ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 67
София, 21. януари 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5945 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 300/03.07.2015 на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 1290/2015, с което е отменено решение № 131/16.02.2015 на Старозагорския районен съд по гр.д. № 1609/2014, като е отхвърлен предявеният иск за сумата 13.009 лева половината от погашения по заеми, изтеглени по време на брака и разходвани за нужди на семейството на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД със законна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Недоволен от решението e касаторът А. В. А., представляван от адв. И Д. от Я., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси до кой момент бившият съпруг, погасил със свои средства общия заем може да заяви, за какво са разходвани получените в заем средства, какви са последиците от непосочването на конкретни разходи и за обвързващата сила на съдебното решение, с което е уважен иск за вземане от предходни погашения и по материалноправните въпроси кои нужди са семейни и по-специално такава нужда ли е закупуването на недвижим имот, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата Т. Б. Д., представлявана от адв. Н. К. – И. от САК а оспорва, като счита, че въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че ищецът е длъжен да заяви за какво са разходвани получените в заем средства след указанията на първоинстанционния съд и последицата от неизпълнението на указанията е, че се приема, че заетата сума е у него и във вътрешните отношения съпрузите не дължат по равно. Отделно от това по делото е доказано, че съпрузите са разполагали с достатъчно други средства, които са вложени при покупката на недвижими имоти след изтеглянето на заемите.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по време на брака с ответницата ищецът е изтеглил посочените заеми от Д. и след прекратяването на брака е направил посочените погашения, но не е доказал твърденията си, че получените парични средства са вложени за задоволяване на нужди на семейството нито е посочил за какво са разходвани съответните суми. От събраните доказателства е установено, че при закупуването на земеделски земи страните са вложили други средства, а ремонта на семейното жилище е направен преди тегленето на кредитите.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените правни въпроси да обуславят решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че съдебното решение, с което е уважен иск за вземане от предходни погашения установява отношенията между страните само във връзка тези погашения, както и че бившият съпруг е длъжен да заяви за какво са разходвани получените в заем средства след указанията на първоинстанционния съд (а ако не са дадени указания или дадените са погрешни – с въззивната жалба) и последицата от неизпълнението на указанията е, че в такъв случай се приема, че заетата сума е у заемателя и във вътрешните отношения съпрузите не дължат по равно. Не е в тежест на кредитополучателя да докаже разходването на средствата за посочените от него нужди, обратното, в тежест на другия съпруг е да докаже неизвършването на заявените разходи или обстоятелството, че удовлетворената нужда не е семейна, но по делото няма спор, че недвижимите имоти за закупуването на които се твърди да са изтеглени заемите са поделени доброволно през 2008 г., към който момент страните са отчели приноса си в придобиването им.
На ответницата по касацията Т. Б. Д. следва да бъде присъдена сумата 2.000 лева разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 300/03.07.2015 на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 1290/2015.
ОСЪЖДА А. В. А. от С. З. да заплати на Т. Б. Д. от С. З. сумата 2.000 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.