ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 54
София, 13.01.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3238 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат М.Г. като процесуален представител на Р. М. И. от [населено място] срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд /Р./ от 21.ІІІ.2015г. по в.гр.д. № 1039/2014г.
Ответницата по касационната жалба В. Б. Х. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат М.Х. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 21.ІІІ.2015г., подписано с особено мнение на единия от членовете на съдебния състав, Р. след връщането на делото за ново разглеждане е отменил решението на Русенския РС от 29.ІV.2013г. по гр.д. № 6015/2012г. и вместо него е постановил друго, с което е ограничил родителските права на Р. М.И. относно детето Й. Р. И., родена на 19.VІ.2008г., по отношение на мерките относно личните отношения, като е определил режимът йм всяка първа събота от месеца от 10.00 до 12.00 часа извън дома на бащата и задължително в присъствието на майката или на социален работник, и са присъдени разноски и държавна такса в тежест на ответника.
Въззивният съд е приел за установено въз основа на гласни и писмени доказателства и заключения на вещи лица, че при срещите на ответника с детето му на 06.І.2012г. и на 05.V.2012г. той е извършвал блудствени действия по отношение на него, с които е създадена опасност за живота, здравето и възпитанието му. Кредитирани са показанията на св.Д. Г. – баба на детето по майчина линия, според които при гледането на детето от бащата в отсъствие на майката то е много нервно, блъскало главата си във вратите и в други твърди предмети, бълнувало; след срещи насаме с бащата пред майка си, баба си и дядо си то показвало в държанието си признаци на сексуализиране, нетипични за възрастта му, разказвало за действия на бащата спрямо него, излизащи извън рамките на общоприетото и нормално отношение между родител и дете, изпадало в нервни кризи, тръшкало се на земята, пищяло, а нощем бълнувало и стенело, споменавайки баща си с думите „тати не, не-не-не пипай А.”, след срещите с бащата насаме проявявало странно поведение – пресъздаване на сексуалните ситуации чрез игри и кукли, искало да се съблича голо в ситуации, не изискващи това, белег за „сексуализиране” на детето са и извратените игри, възпроизвеждани от него като „мяу, мяу котенце”. Съдът е приел, че няма основания показанията на св.Георгиева да се изключат от доказателствата – фактът, че тя е баба на детето, не води автоматично до извод за нейната заинтересованост от изхода на делото; показанията й не са оборени от насрещната страна, а и преценени с оглед на останалите доказателства са достоверни; показанията са последователни, логични и касаят преки и непосредствени възприятия на свидетелката, не се забелязва нестабилност в изложението и липсват съмнения в нейната предубеденост по отношение на изнесените факти, в подкрепа на което са и добрите й отношения с ответника до развода му с ищцата; свидетелката установила такова поведение на бащата към детето още преди развода, разговаряла първо с него за притесненията си в тази връзка и след това разкрила проблема пред дъщеря си, което обосновава извод за давани правдиви показания, съответсващи на възприетото от нея пряко от физическото състояние на детето /наличието на зачервявания по гениталиите/ и от душевното му състояние; представените доказателства за нетипични за такова малко дете инфекции на ануса и гениталиите му също сочат за правдивостта на показанията. Според комплексната СМЕ с оглед данните по делото, че детето е близало анус и гениталии, било му бъркано в ануса и пипано с пръсти по гениталиите, такива действия могат да доведат до зачервяване на кожата в половата област, инфекция на влагалището и фисура на ануса, каквито са установени при медицинските прегледи, такива симптоми, заболявания и увреждания са често срещани при децата и без подобни действия, вещите лица не изключват причинител на заболяванията да е ниска хигиена, но доказателства за такава не са събрани по делото. Според комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза развитието на социо-комуникативната сфера на детето е под очакваното за възрастта му, то има проблем при свързване с непознати – индикатор за повишена тревожност и несигурност у него; експертите след обследване на детето и на родителите не могат да дадат категорично заключение нито дали спрямо него са извършвани блудствени действия, нито в обратната посока, още повече, че относно него е важно моментното му психично състояние; вещите лица са категорични, че основен белег на детската сексуализация е стремежът към голота. Доказателствата по делото сочат, че след като детето е спряло да посещава дома на баща си и да остава насаме с него, а контактите се осъществяват за кратко и в присъствие на възрастен и на публично място, това е довело до успокояването му. От показанията на св.Д.А. се установява, че когато детето се е виждало с баща си в парка след определянето на привременни мерки, в началото на срещите детето е било дистанцирано и не е било спокойно, имало усещане на страх, след няколко срещи преодоляло тези реакции. Въпреки че събраните доказателства са само косвени, може да се приемат за установени извършените от бащата блудствени действия, което недвусмислено сочи, че то е в риск при общуване с него насаме, което не е в интерес на правилното му развитие. Не без значение за спора е и психологическата характеристика за родителите, като според вещите лица те са психично здрави, но бащата е „близо до края на личностовата норма”. Доказани са всички предвидени в чл.131 СК кумулативни предпоставки за ограничаване на родителските права с оглед защита на интересите на детето.
