О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 24
гр. София,12.01.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на пети януари, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2879 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №286 от 26.06.2015 г. по т.д.№385/2015 г. на АС Пловдив, с което е потвърдено определение №79 от 13.01.2015 г. по т.д.№9/2014 г. на ОС Пловдив за прекратяване производството по делото на основание чл.233 от ГПК.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на определението, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващи допускането на касационно обжалване са поставени следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Отказът от иск лишава ли от правен интерес ответника да иска постановяване на решение по съществото на спора. 2. Има ли сила на пресъдено нещо спорът, когато е приключил с определение за прекратяване на делото поради отказ от иска. 3. Има ли право ищецът да се откаже от иска едва преди приключване на делото. 4. Представлява ли злоупотреба с право многократното обезпечаване на иска, от който ищецът се е отказал впоследствие. 5. По кой ред ще бъдат възстановени нанесените на ответника вреди.
Ответниците по частната касационна жалба Апостол С. Б., С. А. Б. и П. А. Д. навеждат съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че е налице валидно волеизявление на ищците за отказ от предявените искове, поради което и тъй като съгласие на ответника за важимостта на отказа не е необходимо /предвид липсата на правен интерес за ответника да настоява делото да продължи, с оглед погасяването на възможността ищецът да предяви отново същия иск, аргументиращо тезата, че законът използва отказа от иск, за да прикрепи към него силата на пресъдено нещо, с която в дадения случай се отрича претендираното от ищците право/, е направил извод, че са налице материално-правните предпоставки за извършване на процесуалното действие, свързано с прекратяване на спора.
С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, настоящият състав намира, че формулираните в изложението на [фирма] четвърти и пети въпрос не са обусловили правната воля на въззивния съд, респективно не се обосновава наличието на общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК.
По отношение на останалите въпроси, макар и да са обусловили решаващата воля на въззивния съд, то не се установява поддържаното от ищците селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. В случая не е осъществена нито една от хипотезите, посочени в разясненията, дадени с т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС – разпоредбата на чл.233 от ГПК /идентичен с чл.119, ал.2 от ГПК /отм./, е изключително ясна и непротиворечива, а и по приложението й е налице и многобройна, дългогодишна, константна и задължителна практика на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №286 от 26.06.2015 г. по т.д.№385/2015 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.