2
определение по гр.д.№ 5669 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 25.01.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5669 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Н. М., Я. Т. М. и Р. И. Б.-Р. против решение № 312 от 08.07.2015 г. по в.гр.д.№ 392 от 2015 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 450 от 01.12.2015 г. по гр.д.№ 192 от 2014 г. на Димитровградския районен съд за уважаване на предявения от И. Т. И. /починал в хода на делото и оставил за наследници М. Н. И., Ж. И. Д. и Т. И. Х./ срещу И. Н. М., Я. Т. М. и Р. И. Б.-Р. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците върху следния недвижим имот: дворно място с площ от 1135 кв.м., представляващо УПИ IX-53 в кв.19 по плана на [населено място], общ.Д., одобрен със заповед № 550 от 1981 г. при граници: УПИ X-53, УПИ XI-53, УПИ XV-53, УПИ VIII-52 и улица, заедно с построените в него къща, гараж и селскостопански постройки.
В касационната жалба се твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е неправилно като постановено при непълнота на доказателствата и при липса на пълна обосновка на доказателствения материал- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Според касаторките, налице било противоречие на обжалваното решение с посочената от тях задължителна и незадължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 442 от 30.07.2009 г. по гр.д.№ 1474 от 2008 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 455 от 18.09.2009 г. по гр.д.№ 1136 от 2008 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 3 от 06.03.2015 г. по гр.д.№ 4048 от 2014 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 5 от 25.01.2010 г. по гр.д.№ 2728 от 2008 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр.д.№ 603 от 2012 г. на ВКС, ГК, Първо г.о./, а и произнасянето на ВКС по това конкретно дело било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК
В писмен отговор от 08.10.2015 г. ответниците по жалбата М. Н. И., Ж. И. Д. и Т. И. Х. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените разноски по делото пред ВКС.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд поради следното:
На първо място, в касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към нея няма посочен конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, нито е обосновано защо произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т .3 от ГПК. В съответствие с приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, само поради това, че касаторите не сочат материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд не следва да се допуска.
На второ място, обжалваното решение не противоречи на посочената от касаторите съдебна практика:
1. В Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк.д.№ 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че позоваването на давността може да стане чрез снабдяване с констативен нотариален акт по чл.587 ГПК, чрез предявяване на иск или по възражение срещу предявен иск; че това позоваване не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС и че е възможно да бъде придобито право на собственост на недвижими имот на основание чл.79 ЗС от лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права се признаят на наследниците му в съдебен процес по спор за собственост. Същото е прието и в обжалваното решение- че първоначалният ищец по делото И. Т. И. като наследник по закон на Т. И. Д. може да се позове на изтекла в полза на баща му Т. Д. придобивна давност чрез предявяването на иска за собственост и че Т. Д. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот по давност на основание чл.79 ЗС с изтичането на давностния срок /още преди смъртта си през 1989 г./, а не от момента на позоваването на давността от страна на неговия наследник.
2. В решение № 442 от 30.07.2009 г. по гр.д.№ 1474 от 2008 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. е прието, че за да се приеме за установено, че едно лице е придобило имот по давност, е необходимо да бъде доказано, че то е упражнявало владение върху имота през необходимия по закон срок: 10 години при недобросъвестно владение и 5 години при добросъвестно владение. В обжалваното решение е прието същото- че от събраните по делото доказателства /удостоверение от [община], свидетелски показания/ безспорно се установява, че наследодателите на ищците Т. Д. и И. И. са владяли имота в продължение на повече от 60 години, като това тяхно владение е било явно, спокойно и непрекъснато.
3. В решение № 455 от 18.09.2009 г. по гр.д.№ 1136 от 2008 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. е прието, че за да се приеме, че е установено владение, владелецът следва да демонстрира пред собственика на вещта поведение на пълноправен собственик, тоест поведение, което несъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. В решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр.д.№ 603 от 2012 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. е прието, че извършването на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране от страна на владелеца, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици, не доказват установяване на явно и несъмнително владение върху имота. Тези две решения на ВКС касая случаите на установяване на фактическа власт върху имота от владелеца против волята на собственика, поради което са напълно неотносими към настоящия случай, при който съдът е приел за доказано, че владението на наследодателя на ищците Т. И. Д. върху процесния имот е установено със съгласието на собственика Т. Д. Г.- чрез доброволното му предаване след неформалната продажба на имота от Т. Г. на братя Д..
4. В решение № 3 от 06.03.2015 г. по гр.д.№ 4048 от 2014 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. е прието, че владението като основание за придобиване на имот по чл.79 ЗС следва да бъде необезпокоявано и непрекъснато. В решение № 5 от 25.01.2010 г. по гр.д.№ 2728 от 2008 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. е прието, че съществуващите кавги и словестни пререкания за сънаследствен имот, без да бъдат осъществени действия по отстраняването на владелеца от имота и без да бъде заведен иск за собственост, не прекъсват владението. Тези две решения на ВКС също са напълно неотносими към настоящия спор за собственост, при който не се касае за сънаследствен между ищците и ответниците имот /а за имот, чието владение е предадено доброволно от наследодателя на ответниците на наследодателя на ищците в изпълнение на сключен неформален договор за продажба/ и по който владението на наследодателите на ищците Т. И. Д. и И. Т. И. не е било прекъсвано, нито чрез осъществени от ответниците действия по отстраняване на владелците от имота, нито чрез предявяване на иск за собственост от страна на ответниците спрямо ищците или техните наследодатели.
Поради всичко гореизложеното, обжалваното решение на Хасковския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 700 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 312 от 08.07.2015 г. по в.гр.д.№ 392 от 2015 г. на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Н. М., Я. Т. М. и Р. И. Б.-Р. да заплатят на М. Н. И., Ж. И. Д. и Т. И. Х. на основание чл.78 ГПК сумата 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.