Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
6139_15_opr_288_partage_maison
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
София, 02.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 6139 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Т. срещу въззивно решение № 353 от 08.07.2015 г. по гр.д. № 193 /2014 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.о. с което при повторно разглеждане на делото от въззивния съд е потвърдено първоинстанционно решение на Русенския районен съд, в частта, с която жилищната сграда, находяща се в парцел ХІV-394, в кв. 35 по плана на [населено място], Р. област, е допусната до делба само между ответниците Нажие Д. Т., Иджел (Ю.) И. М. и Н. И. М. и искът за делба на същата (сграда) е отхвърлен по отношение на Д. М. Т..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни не са подали писмен отговор на касационната жалба.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, постановено в първа фаза на съдебна делба, по което не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
В. съд е приел, че процесната сграда – № 3 по приетото от него заключение на съдебно-техническа експертиза е била лична собственост на наследодателя на ответниците И. М. А., тъй като общата наследодателка на страните Б. И., негова майка, е подала заявление по чл.56,ал.2 З. от 24.10.1978 г. и нотариално заверена декларация на същото основание от 12.10.1978 г. до началника на отдел ?Архитектура и благоустройство” при ОНС – Р., представени пред първоинстанционния съд, с което е учредила на своя син И. право на строеж. От подробни и детайлни показания на двама посочени свидетели, които са работили по изграждането на къщата, е установено, че къщата е изградена през периода 1979-80 г. от него (И.) със свои средства и материали. От изложеното въззивният съд е приел извод, че сградата – № 3 по заключението на вещото лице не е наследствена, а лична собственост на наследодателя на ответниците, поради което следва да се подели само между тях, а искът за делба по отношение на Д. М. Т. да се отхвърли.
Жалбоподателят извежда следните правни въпроси::
1) може ли да се приеме, че реализирано право на строеж, е когато то е учредено за един парцел (сочи ІV – 394), а сградата е построена в друг (сочи ХІV-394).
Доколкото въпросът не представлява довод за необоснованост, а материалноправен въпрос, той не е обуславящ, доколкото самият ищец твърди, насрещните страни не оспорват и по делото е установено включително със заключение на вещото лице въз основа на обсъждане на представените по делото доказателства, че първоначалният парцел е разделен на два (обособени са два), чиято делба ищецът Д. М. Т. иска и е допусната и процесната къща № 3 след разделянето попада в парцела с различен номер. Т.е. безспорно е, а и е установено, че процесната сграда е построена в съответствие с учреденото право на строеж (на мястото, за което е учредено право на строеж).
2) налице ли е придобиване по давност след като наследодателката повече от 10 години е владяла, а също и жалбоподателят (като неин наследник).
Въпросът е материалноправен и не е обуславящ, а хипотетичен (основава се на други обстоятелства, а не на обстоятелствата, наведени като основание на иска), доколкото Д. М. Т. с исковата си молба не е твърдял, че процесната сграда е придобита по давност от общата наследодателка, нито от него самия (не е твърдял, че съсобствеността произтича от това, нито, че не е налице съсобственост, защото е придобил сградата по давност). Към това може да се добави и че изменение на основанието на иска след приключване на първоинстанционното производство – след изтичане на преклузивния срок за това е недопустимо.
3) Допустимо ли е да се доказва със свидетели реализирането на правото на строеж. Въпросът е процесуалноправен и не е обуславящ, тъй като по делото не се спори, че къщата е изградена. Иска се нейната делба. Със свидетелски показания са установени други обстоятелства – времето на изграждане на постройката и кой е предоставил парични средства за изграждането и.
Освен, че изведените правни въпроси не са обуславящи, следва да се добави и че жалбоподателят не е обосновават и предпоставките по чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК – не е посочил противоречиви решения, нито е обосновал значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, така, както е прието с ТР № 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски, нито са представили доказателства, че са направили такива. Поради това разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 353 от 08.07.2015 г. по гр.д. № 193 /2014 г. по описа на Русенския окръжен съд, г.о., по касационната жалба на Д. М. Т..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.