О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.64
гр. София,02.02.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№3126 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение №1448 от 29.05.2015 г. по ч.гр.д. №574/2015 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение от 18.07.2014 г. по т.д.№7541/2012 г. на СГС, ТО, 12 с-в, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за освобождаване от държавна такса по подадената от него въззивна жалба с вх.№66780/31.05.2014 г. против решение №599 от 17.04.2014 г., постановено по същото дело.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се посочва, че изводът на въззивния съд за приложимост на разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК само по отношение на физически лица, противоречи на нормите на чл.47, ал.2 и ал.3 от Х. на основните права на ЕС и чл.6 от ЕКПЧОС. Изложени са съображения и за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, изразяващи се в липса на произнасяне по наведените доводи във връзка с практиката на С. и ЕСПЧ и принципите на равностойност и ефективност, заложени в правото на ЕС, като предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното определение или ако съдът прецени, че са налице предпоставките на чл.629, ал.3 от ГПК, да спре производството и да отправи преюдициално запитване до С. по въпросите, посочени в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващи допускането на касационно обжалване, са поставен следните въпроси: 1. Следва ли решението по дело С-279/09 от 22.12.2010 г. /DEB D. Energiehandels- und Beratungsgesellschaft mbH срещу B. D./ на С., което допуска предоставянето на правна помощ /в т.ч. освобождаване от държавна такса и разноски/ на юридически лица по национални съдебни спорове, постановено във връзка с тълкуването на чл.47 от Х. на основните права на Европейския съюз /Х./, да бъде прилагано по отношение на търговските дружества. 2. Следва ли принципите на равностойност е ефективност, заложени в правото на Европейския съюз, съответно правото на ефективен и справедлив съдебен процес, съобразно чл.47, ал.2 и 3 от Х. и практиката по цитираното дело, да допуснат в случая на търговското дружество да бъде предоставена правна помощ /в т.ч. освобождаване от държавна такса и разноски/, с оглед невъзможността за заплащане на такси и разноски. 3. Съгласно принципите на равностойност и ефективност, прилагани в съответствие с чл.47 от Х., както и с оглед решението по дело С-279/09 от 22.12.2010 г., допускат ли предвидените ограничения в чл.83, ал.2 от ГПК по отношение на търговските дружества, уреждащ освобождаването от такси и разноски единствено на физически лица. 4. Съгласно принципите на равностойност и ефективност, прилагани в съответствие с чл.47 от Х., както и с оглед решението по дело С-279/09 от 22.12.2010 г., допускат ли предвидените ограничения в чл.5 от Закона за правната помощ по отношение на търговските дружества, допускащ предоставянето на правна помощ, единствено на физически лица. 5. Приложимо ли е решението по дело С-279/09 от 22.12.2010 г. /DEB D. Energiehandels- und Beratungsgesellschaft mbH срещу B. D./ на С., относно предоставянето на правна помощ /в т.ч. освобождаване от държавна такса и разноски/ на търговски дружества в затруднено финансово състояние, съобразно критериите в диспозитива на решението, по отношение на търговски и граждански спорове, по които страна не е държавата. По отношение на така формулираните въпроси се поддържа наличието на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, поради решаването им в противоречие с решението по дело С-279/09 от 22.12.2010 г. /DEB D. Energiehandels- und Beratungsgesellschaft mbH срещу B. D./ на С. и поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърди се, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и поради допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение изразяващо се в необсъждане на факти и аргументи, изложени от страна по спора в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в решение №1163 от 20.10.2008 г. по гр.д.№5295/2007 г. на ВКС и решение №456 от 11.07.2008 г. по т.д.№157/2008 г. на ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените доводи, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че от характера на регламентираните в разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК критерии, които се съобразяват при преценката на възможността на страната да внесе дължима държавна такса, е видно, че от субективна страна приложното поле на разпоредбата е ограничено до физическите лица и от него са изключени юридическите лица, включително и търговските дружества. Посочил е, че съгласно чл.626, ал.1 от ТЗ при липса на достатъчно средства за погасяване на текущите си задължения, вкл. и за заплащане на държавни такси и разноски по водените от тях или срещу тях дела, търговците следва да поискат откриване на производство по несъстоятелност.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, по формулираните в изложението въпроси, свързани с приложение на решението по дело С-279/09 от 22.12.2010 г. /DEB D. Energiehandels- und Beratungsgesellschaft mbH срещу B. D./ на С. и принципите на равностойност и ефективност, в съответствие с чл.47 от Х., касационно обжалване не може да бъде допуснато, тъй като тези въпроси не са обусловили правната воля на съда – същите не са обсъдени от въззивния съд /а и не са били наведени пред него – искането за преюдициално запитване, отправено до СГС е оставено без уважение от първоинстанционния съд, а в частната жалба доводи в този смисъл не се съдържат/ при постановяване на обжалваното определение, респективно не са формирали и решаващите му изводи.
От друга страна в изложението на основанията за допускане на касационнно обжалване не е формулиран друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд – констатацията за допуснато от съда процесуално нарушение не съставлява такъв въпрос, поради което и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства, обжалваното определение не може да се допусне до касационен контрол.
Предвид изложеното искането в частната касационна жалба за отправяне на преюдициално запитване също се явява неоснователно. С оглед разпоредбата на чл.234, ал.2 от Д., вр. чл.628 от ГПК, преюдициално запитване може да бъде отправено от национална юрисдикция на страна-членка, когато преюдициалното заключение ще е от значение за правилното решаване на спора по висящо дело. Доколкото преюдициалното заключение не съставлява основание за допускане на касационно обжалване, а има значение за акта по същество, който в случая обаче може да бъде постановен единствено при допуснат касационен контрол, се налага извод, че преюдициално запитване без обжалваното определение да е допуснато до касационно обжалване /с недопускането на касационно обжалване се преустановява и висящността на конкретния спор/, не може да бъде отправено, а искането в тази насока следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1448 от 29.05.2015 г. по ч.гр.д. №574/2015 г. на САС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма] за отправяне на преюдициално запитване.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.