О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 51
гр. София,25.01.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№814 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №2081 от 17.11.2014 г. по гр.д.№2902/2014 г. на САС. С обжалваното решение е отменено решение от 15.04.2014 г. по гр.д.№7530/2012 г. на СГС, ГО, 9 с-в вместо което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу П. В. Г., С. И. Г. и В. П. Върбанова иск по чл.135 от ЗЗД за обявяване на недействителен по отношение на банката, на сключения между П. В. Г. и съпругата му С. И. Г. като продавачи и дъщеря им В. П. Върбанова като купувач, договор от 20.10.2011 г. за покупко-продажба на ? идеална част от недвижим имот за сумата от 129 657 лв. и банката е осъдена да заплати на особените представители на всеки от ответниците, възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд, а по сметка на последния и дължимата държавна такса за две въззивни жалби.
В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо, евентуално неправилно. Посочва се, че апелативният съд се е произнесъл по недопустима въззивна жалба, подадена от адвокат, преупълномощен от особения представител на П. В. Г., каквато възможност законът не позволява. Поддържа се, че при произнасянето си въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства, установяващи наличие на всички предпоставки за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД, а и неправилно е постановил осъждане на банката да заплати адвокатско възнаграждение на особените представители на ответниците. Предвид изложеното се иска обжалваното решение да бъде обезсилено, евентуално отменено, в който случай искът да бъде уважен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че общото основание за допускане на касационно обжалване на решението е налице, предвид произнасяне на въззивния съд по въпроси, обусловили правната му воля, за които се твърди, че са налице и селективните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК, както следва: 1. След като кредиторът има право на иск по чл.135 от ЗЗД по отношение на действия на своя длъжник, то следва ли да има иск по чл.135 от ЗЗД по отношение на действия на поръчителя, тъй като договорът за поръчителство е отделен и с ясно разграничени страни по облигационното правоотношение – кредитор /в случая банката/ и длъжник /в случая поръчителя П. Г./, макар и същият да се явява акцесорен по отношение на главното задължение и следва ли да се отчита факта, че по договора за поръчителство поръчителят се явява длъжник и по смисъла на общото правило отговаря пред кредитора за своите разпоредителни действия, с който го уврежда под страх от санкцията на чл.135 от ЗЗД. 2. Следва ли когато са налице всички предпоставки за уважаване на иск по чл.135 от ЗЗД спрямо едно задължено лице, искът да се отхвърля като неоснователен, макар че поръчителят се явява длъжник по писмено съглашение с кредитора по смисъла на чл.138 от ЗЗД и какво е значението на термина „неприложим” иск по отношение на поръчителя – за които въпроси се твърди, че са решени в противоречие с практиката на съдилищата, обективирана във влезли в сила: решение №16 от 29.01.2013 г. по гр.д.№404/2011 г. на АС Варна, решение №49 от 09.05.2013 г. по т.д.№91/2013 г. на АС Бургас и решение №37 от 27.01.2011 г. по гр.д.№857/2010 г. на ОС Враца, както и че имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 3. Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя и следователно договор, различен от юридическия факт, пораждащ главното задължение и в случай, че задължението на поръчителя е възникнало от самия договор за банков кредит и солидарността между главния длъжник и него е възникнала от самия договор за кредит, а няма отделен договор за поръчителство, макар, че лицето е наречено поръчител, отношенията между страните уреждат ли се по правилата на чл.121-127 от ЗЗД относно солидарните длъжници – въпрос решен в противоречие с практиката на ВКС и практиката на съдилищата, обективирана съответно в решение №№552 от 15.07.2010 г. по гр.д.№171/2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение и в решение №148 от 24.04.2012 г. по гр.д.№1078/2011 г. на ОС Стара Загора, решение №128 от 12.06.2009 г. по т.д.№190/2009 г. на АС Велико Търново и решение №309 от 14.10.2010 г. по гр.д.№400/2009 г. на РС Велинград. 4. Може ли особен представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК да преупълномощава друг адвокат за подаване на въззивна жалба и процесуално представителство пред въззивния съд. 5. Дължи ли адвокатът, преупълномощен от назначения от съда особен представител държавна такса за подадена пред въззивния съд жалба и процесуално допустимо ли е разглеждането на жалба, по която не е внесена държавна такса нито от страната, нито от преупълномощения от особения представител адвокат – въпроси за които се твърди, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. 6. Допустимо ли е съдът да присъди в полза на преупълномощения адвокат възнаграждение за процесуално представителство, без такова да е платено нито от страната, нито от назначения от съда особен представител – решен в противоречие с приетото в т.1 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответниците П. В. Г., чрез адвокат С., преупълномощен от адвокат Ч., назначена за особен представител на П. Г., С. И. Г., чрез особения представител адвокат А. С. и В. П. Върбанова, чрез особения представител адвокат К. навеждат доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като в отговорите се претендира присъждане на разноски за осъществената пред ВКС защита от особените представители.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е намерил за основателни наведените във въззивните жалби, подадени от П. В. Г., чрез адвокат С., преупълномощен от адвокат Ч., назначена за особен представител на П. Г. и от С. И. Г., чрез особения представител адвокат А. С., доводи за наличие на задължителна практика на ВКС относно неприложимостта на иска по чл.135 от ЗЗД по отношение на действията на поръчителя и като е взел предвид, че ответникът П. В. е поръчител на трето по делото лице, сключило с банката ищец договор за кредит, е достигнал до извод, че П. В. не е длъжник по смисъла на чл.135 от ЗЗД, респективно, че сделката, с която ответниците П. В. Г. и съпругата му С. И. Г. са прехвърлили на ответницата и тяхна дъщеря В. П. Върбанова, процесния недвижим имот, не може да бъде обявена за недействителна спрямо ищеца. В този смисъл е отменил обжалваното решение и е отхвърлил предявения иск, като е осъдил ищеца да заплати на особените представители на ответниците възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