Според особеното мнение на младши съдия Т.С. не са установени по делото изискванията на чл.131 СК за ограничаване родителските права. Страните са разведени, когато детето било на 3 години, и са в тежък конфликт, от тогава детето живее с майка си в условията на напълно прекъсната връзка с бащата, при което е обяснимо то да застане на страната на майката и да възпроизвежда нейни твърдения, още повече с оглед установеното от вещите лица, че тя има данни за параноидни интерпретации на реалността, липсват данни за сексуализирано поведение на детето, както и за особености и затруднения, които биха могли да бъдат свързани със сексуална злоупотреба с него, в експертизата са изложени сериозни аргументи в посока на неизвършване на твърдяните действия – относно И. няма данни за сексуални дисфункции, за разстройства на половия идентитет и на сексуално влечение; относно детето няма клинични данни за психичен травматизъм, произтичащ от интеракцията му с бащата и срещите с него, напротив, поведението на ищцата и на майка й тласкат детето в посока на по-голяма тревожност и несигурност. Необяснимо било защо св.Г. споделила първо с бащата, а не с майката на детето, защо не е сигнализирала разследващите органи, отдела за закрила на детето, при което евентуално биха се събрали обективни и неопровержими доказателства от външни на семейството лица и би се избегнало съмнението за заинтересованост. От друга страна, в показанията на св.Г. има набор поведение и симптоми /спонтанно разказване за действия на бащата със сексуален характер/ в устойчивата им съвкупност, а те не са потвърдени от нито един външен свидетел, въпреки многократните прегледи на детето от медицински лица и социални работници, което създава съмнение, че поведението на детето би могло да бъде внушено и повлияно от говоренето в семейството. При освидетелстването детето не е демонстрирало особености във връзка с реално осъществено сексуално посегателство, а то демонстрира привързаност към баща си, в каквато насока показанията на св.Г. остават изолирани и с оглед заинтересоваността й не следва да бъдат ценени. З. на кожата в половата област на детето, инфекцията на влагалището и фисурата на ануса са симптоми, заболявания и увреждания, често срещани при децата и без данни за блудствени действия. С оглед и показанията на св.А.: „като видя баща си, тъкмо да блесне усмивка на лицето му, веднага погледна майка си, която я държеше за ръка, и веднага наведе главичка”, „ти много добре знаеш, че нашето дете е умствено изостанало”, изречено пред детето”, „на всяка среща има обиди към Р. пред детето”, се налага извод, че с поведението си ищцата и майка й целят изтласкване на бащата и зареждането му с негативни емоции и преживявания у детето. При наличие на съмнение и въз основа на предположения за възможно извършено посегателство върху личността, възпитанието, здравето или имуществото на детето, не е допустимо органичаване на родителските права.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че неправилно бил разрешен от въззивния съд материалноправния въпрос: относно комплекса от материалноправни предпоставки по чл.131 СК и изискването за тяхната кумулативност; относно комплекса предпоставки, обуславящи интереса на детето, за което съдът следи служебно, при решаване на въпроса „представлява ли поведението на родителя опасност за личността, здравето и възпитанието на детето, налагащо ограничаване на родителските права”; квалификацията на детето като „дете в риск” по смисъла на ЗЗД включва ли и отговор дали ограничаването на родителските права чрез лишаването му от срещи с бащата няма да задълбочи проблемите на детето, превръщайки го в жертва на враждебна спрямо бащата среда, в която се отглежда, каквато е констатацията на комплексната психиатрична и психологическа експертиза на детето. Неправилно бил разрешен и процесуалноправния въпрос за задължението на съда за пълно обсъждане на събраните доказателства поотделно и в съвкупност – съдът не направил комплексна преценка на доказателствата с оглед интереса на детето в съответствие с практиката, не се съобразил с отменителното решение на ВКС, според което съдът бил длъжен да установи поведението на бащата при личните контакти с детето на 06.І. и на 05.V.2012г., че съдът може да установи дали са извършени блудствени действия, че решението би съответствало на обективната истина, когато всички доказателства установяват еднозначно релевантния факт; съдът тълкувал превратно заключенията на комплексните експертизи и направил решаващите си изводи единствено на показанията на бабата на детето; единствено в особеното мнение правилно бил развит въпроса относно предпоставките по чл.131 СК в тяхната съвкупност и последиците от неизпълнението на доказателствената тежест на ищцата. Решението било порочно, защото противоречало на ППВС № 3/1974г. и на две решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, както и било в абсолютно противоречие с решението на първоинстанционния съд.
