4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 15
София, 13.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 6255 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез управителя И. А. И., приподписана от адв. И. М., против определение № 21763 от 12 ноември 2015 г., постановено по ч.гр.д. № 13255 по описа на Софийския градски съд за 2014 г., с което е потвърдено разпореждане без номер от 15 септември 2015 г., постановено по гр. дело № 28747 по описа на районния съд в гр. София за 2014 г., с което е върната исковата молба на дружеството поради недопустимост на предявените искове.
В частната жалба се поддържа допуснати съществени нарушения на съдопроизводството от страна на съда. Твърди се, че при подадена до ВКС молба за отмяна по реда на чл. 303 ГПК съдът е издал изпълнителен лист при спорно вземане – хонорари на адвокат по проведените в районния и градския съд дела при наличието на установени по надлежен съдебен ред множество документни престъпления, а именно документна имотна измама. Жалбоподателят сочи, че изпълнителният лист е издаден по таен начин, без до длъжника да достигне задължителната заповед за изпълнение, като при сменен адрес на дружеството уведомлението е било поставено на стария адрес. Независимо от това след подадено възражение до районния съд, съдът не реагирал, било образувано дело при частен съдебен изпълнител, който тормозел жалбоподателя до момента. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, включено в касационната жалба, се поддържа искане за допускането му в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд приема за верен извода на първата инстанция, че исковете за обезсилване на изпълнителния лист, за прекратяване действията на ЧСИ по изпълнителното дело и за вдигане на наложените запори, са недопустими, тъй като защитата на длъжника срещу издаден по реда на чл. 404, т. 1, пр. 1 ГПК изпълнителен лист и срещу твърдяно незаконосъобразно принудително изпълнение се осъществява с други процесуални средства предоставени от ГПК, а не по исков ред. Относно предявения осъдителен иск въззивният съд е приел, че ищецът е претендирал чужди права – на физическото лице И. А. И., което, е допустимо само в предвидените в закона случаи на процесуална субституция, какъвто разглежданият не е. Не са споделени доводите на жалбоподателя, че забавеното произнасяне обуславя неправилност на постановения акт, както и доводите му за нарушение на чл. 129, ал. 2 ГПК, тъй като при извод за недопустимост на иска даването на указания за отстраняване на нередовности на исковата молба е безпредметно.
К. съд приема, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване поради липсата на поставен обуславящ изхода на спора правен въпрос. Частният жалбоподател се е ограничил само да посочи, че правният въпрос е какви трябва да са исковете при тази ситуация, като същият, според жалбоподателя, бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е посочил правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Жалбоподателят следва да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания акт, както разяснява т. 1 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които жалбоподателят се позовава и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
При обжалването на въззивни определения пред касационния съд се прилага горното правило, както разпорежда чл. 274, ал. 3 ГПК. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното определение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните частни жалби. Обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на частния жалбоподател, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната частна жалба. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване.
В случая в изложението на касационните основания изобщо не са формулирани въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а изрично посоченият не отговаря на приетото с т. 1 от ТР № 1 по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, тъй като не е поставен спрямо обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд. От съдържанието на изложението е видно, че се навеждат оплаквания относно правилността и обосноваността на постановеното от СРС разпореждане, които са основания за касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК. Заявяването в изложението, че основанието за допускане на касационната жалба е по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като същевременно се сочи, че правният въпрос е от изключително значение за изхода на делото и „неговото разрешаване е от значение за 1) основните права на молителя и 2) за точното прилагане на закона и развитие на правото”, не посреща изискването на закона да се посочи общото основание за допускане на касационното обжалване. Недопустимо е съдът сам да формулира въпросите, които касаторът евентуално би имал интерес да постави, защото такова процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран с чл. 6 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 21763 от 12 ноември 2015 г., постановено по ч.гр.д. № 13255 по описа на Софийския градски съд за 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: