О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 19.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 6204 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Г. К. от [населено място], Софийска област, чрез назначения му служебен адвокат Е. Я., срещу определение № 2358 от 27 август 2015 г., постановено по гр.д. № 3315/2015 г. на апелативния съд в гр. София, с което е потвърдено разпореждане от 17 ноември 2014 г., постановено по гр.д. № 1109/2007 г. на Софийски окръжен съд за оставяне без уважение на молба за продължаване на срока за обжалване на разпореждане на същия съд за връщане на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение.
В частната жалба се излагат оплаквания за нарушения на процесуалния закон от първоинстанционния съд, допуснати при назначаването на правна помощ на жалбоподателя. Сочи се, че молителят по молбата за отмяна (сега жалбоподател) не е бил уведомен за назначената правна помощ, поради което е бил препятстван да организира надлежно защитата си – адвокатът не е имал възможност да се съобрази с указанията на администриращия молбата за отмяна съд и да изложи фактите и обстоятелствата, както и да приложи подкрепящите ги доказателства, които обосновават молбата за отмяна. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се заявява наличието на основанието за това според чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С обжалваното въззивно определение съдът е приел, че първата инстанция правилно е оставила без уважение искането на молителя по молбата за отмяна за продължаване на срока за обжалване на разпореждането, с което същата е била върната. Този извод съдът е обосновал с императивния характер на чл. 63, ал. 3 ГПК, в текста на който се съдържа изрична забрана за продължаване на срокове за обжалване на съдебни актове.
К. съд приема, че частният жалбоподател не е обосновал допускането на касационното обжалване, тъй като не е поставил обусловил изхода на спора правен въпрос.
По делото се установява, че пред първоинстанционния съд производството е наченало по молба за отмяна на влязло в сила решение, сезиран като администриращ молбата за отмяна съд по реда на чл. 303 и сл. ГПК. С оглед проверка редовността на същата, молбата е била оставена без движение за подписването й от молителя, прилагане на препис за насрещната страна и за изготвяне на изложение на основанията за отмяна. С молба от 24 юли 2014 г., подадена в изпълнение на дадените указания, молителят е пожелал назначаването на правна помощ, която съдът с определение от 28 юли 2014 г. е уважил. На назначения служебен адвокат съдът е връчил указания за представяне на изложение на основанията по чл. 303 ГПК, като е дал едноседмичен срок за изпълнението им, но вместо тях адвокатът е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. Молбата за отмяна е била оставена повторно без движение, и отново указанията не са били изпълнени в срок, поради което и същата е била върната с разпореждане. С нова молба от 14 ноември 2014 г. жалбоподателят е пожелал продължаването на срока за обжалването на разпореждането за връщане на молбата за отмяна, което първоинстанционният съд е отхвърлил по съображения за неприложимост на процесуалния ред за продължаване на срокове по чл. 63, ал. 1 ГПК по отношение на сроковете за обжалване.
На първо място се поставя въпросът неуведомяването на жалбоподателя за предоставената му правна помощ и невъзможността да извърши реална консултация с адвокат, както и да предостави писмени доказателства по делото, относими към правния спор, явява ли се възпрепятстване от страна на съда на адекватното упражняване на правото на защита, явява ли се отказ от правосъдие и лишаване от справедлив съдебен процес. Поставеният въпрос се отнася до процесуалните действия на съда в рамките на администрирането на молбата за отмяна от първоинстанционния съд в качеството му на администриращ молбата за отмяна съд съобразно процесуалния ред за подаването й, предвиден с разпоредбата на чл. 306, ал. 3 ГПК. Предмет на обжалване с разглежданата в настоящото производство частна жалба е въззивното определение, с което е потвърден постановеният от администриращия съд резултат за отхвърляне на искането да бъде продължен срока за обжалване на разпореждане за връщане на молбата за отмяна. Обхватът на касационната проверка по настоящата жалба, следователно, е ограничен до процесуалните въпроси, на които е дадено разрешение в развилото се производство по молбата за продължаване на срока, а не относно подадената преди това молба за отмяна на влязло в сила решение. Както въззивният, така и първоинстанционният съд, са изложили идентични съображения, за да достигнат до извод за неоснователност на искането да се продължи срок за обжалване на съдебен акт, като са се основали на забраната в този смисъл, прогласена с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ГПК. С оглед изложеното, разрешаването на поставения въпрос как следва да процедира съдът при предоставяне на правна помощ и по-конкретно дали следва да уведомява страната за това, не може да повлияе върху изхода на делото, поради което не е налице общият селективен критерий на чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На второ място е формулиран въпросът искането за отмяна на всички съдопроизводствени действия след определението на съда от 26 август 2014 г. представлява ли всъщност искане за възобновяване на срок за обжалване или удължаване предвид направените доводи. Общото основание за допускане на касационно обжалване, очертано с разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, представлява процесуалноправния или материалноправния въпрос, който е повлиял изхода на делото. Поставеният от касатора въпрос има фактически, а не правен характер. К. съд не е в състояние да извърши преценка за наличие на допълнителните основания за допускане на касационно обжалване и в случая – релевираното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като разрешаваните от съда фактически въпроси са винаги конкретни и са очертани от предмета на делото, въведен с исковата молба или жалбата, въз основа на които е започнало съответното производство. Само по приложението на правото Върховният касационен съд може да осъществи дължимия по Конституцията върховен съдебен надзор върху съдилищата и да уеднаквява постановяваната от тях съдебна практика. Решаването на въпроса дали изявлението на жалбоподателя следва да се цени като молба за продължаване или молба за възстановяване на срок изисква съдът да подложи на анализ конкретните наведени с нея доводи и обстоятелства, което съставлява правомощие на Върховния касационен съд, което той може да осъществи едва във фазата по съществото на делото, след като е намерил основание за допускане на касационното обжалване.
Посоченият последен въпрос е допуснал ли е апелативният съд нарушение на материалния закон като не се е произнесъл по направеното искане за отмяна на всички съдопроизводствени действия и възобновяване на срок за обжалване. Изложеният от частния жалбоподател въпрос засяга правилността на въззивното определение, която не може да послужи като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд дължи проверка за правилното приложение на процесуалния или материалния закон във фазата по съществото на делото, която предпоставя че касационно обжалване е допуснато. К. основания за обжалване на въззивния съдебен акт са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, поради което и по този въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2358 от 27 август 2015 г., постановено по гр.д. № 3315 по описа на апелативния съд в гр. София за 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: