецът е ползвал документ с невярно съдържание, заблуждавайки касатора, че му дава готов подписан договор за заем. Касаторът подчертава, че са налице данни за извършена против касатора измама, както и документно престъпление, но едва след постановяване на обжалваното решение районната прокуратура издала искано удостоверение за образувано досъдебно производство, което, макар образувано срещу неизвестен извършител, е с участници в наказателното производство страните в настоящия граждански процес. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Д. И. Д. от [населено място], обл. В., не представя отговор на касационната жалба.
Въззивният съд сочи, че ответникът (касатор) се е защитавал срещу иска с твърдението, че е получил сумата в изпълнение на сключен между него и ищеца договор за заем, но представеният договор не е подписан от ищеца, поради което твърдението е отречено. Съдът приема, че ищецът е доказал даването на сумата с издадения разходен касов ордер с характер на разписка, подписана от касатора като получател на сумата, а твърдението за липса на основание е счетено като твърдение за отрицателен факт, който не подлежи на доказване от ищеца. Тъй като доказване за наличието на основание за даване на сумата не е осъществено от касатора, съдът е възприел извода за основателността на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
К. съд приема, че поставеният от касатора правен въпрос не обосновава допускането на касационното обжалване.
Пита се дали във всички случаи на хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК следва да бъде спряно производството по делото. Касаторът сочи определение по адм.д. № 8537/2014 г. на петчленен състав на ВАС, с което е оставено в сила определение на тричленен състав на същия съд по съображения за налични данни за разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на спора, от което е заключено, че е налице преюдициалност на досъдебното производство по отношение на образуваното административно производство. Този съдебен акт не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но изложените в него мотиви са в унисон с трайното разбиране по въпроса в съдебната практика. Така касаторът е представил още и решение № 116 по гр.д. № 745/2012 г., ІV г.о., ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е даден отговор на въпроса следва ли производството по делото да бъде спряно, когато изходът на гражданския спор зависи от разкрити по делото престъпни обстоятелства при въведено в исковата молба твърдение за престъпление, висящо наказателно производство и искане за спиране на производството. Според обвързващото тълкуване, дадено от ВКС в това решение, съдът винаги спира производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и без наличие на образувано наказателно дело и независимо дали е образувано досъдебно наказателно производство, когато по делото се разкрият престъпни обстоятелства и те са от значение за изхода на делото – когато изходът на гражданският спор зависи от установяването им по надлежния ред.
Предвид посоченото разрешение на ВКС е явно, че отговорът на поставения въпрос е отрицателен. В случая поставеният от касатора въпрос не е обуславящ изхода на спора, тъй като въззивният съд е приел, че не е изправен пред хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. След установяването на неавтентичността на представения от касатора документ пред първата инстанция, от негова страна до съда е отправено искане за спиране на производството по делото с оглед разкриване на престъпно обстоятелство – използване на документ с невярно съдържание. При стореното оспорване от ищеца, че не е подписвал процесния договор за заем, то използването на документ с невярно съдържание е твърдение на касатора, налагащо поставянето на въпроса дали в случай на установена неавтентичност на документ, на който страната основава твърдението си за основание на сделката по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, и при сторено оспорване на документа от противната страна, без ищецът да е обосновал претенцията си с осъществено престъпление, съдът следва да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, но непоставянето на обуславящ въпрос препятства допускането на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 95 от 15 юни 2015 г., постановено по в.гр.д. № 182 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2015 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top