Така, както са поставени в изложението – с твърдение за неправилното им разрешаване, въпросите относно предпоставките по чл.131 СК и обуславящите интереса на детето всъщност представляват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на извода за наличието в случая на тези предпоставки, т.е. основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 ГПК, които се подлагат на преценка от касационния съд, ако касационно обжалване бъде допуснато. Липсва конкретизиране на въпросите, обусловили този извод, по които въззивният съд се е произнесъл в някоя от хипотезите по чл.280 ал.1 т. 1 – 3 ГПК. Следва да се посочи за пълнота, че съдът не е отрекъл, а е съобразил изискването на закона за кумулативност на предпоставките за ограничаване на родителските права и е приел, че те са установени, и е извършил преценките си с оглед най-добрия интерес на детето, за което законът му вменява да следи служебно.
Въпросът „квалификацията на детето като „дете в риск” включва ли и преценка дали ограничаването на родителските права чрез лишаването на детето от срещи с бащата няма да задълбочи проблемите му, превръщайки го в жертва на враждебната спрямо бащата среда, в която се отглежда”, е неотносим към произнасяне от въззивния съд по спора, тъй като постановеното с атакуваното решение ограничаване на родителските права не се изразява в лишаване на детето от такива срещи. Освен това със сочената практика не се обосновава в тази връзка и хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като в тях такъв въпрос не е предмет на разрешаване – в отменителното решение на ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 480/2014г. е разрешен въпросът „за осъществяване предпоставките по чл.131 ал.1 СК има ли значение и това, че детето е в риск по смисъла на пар.1 т.11 от ДП на ЗЗД” – т.е. включва ли се във фактическия състав на чл.131 ал.1 СК и обстоятелството „дете в риск” по смисъла на посочената допълнителна разпоредба; в решението на ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 153/2011г. преценка и разрешение в тази насока не са дадени с оглед приетата по делото липса на доказателства за осъществено спрямо детето сексуално посегателство; в ППВС № 1/1974г. са разрешени въпроси по предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения с родителите при развод. А различните резултати по настоящия спор, постановени от първоинстанционния и въззивния съдилища, не обосновават твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, каквото е налице при противоречиво разрешени правни въпроси в поне две влезли в сила съдебни решения.
Процесуалноправният въпрос за задължението на съда за пълно обсъждане на събраните по делото доказателства е бланкетен, тъй като в него не се съдържа конкретизиране на доказателствата, които според касатора не са взети предвид при постановяването на решението. Това прави невъзможна преценката от настоящата инстанция за значението на този въпрос относно изхода на спора. Следва да се посочи в тази връзка, че въззивният съд е взел предвид при произнасянето си писмените доказателства, както и събраните доказателства чрез показания на свидетели и заключения на вещи лица.
Останалите релевирани в изложението твърдения /че съдът не се съобразил с отменителното решение на ВКС, според което бил длъжен да установи поведението на бащата при личните контакти с детето на 06.І. и на 05.V.2012г., че можел да установи дали са извършени блудствени действия, че решението би съответствало на обективната истина, когато всички доказателства установяват еднозначно релевантния факт, че тълкувал превратно заключенията на комплексните експертизи и направил решаващите си изводи единствено на показанията на бабата на детето, че единствено в особеното мнение правилно бил развит въпросът относно предпоставките по чл.131 СК в тяхната съвкупност и последиците от неизпълнението на доказателствената тежест на ищцата/ обективират личната преценка на касатора на представените доказателства и за съответстващия й /различен от постановения/ изход на спора и също представляват оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност, които не може да бъдат предмет на проверка в настоящото производство по допускането на касационно обжалване. За пълнота следва да се посочи, че съдът се е съобразил с указанията на ВКС в отменителното му решение, че в производството по предявения иск, а не само в наказателно такова, той е компетентен да установи дали ответникът е извършил блудствени действия на посочените дати, и че решението ще съответства на обективната истина, когато доказателствата еднозначно установяват този факт, приемайки това за установено. Произнасяне по относим в тази насока правен въпрос касаторът не сочи като основание за допускане на касационно обжалване.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 600лв., представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение за осъщественото й процесуално представителство пред настоящата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 28.V.2015г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Русенския окръжен съд, ГО, № 135 от 21.ІІІ.2015г. по гр.д № 1039/2014г.
ОСЪЖДА Р. М. И. от [населено място] да заплати на В. Б. Х. от с.гр. 600лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: