О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 54
гр. София,25.01.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№973 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №18 352 от 17.11.2014 г. по гр.д.№6374/2013 г. на СГС. С решението в обжалваната му част е потвърдено решение от 08.11.2012 г. по гр.д.№21 043/2010 г. на СРС, 61 с-в, в частта, с която [фирма] е осъдено да за плати на „А. ферзихерунг” АГ, Федерална република Германия, на основание чл.213, ал.1 от КЗ сумата от 12 356.13 лв., изплатено застрахователно обезщетение по застраховка Каско, за вреди на МПС от ПТП от 08.08.2009 г. в [населено място], на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1 361.67 лв. мораторна лихва за периода 08.06.2009 г. – 03.05.2010 г., а на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 1 840.82 лв. разноски.
В жалбата се излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно. Посочва се, че приложените по делото писмени документи от ищеца, представляващи преписи от машинно набран текст на чужд език, без подпис на издател, нямат качеството на писмен документ по смисъла на ГПК, респективно със същите не може да се установи съществуването на застрахователно правоотношение по застраховка Каско, още повече, че част от тези преписи са приети в нарушение на разпоредбата на чл.147 от ГПК, а на въззивния съд не му е било известно правото, уреждащо процесния чужд застрахователен договор, за да прецени валидността му. Навеждат се доводи, че в нарушение на процесуалния закон въззивният съд е направил своите изводи въз основа на тези документи, а и недопустимо е приел наличие на техническа грешка в Протокола за ПТП, който е официален свидетелстващ документ, неспорен от страните по предвидения в ГПК ред. Поддържа се, че в решението неоснователно не е зачетено обстоятелството, че ПТП е настъпило на територията на Република България, което обуславя приложението на чл.258, ал.1 от КЗ и наложилата се практика за оценка на вреди по МПС в България, като безкритично е прието и заключението на САТЕ, изготвено от вещо лице, нямащо компетенции да определи размера на вредите на база средни пазарни цени в Германия.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че общото основание за допускане на касационно обжалване на решението е налице, предвид произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Какво следва да е минималното съдържание, за да може един писмен документ да бъде ценен като такъв по смисъла на чл.178, вр. чл.179 от ГПК. 2. В кои свои части официалният свидетелстващ документ – Протокол за ПТП, притежава обвързваща доказателствена сила. 3. Кога настъпва процесуална преклузия за ангажиране на доказателства от страна на ищеца, за които въпроси се твърди, че са решени в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана съответно в решение №748/17.02.2011 г. по гр.д.№801/2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, решение №85 от 28.05.2009 г. по т.д.№768/2008 г. на ВКС, ТК и решение №358 от 19.12.2012 г. по гр.д.№956/2011 г. на ВКС, ГК, както и че имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация „А. ферзихерунг” АГ, Федерална република Германия не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните не съществува спор относно настъпването на процесното ПТП, механизмът и причинно-следствената връзка между ПТП и щетите по МПС, наличието на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника на виновния водач и изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца на собственика на увреденото МПС в размер на исковата сума. По отношение на спорните по делото въпроси за наличието на застрахователно правоотношение по застраховка Каско между ищеца „А. ферзихерунг” АГ и собственика на увреденото МПС, за лицето, посочено като собственик на МПС в протокола за ПТП и за размера на дължимото обезщетение, въззивният съд не е възприел наведените от ответника [фирма] възражения. Така въз основа на представените по делото застрахователен сертификат, справка за застраховка и протокол за ПТП, имащ характер на официален свидетелстващ документ, е достигнал до извод за наличие на сключен между ищеца и собственика на увреденото МПС – лицето М. Ф., договор за застраховка Каско, както и за допусната техническа грешка в протокола за ПТП, изразяваща се в размяната на имената на собственика, с тези на лицето, управлявало автомобила, а по отношение на дължимия размер на обезщетение е кредитирал заключението на назначената по делото САТЕ, взела предвид средните пазарни цени за материали и труд, необходими за репариране на вредите на процесното МПС в Германия.
С оглед изложените в решението мотиви, настоящият състав намира, че първи и втори от поставените въпроси могат да се квалифицират като обуславящи решаващата воля на въззивния съд, доколкото последният я е формирал и позовавайки се на приетите по делото неподписани застрахователен сертификат и справка за застраховка, и на имащия характер на официален свидетелстващ документ по чл.179, ал.1 от ГПК, протокол за ПТП. В случая обаче не се установява наличие на поддържаните от касатора селективни основания по чл.280 ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. В цитираното в изложението решение №748/17.02.2011 г. по гр.д.№801/2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, разглеждащо доказателствената сила на частния свидетелстващ документ /какъвто въпрос в случая не е поставен от касатора/, не се съдържа отговор на въпроса какво следва да е минималното съдържание, за да може един писмен документ да бъде ценен като такъв по смисъла на чл.178, вр. чл.179 от ГПК, а от друга страна освен, че позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 по отношение на този въпрос е бланкетно и не са изложени доводи за значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, то в теорията и съдебната практика не съществува съмнение, че обстоятелствата с какви писмени знаци и върху каква вещ е материализирано дадено изявление и дали това изявление е подписано или не, са без значение за наличността на съответния документ – по аргумент от ясната и непротиворечива разпоредба на чл.180 от ГПК, документ е и неподписаното от издателя си изявление. На следващо място в решението си въззивният съд изрично е подчертал, че представеният от ищеца протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ по чл.179 от ГПК, като предвид последователно поддържаното от ищеца още с исковата молба обстоятелство, че собственик на МПС е лицето М. Ф. и съпоставяйки протокола за ПТП с приетите справка за застраховка и застрахователен сертификат, е достигнал до извод за допусната в Протокола за ПТП техническа грешка. По този начин съдът се е произнесъл в съответствие както с цитираните в изложението решения на ВКС, така и с Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., на ВКС ТК, Първо отделение, според които протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, а страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, като наличието на посочените разрешения, които се възприемат изцяло и от настоящия състав, водят до извод, че селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, по отношение на втория от въпросите също не може да намери приложение.
Касационно обжалване не може да се допусне и по третия от поставените въпроси. Предвид изложените от въззивния съд мотиви, формулираният въпрос не е обусловил решаващата воля на съда – по същия въззивният съд не се е произнесъл, тъй като във въззивната жалба са липсвали доводи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с приемане на конкретни доказателства извън предвидената в закона процесуална преклузия.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №18 352 от 17.11.2014 г. по гр.д.№6374/2013 г. на СГС, в частта, с която е потвърдено решение от 08.11.2012 г. по гр.д.№21 043/2010 г. на СРС, 61 с-в, в частта, с която [фирма] е осъдено да за плати на „А. ферзихерунг” АГ, Федерална република Германия, на основание чл.213, ал.1 от КЗ сумата от 12 356.13 лв., изплатено застрахователно обезщетение по застраховка Каско, за вреди на МПС от ПТП от 08.08.2009 г. в [населено място], на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1 361.67 лв. мораторна лихва за периода 08.06.2009 г. – 03.05.2010 г., а на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 1 840.82 лв. разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.