О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
гр. София, 25.01.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№885 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. Б. срещу решение №708 от 24.11.2014 г. по гр.д.№1113/2014 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №324 от 25.07.2014 г. по гр.д.№20/2014 г. на ОС Смолян, с което е отхвърлен предявеният от В. М. Б. срещу „Ю. държавно предприятие” иск за сумата от 36 176 лв., обезщетение за периода 21.08.2013 г. – 30.06.2016 г. за неизпълнение на прекратен от ответника договор за управление №3/30.06.2011 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че общото основание за допускане на касационно обжалване на решението е налице, предвид произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, доуточнени от настоящата инстанция, съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Какви са последиците от оттеглянето на поръчката при договор за поръчка с продължително изпълнение, дължи ли се обезщетение за в бъдеще, съобразно уговореното възнаграждение по договора след оттеглянето на поръчката и до изтичането на срока на договора и приложима ли е в този случай разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът „Ю. държавно предприятие” навежда доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор за управление представлява договор за поръчка, чието изпълнение е разсрочено за срок от пет години. Посочил е, че в този случай не намира приложение разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, а тази на чл.287 от ЗЗД, съгласно която договорът за поръчка се прекратява и с оттеглянето на поръчката от доверителя и тъй като в процесния договор не е било уговорено заплащане на обезщетение за оставащия срок при предсрочно прекратяване на договора, а с разпоредбата на чл.288, ал.1 от ЗЗД законодателят е въвел задължение за доверителя да заплати на довереника възнаграждение за извършената до момента на оттегляне на поръчката, работа, а след прекратяването на договора такава работа не е извършвана, е намерил за неоснователна претенцията на ищеца В. Б. за заплащане на обезщетение поради незаконосъобразно прекратяване от ответника на договор за възлагане на управление, съизмеримо с възнаграждението, дължимо за периода от прекратяването на договора до изтичане на уговорения в него срок.
Предвид изложените в решението мотиви, формулираните въпроси са обусловили решаващата воля на въззивния съд, но в случая не се установява наличие на поддържаното от касатора селективно основание по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК. Освен, че позоваването е бланкетно и не са изложени доводи за значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, то по поставените въпроси е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в решение №72 от 30.06.2010 г. по т.д.№740/2009 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. С посоченото решение, което се възприема изцяло от настоящия състав и с което въззивният съд се е съобразил изцяло, е прието, че договорът за възлагане на управление има правната характеристика на договор за поръчка с продължително изпълнение, като предсрочното му прекратяване попада във втората хипотеза на чл.287 от ЗЗД и в този случай след оттегляне на поръчката липсва престация от страна на довереника, за която би се дължало възнаграждение, а обезщетение, съизмеримо с възнаграждението не се дължи, тъй като оттеглянето не представлява хипотеза на неизпълнение по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗЗД.
С оглед изложеното обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, а с оглед изхода на делото касаторът дължи на ответника на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.9, ал.3, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 211.46 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №708 от 24.11.2014 г. по гр.д.№1113/2014 г. на АС Пловдив.
ОСЪЖДА В. М. Б. [ЕГН] да заплати на ДП „Ю. държавно предприятие”[ЕИК], сумата от 1 211.46 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.