На първо място следва да се отбележи, че настоящият състав не споделя наведените доводи за недопустимост на обжалваното решение /в която насока са и поставените в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК четвърти и пети въпрос/. По силата на разпоредбата на чл.26, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.25, ал.1, вр. ал.3 и 4, вр. чл.21, т.3 от Закона за правната помощ /ЗПП/, приложима и в хипотезата на назначаване от съда на особен представител на ответника на разноски на ищеца по чл.47, ал.6 от ГПК, назначеният за особен представител адвокат може да преупълномощи друг адвокат от Националния регистър за правна помощ. Т.е. с оглед изрично предвидената законова възможност за преупълномощаване на друг адвокат от страна на назначения особен представител и предвид публичността на националния регистър за правна помощ, въззивната жалба, подписана от адвокат К. С., вписан в посочения регистър и преупълномощен от назначения за особен представител адвокат, не е недопустима и е следвало да бъде разгледана от въззивния съд, както е процедирано в случая /още повече, че дори и да се възприеме обратното становище, въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба и от задължителния необходим другар С. И. Г., по която жалба също е дължал произнасяне/. В този смисъл и тъй като цитираните законови норми, а и тази на чл.83, ал.1, т.5 от ГПК /предвиждаща, че такси и разноски по производствата на дела не се внасят от назначените от съда особени представители/ са ясни и непротиворечиви, не е налице поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по отношение на въпроси четвърти и пети и по тях касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Касационно обжалване не може да се допусне и по останалите поставени в изложението въпроси. По отношение на първите три от тях, свеждащи се до въпроса приложим ли е П. иск спрямо извършените от поръчителя действия, макар и обусловили решаващата воля на съда, не се установява наличието на поддържаните в изложението селективни основания.
Налице е задължителна практика на ВКС, обективирана в решение №199 от 30.12.2010 г. по т.д.№966/2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е прието, че предмет на отменителния иск са действията на длъжника, като под „длъжник” по смисъла на чл.135 от ЗЗД следва да се разбира само лицето, което е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора, т.е. носителят на главното вземане, но не и поръчителят, чиято отговорност е акцесорна и има обезпечителна функция, от което произтича и неприложимостта на иска по чл.135 от ЗЗД по отношение действията на поръчителя, тъй като в противен случай би се стигнало до обезпечаване на самото обезпечение, което е в противоречие със смисъла на този институт. С посоченото разрешение, което се възприема изцяло от настоящия състав, въззивният съд се е съобразил изцяло, поради което касационно обжалване по визираните въпроси не следва да се допуска.
Последният от поставените въпроси е свързан с произнасянето на въззивния съд по отношение на дължимото от ищеца възнаграждение за назначените на ответниците особени представители, срещу която част на въззивното решение се съдържат оплаквания и в касационната жалба. В тази й част обаче последната има характер на молба за изменение на въззивното решение в частта за разноските, по която молба на основание чл.248 от ГПК компетентен да се произнесе е постановилият обжалваното решение въззивен съд.
С оглед изхода на делото и тъй като особените представители са осъществили възложеното им от закона и от съда представителство на ответниците, като са изготвили и депозирали отговори на касационната жалба, настоящият състав намира, че в съответствие с разясненията, дадени в т.6 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС /според които възнаграждението за особения представител, в размер, определен съобразно чл.36 от ЗАдв., вр. Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, винаги е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно указаното в чл. 46, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК, които го определят като задължено лице/, касаторът дължи на всеки от особените представители възнаграждение в размер на 1 589.75 лв., на основание чл.9, ал.3, вр. чл.7, ал.2, т.4 от наредба №1/2004 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2081 от 17.11.2014 г. по гр.д.№2902/2014 г. на САС.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК] да заплати на адвокат К. Е. С. от САК, [населено място], [улица], преупълномощен от адвокат Ч., назначена за особен представител на П. В. Г., сумата от 1 589.75 лв., възнаграждение за осъществено пред ВКС процесуално представителство.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК] да заплати на адвокат А. Г. С. от САК, [населено място], [улица], вх.Б, особен представител на С. И. Г., сумата от 1 589.75 лв., възнаграждение за осъществено пред ВКС процесуално представителство.
ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК] да заплати на адвокат В. И. К. от САК, [населено място], [жк], [улица], вх.Б, ет.5, ап.14, особен представител на В. П. Върбанова, сумата от 1 589.75 лв., възнаграждение за осъществено пред ВКС процесуално представителство.
Връща делото на САС за произнасяне по обективираната в касационната жалба молба по чл.248 от ГПК, за изменение на въззивното решение в частта за разноските.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.