6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 52
София, 13.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и петнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5973 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на П. П. М. като пълномощник на В. П. М. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. М. К., против въззивното решение № 5235 от 13 юли 2015 г., постановено по в.гр.д. № 4899 по описа на Софийския градски съд за 2015 г., с което е оставено в сила решение № І-50-26 от 28 ноември 2014 г., постановено по гр.д. № 14966 по описа на районния съд в гр. София за 2006 г. за отхвърляне на предявения от М. против М. Г. Г. и Р. П. Г. – двамата от [населено място], иск за разваляне поради неизпълнение на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между М. и Г. на 24 март 1999 г.
В касационната жалба се поддържа наличието на всички основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че между страните е сключен предварителен договор, в т. 2 на който е указано, че продажната цена на имота е от 20 милиона (неденоминирани) лева и страните я приемат за окончателна, докато в нотариалния акт, с който е сключен окончателният договор за покупко-продажба, е посочена продажна цена, равна на данъчната оценка от 15521100 (неденоминирани) лева. Сочи се признание на купувача за действителен предварителен договор. Оспорва се изводът на съда, че предварителният договор, сключен между страните, няма характер на едностранно изявление на купувача, представляващо обратно писмо, съдържащо индиция за привидност на клаузата за продажната цена в окончателния договор. Твърди се, че в съдържанието на предварителния договор има клаузи, доказващи симулация, както и че според него продавачът ще ползва продавания апартамент лично или с членовете на семейството си самостоятелно или заедно и съвместно с купувача до края на 2005 г. или до пълното издължаване на сумата по начина, уговорен с договора. Предвид клаузите на предварителния договор, се твърди, че е налице пълно обратно писмо и за установяване на симулацията не е необходим разпит на свидетели, които доказват твърдението за симулация. Отказът на бащата на купувача да свидетелства сочи, че освен като посредник при даване на вноските по сключения предварителен договор, други отношения не е имал с продавача, както и че уговорената продажна цена е тази по предварителния договор. На второ място се поддържа, че съдът не е изяснил истинската фактическа обстановка и се е ограничил само до превратно възприемане на клаузите на договора и текста на разписките, клаузите на договора не са тълкувани във връзка едни с други, като неправилно се приема, че купувачите са изправна страна по договора, въпреки липсата на доказателства за платена договорената сума изцяло. Твърди се необоснованост на извода на съда, че представените по делото доказателства не подкрепят твърдяната симулация, доколкото удостоверяват плащане на суми от трето лице по спора и на неустановено основание, без да се има предвид, че не са представени други доказателства, с които разписките да се опровергават, както и че разписките се отнасят до изплащане на друго жилище. Тъй като неизплатеният към момента на предявяване на иска остатък от продажната цена е значителен, се обосновава предявяването на иска. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се заявява наличието на всички допълнителни основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответниците М. Г. Г. и Р. П. Г. – двамата от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. К., в отговор на касационната жалба оспорват както заявените основания за допускане на касационното обжалване, така и доводите за неправилност на обжалваното решение.
Въззивният съд приема за неустановено от страна на ищцата твърдението, че страните по договора за покупко-продажба не са искали удостовереното в нотариалния акт изявление, че цената по сделката е платена и получена, да ги обвърже. Сочи се, че материализираното изявление представлява частен свидетелстващ документ с материална доказателствена сила срещу продавача, поради удостоверяването на неизгоден за него факт и поради подписването на документа от ищцата като продавач. Представеният по делото предварителен договор за покупко-продажба е приет от съда за представляващ начало на писмено доказателство като правещ твърдението за симулативност вероятно. Тъй като този документ, доколкото няма съдържание, напълно разкриващо симулацията, не е достатъчен, за да се приеме за установена симулативността на нотариалния акт в частта, в която нотариусът е удостоверил изявленията на страните за платена и получена цена по сделката, ищцата е следвало да представи други доказателства, каквито обаче не са разписките по делото, доколкото удостоверяват плащане на суми от трето по спора лице и на неустановено основание – за неконкретизирано жилище или по заем за жилище. Твърденията на ищеца не се подкрепят и от отказа на бащата на купувача да свидетелства, като отказът да се свидетелства от близки роднини е процесуално право, упражняването на което не може да се тълкува във вреда на страната. Предвид липсата на доказване на симулацията, съдът приема, че обективираното изявление в нотариалния акт за плащане и получаване на цената в пълен размер е вярно и обвързващо страните, като няма пречка те в окончателния договор да предоговорят клаузи от съдържанието на договора, а фактът на предоговарянето сам по себе си не прави новите договори симулативни.
Поставените от касаторката правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
Първият поставен въпрос е представлява ли неоспореният предварителен договор, сключен между страните по делото, начало на писмено доказателство, което прави вероятно твърдението за симулативност на посочената продажна цена в окончателния договор, оформен с нотариален акт. Касаторът сочи, че даденото от въззивния съд разрешение е в нарушение на практиката на ВКС, като цитира решение на ВКС по чл. 290 ГПК, а останалите посочени решения са постановени по реда на отменения ГПК, поради което са относими към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но касационният съд не може да подложи на преценка дадените с тях разрешения, тъй като копия не са представени, което води до необсъждането им по аргумент на т. 3 на ТР № 1/2009 г., ОСГТК. Не може да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение е направено в нарушение на практиката на ВКС. В цитираното от касатора решение № 417 по гр.д. № 568/2012 г., ІV г.о., ВКС обвързващо приема, че начало на писмено доказателство може да бъде и сключен между страните и неоспорен предварителен договор с посочена в него различна по размер продажна цена. Противно на твърдението на касаторката, в обжалваното решение въззивният съд приема, че предварителният договор може да се приеме за начало на писмено доказателство, но не е приел, че документът има съдържание, напълно разкриващо симулацията, поради което се е насочил към преценка на останалите представени доказателства по делото.
На второ място се пита ако в нотариалния акт продавачът е направил свидетелстващо изявление за изплащане на продажната цена по данъчна оценка, а в друг документ – обратно писмо или предварителен договор, се декларира или уговоря, че продажната цена е различна и че ще бъде изплащана от купувача не наведнъж, а на вноски, кои правни последици се прилагат. На този въпрос не може да бъде отговорено, без да бъде съобразен характерът на документа, разкриващ симулацията – обратно писмо или начало на писмено доказателство. Това е така, защото разкриването на симулативност на посочена в нотариален акт цена може да бъде направено чрез обратно писмо или чрез друг документ, представляващ начало на писмено доказателство (какъвто, както беше посочено по-горе, в процесния случай е приет да е предварителният договор за покупко-продажба), като в случай, че самият предварителен договор разкрива напълно привидността на изразеното в бъдещия окончателен договор съгласие, например чрез изрични клаузи, че в окончателния договор продажната цена ще бъде посочена в друг размер, тогава той представлява обратно писмо и не е необходимо да бъде подкрепен със свидетелски показания, а когато е преценен като начало на писмено доказателство, е налице основание да се допуснат свидетелски показания за пълното доказване на привидността. В процесния случай съдът е приел, че предварителният договор между страните не представлява обратно писмо (а касаторката в случая не е поставила питане във връзка със заключението на съда, че той самостоятелно не разкрива симулативност на цената) и след преценката на останалите доказателства по спора е приел претенцията за неоснователна. В този смисъл е приетото в цитираното от касатора решение № 260 по гр.д. № 2101/2014 г., ІІІ г.о., ВКС – при разкрита симулация, съдът следва да приложи правилото на чл. 17, ал. 1 ЗЗД в спорните отношения между страните, като изхожда от действително поетите права и задължения, съответно изпълнението им.
Отговорът на третия въпрос – симулативна ли е продажбата с окончателния договор, ако сделката е сключена при цена, различна от уговорената в предварителния договор, и са налице други доказателства – разписки за изплащане на задължението на вноски, така, както е посочено в предварителния договор, се поставя в зависимост от обсъждането на конкретни представени по делото доказателства. Общ положителен или отрицателен отговор не може да се даде, доколкото верността му зависи от представените от страната доказателства. Преценката на съда относно доказателствената сила на частния документ следва да се основе, от една страна на фактите, които страната, представила документа, цели да докаже в процеса и от друга – дали тези факти са изгодни или неизгодни за страната, подписала документа, тъй като според константната съдебна практика, частният писмен документ се ползва с материална доказателствена сила, ако удостоверява неизгодни за издателя му факти (в този смисъл цитираното от касаторката решение № 51 по т.д. № 528/2009 г., І т.о., ВКС).
Най-сетне, не обосновава допускането на касационното обжалване и питането разписките представляват ли такова доказателство, доколкото удостоверяват плащане на суми от трето лице по спора и на неустановено основание – в част от тях се удостоверява плащане на неконкретизирано жилище в София, в друга част – плащане на заем за жилище, когато не са установени други облигационни отношения между страните и третото лице. Въпросът следва да се разглежда в контекста на чл. 127, ал. 1 ГПК /отм./ – всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, а в случая в тежест на твърдящата го страна е да установи, че именно тези разписки (заплащана на касаторката сума от трето за спора лице или сума по различно правоотношение от правоотношението, предмет на предварителния и окончателния договор) са в изпълнение на т. 2 от сключения между страните предварителен договор, след като не представя други доказателства, напълно установяващи привидността на процесния договор в съответната му част. Доколкото обаче в предварителния договор страните са се съгласили остатъкът от продажната цена от 16500000 (неденоминирани) лева да се издължава в брой на продавача най-късно до края на 2005 г. на части или изцяло, като получаването на сумите ще става чрез писмен документ, подписан от продавача или неговия пълномощник, и при положение, че получаването на сумите не се оспорва, в тежест на касаторката е било да установи с допустимите доказателства основанието за получаването им.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5235 от 13 юли 2015 г., постановено по в.гр.д. № 4899 по описа на Софийския градски съд за 2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: