3
определение по гр.д.№ 6326 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 47
София, 01.02. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 6326 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК. Образувано е по касационна жалба П. Д. Д. против решение № 145 от 28.09.2015 г. по в.гр.д.№ 303 от 2015 г. на Ямболския окръжен съд, гражданско отделение, I-ви състав, с което е потвърдено решение № 370 от 16.06.2015 г. по гр.д.№ 1023 от 2014 г. на Ямболския районен съд по чл.350 ГПК за обявяване за окончателен на съставения по делото проект за разделителен протокол на допуснатите до делба два земеделски имота.
В касационната жалба се твърди, че решението на Ямболския окръжен съд е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК- противоречие на решението с посочена от касатора задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 433 от 11.02.1983 г. по гр.д.№ 3811 от 1982 г. на ВС, Първо г.о., т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 22 от 30.01.2012 г. по гр.д.№ 145 от 2011 г. на ВКС, ГК, Първо г.о./ по следните правни въпроси:
1. Пропуснат ли е срокът по чл.346 ГПК за предявяване на искане по сметките между сънаследниците при положение, че такова е направено от съделителя още в отговора на исковата молба ?
2. При направено оплакване във въззивната жалба за необоснованост на заключението на вещото лице, следва ли въззивният съд служебно да назначи нова експертиза или е нужно изрично искане от страната ?
3. Към кой момент следва да се определи пазарната стойност на имотите, допуснати до делба ?
Ответниците по жалбата Е. Д. И., И. Д. Д., В. К. П., Ж. П. С., К. П. П. и Щ. П. А. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: Не са налице основания за допускане на касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен съд поради следното:
1. Първият от поставените от касатора правни въпроси /пропуснат ли е срокът по чл.346 ГПК за предявяване на искане по сметките между сънаследниците при положение, че такова е направено от съделителя още в отговора на исковата молба/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване: Този въпрос не е включен в предмета на спора относно това какви дялове следва да се образуват при съставянето на разделителен протокол за делба на процесните имоти и съответно не е обусловил правните изводи на съда относно това дали следва или не да бъде одобрен окончателен разделителен протокол. Действително, касаторът е предявил своевременно искане по чл.346 ГПК по сметки /още в първата фаза на делбата/, но по това искане първоинстанционният съд следва да се произнесе с отделно, различно от решението по чл.350 ГПК, решение след извършване на жребия.
2. По втория поставен въпрос /при направено оплакване във въззивната жалба за необоснованост на заключението на вещото лице, следва ли въззивният съд служебно да назначи нова експертиза или е нужно изрично искане от страната/ няма противоречие между обжалваното решение и посочената от касатора задължителна практика на ВКС. В т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда /експертизи, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на решението, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В конкретния случай въззивният съд не е бил длъжен служебно да назначава нова експертиза за оценка на предложените в разделителния протокол дялове, тъй като без тази нова експертиза делото не е останало неизяснено от фактическа страна /експертиза за цената на дяловете е била приета от първоинстанционния съд в съдебно заседание от 20.04.2015 г./, решението на съда не е необосновано /напротив, основано е на заключението на експертизата/ и назначаването на нова или разширена експертиза не е било необходимо за служебното прилагане на императивни материалноправни норми. В случая, след като съделителят е оспорил приетата по делото експертиза, именно той е следвало да поиска назначаването на нова или разширяване на експертизата, а съдът не е бил длъжен служебно да стори това.
3. По третия поставен въпрос /към кой момент следва да се определи пазарната стойност на имотите, допуснати до делба/ няма противоречие между обжалваното решение и посочената от касатора съдебна практика. Решение № 22 от 30.01.2012 г. по гр.д.№ 145 от 2011 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. е напълно неотносимо към поставения въпрос, тъй като в него не е даден отговор по реда на чл.290 ГПК на въпроса към кой момент следва да се определи пазарната стойност на допуснатите до делба имоти, а е разгледан и разрешен друг въпрос: следва ли с решението по извършване на делба да се определят и припадащите се общи части от дворното място, което е със статут на обща част. По настоящото дело предмет на делбата са два земеделски имота, които не са застроени, поради което тези имоти не са със статут на общи части на сграда, поради което разгледаният и разрешен в горепосоченото решение на ВКС правен въпрос е напълно неотносим към настоящото дело.
Поради всичко гореизложеното, обжалваното решение на Ямболския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Ответниците по жалбата не претендират и не са представили доказателства за направени от тях разноски по делото пред ВКС, поради което такива не следва да им бъдат присъждани.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 145 от 28.09.2015 г. по в.гр.д.№ 303 от 2015 г. на Ямболския окръжен съд, гражданско отделение, I-ви състав, с което е потвърдено решение № 370 от 16.06.2015 г. по гр.д.№ 1023 от 2014 г. на Ямболския районен съд за одобряване за окончателен на съставения по делото проект за разделителен протокол.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.