О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 89
гр.София, 27.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 6155/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д. срещу въззивно решение на Софийски градски съд № 3108/15/ 08.05.2015 г. по гр.д.№ 8355/ 2014 г., с което е, след като е отменено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 26031/ 2014 г., е отхвърлена молбата на жалбоподателката, квалифицирана по чл.19 ЗГР, за промяна на собственото й име от „Д.” на „Н.”.
Допускането на обжалваното решение до касационен контрол се претендира по уточнените при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК процесуалноправни въпроси за задължението на съда да се произнесе по наличието на обстоятелства, обосноваващи промяна на името и без те да са посочени в молбата за образуване на производството; за естеството на нарушението, което съдът извършва, ако не допусне свидетел за релевантни факти и впоследствие счете същите за недоказани; и за задължението на съда служебно да събере доказателства за релевантни факти в охранителното производство; както и материалноправен въпрос за възможността лицето, което е известно в обществото с друго собствено име, да поиска промяната му вместо да го добавя като псевдоним. Жалбоподателката счита, че са налице всички допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.1, 2 и 3 от ГПК и моли за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.
Ответните страни не вземат становище.
Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
Въззивният съд е приел за установено, че молителката произхожда от майка Н. П. Н. и баща В. Д. С., като правен субект се индивидуализира с имената Д. В. Д.. Тя не е осъждана за престъпления от общ характер, няма данни срещу нея да са били образувани досъдебни производства или да са й наложени принудителни мерки по ЗБЛД. При работата си като фотограф и за осъществяване на телевизионни предавания молителката се представяла с името Н. Д. и колегите й я разпознават именно с това собствено име, а не с името Д.. Съдът приел обаче, че молителката не е установила да е известна с името „Н.” вън от служебната й сфера. За недоказани съдът счел твърденията на молителката, че след развода на родителите й баща й преустановил грижите си за нея и това я мотивирало тя да започне да се нарича „Н.” според желанието, което имала майка й при раждането й. Не е установено също дали със същото име тя е известна в семейната и приятелската й среда, нито има данни известността й с друго име в професионалните среди да й създава някакви затруднения. При наличие на възможност да добави името „Н.” като псевдоним, съгласно чл.14 ЗГР, съдът посочил, че не намира наличие на важни обстоятелства по смисъла на чл.13 ЗГР, които да обосноват промяна на собственото й име. Според съда субективното желание на лицето да промени името си може да е такова важно обстоятелство, но молителката не е обосновала такова субективно желание в иницииращия производството акт.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, повдигнатите правни въпроси не са обусловили правните разрешения на въззивния съд. Въпросът за задължението на съда служебно да събере доказателства за релевантни факти в охранителното производство, не е обуславящ, защото в обжалваното решение съдът не е посочил, че за него не съществува такова задължение, нито фактически се е отклонил от изпълнението му. В протоколно определение от 17.11.2014 г. съдът е дал указания на молителката за кои релевантни обстоятелства не сочи доказателства и е издал нужните за събирането им съдебни удостоверения по свой почин. Не е обуславящ и въпросът за естеството на нарушението, което съдът извършва, ако не допусне свидетел за релевантни факти и впоследствие счете същите за недоказани. Съдът е уважил всички искания за събиране на доказателства, с изключение на искането за допускане на свидетел за установяване на факта какво е било желаното от майката на молителката при раждането й собствено име на детето и кога е започнала да се обръща към нея с името „Н.”. Основание за отхвърляне на молбата обаче не е недоказването на този факт, а липсата на доказателства за твърденията на молителката, че след развода на родителите й баща й преустановил грижите си за нея и това я мотивирало тя да започне да се нарича „Н.”, което име й е харесало. За тези факти не е искано допускане на гласни доказателства, съдът не е отказвал събирането им, така че въпросът какво би било нарушението му при евентуален отказ за допускане на доказателства за релевантни факти, не обуславя решението му. Въпросът за задължението на съда да се произнесе по наличието на обстоятелства, обосноваващи промяна на името и без те да са изложени в молбата за образуване на производството, също не е обуславящ. Съдът не е посочил в акта си, че не може да се произнесе по такива обстоятелства, а е приел, че молителката не е обосновала субективно желание да носи различно от официалното й собствено име. Необуславящ е и материалноправният въпрос, защото съдът не е посочил като императив, че възможността за добавяне на известно в обществото име като псевдоним изключва възможността да се иска промяна на собственото име на лицето. Това е само допълнително съображение в подкрепа на обстоятелството, че ползването на собственото име на молителката, с което се индивидуализира понастоящем, не й създава затруднения в обществения живот, нито има данни да не се използва в приятелската й и семейната й среди.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3108/15/ 08.05.2015 г. по гр.д.№ 8355/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: