О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 109
София, 10.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.11.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1860/15 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЕТ Г. Й. Д., упражняващ търговска дейност под фирма “ Г. Д. – 92”, [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 444 от 06.03.2015 год., по .д.№ 141/2014 год., с което след отмяна на решението на Кюстендилския окръжен съд № 93 от 30.07.2013 г., по т.д. № 93/2012 г. за отхвърляне молбата по чл.625 ТЗ на [фирма], [населено място] срещу настоящия касатор, при условията на чл.271, ал.1 и сл. ГПК е обявена неплатежоспособността на едноличния търговец с начална дата 31. 12. 2011 г., открито е производство по несъстоятелност по отношение на същия, назначен е временен синдик в лицето на Е. Героник Т., със задължение да встъпи в 7 –дневен срок от датата на вписване на решението в ТР и да предприеме действия по чл. 668 ТЗ и е определена датата на провеждане на първото събраниeто на кредиторите, като на законния представител на длъжника е вменено да изпълни задълженията си по чл.640, ал.1 ТЗ.
С касационната жалба са въведени бланкетни оплаквания за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът, чрез пълномощника си адв. Д.Д., възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че затрудненията на търговеца – длъжник не са временни и същият е в състояние на неплатежоспособност. Несъгласие жалбоподателят изразява и срещу определената начална датата на неплатежоспособност на ЕТ Д., предвид извършваните от него плащания на отделни кредитори до края на 2013 год..
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото правен въпрос – „При изследване началната дата на неплатежоспособността на търговеца, следва ли съдът да установи действителния момент на спиране на плащанията от страна на последния в цялостната му търговска дейност, или е ограничен да установи спиране на плащането към кредитора, поискал обявяването му в несъстоятелност?”.
Визираното селективно основание е обосновано както с правния интерес на търговеца –ответник от определяне на точната дата на неплатежоспособността му, така и с обусловеността на изхода на конкретното дело с отговора на поставения правен въпрос.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на обосновка на поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и наличие на трайна съдебна практика по поставения правен въпрос. Алтернативно е оспорена и основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса в установения от закона преклузивен срок и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел, че ищецът- ТД [фирма], има качеството на кредитор на длъжника- ЕТ Г. Д. по търговско сделка, вземането по която – неплатена цена за получена стока по данъчни фактури, е обективирано в сключено между страните, след издадена за същото заповед за незабавно изпълнение№ 445 по ч. гр. д. № 676/ 2011 г. на КРС и образувано въз основа на нея изп.д.№ 268/2011 год. на ЧСИ Е. Х., споразумение от 16.11.2011 год., поради което е активно материалноправно легитимиран по иска с правно основание чл.625 ТЗ. Позовавайки се на заключението на изслушаната в хода на въззивното производство съдебно-икономическа експертиза, според която за периода 31.12.2011 год. – 31.12.2013 год. коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност на търговеца са под единица, а развитието на дейността му през целия изследван период от 2009 г. – финансирана преимуществено чрез дългове, високите стойности на който привлечен капитал го е поставило в зависимост от кредиторите решаващият състав на въззивната инстанция е изградил правен извод, че неплащане остатъка от задължението на дружеството- кредитор в общ размер от 38 917.64 лв. не се дължи на временни затруднения на длъжника, а на трайна и с постоянен характер невъзможност да изпълни паричните си задължения. Що се касае до наблюдаваното през 2013 год. подобрение, то според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт е ирелевантно и не може да обоснове различен правен извод, тъй като е било постигнато единствено в резултат на реализирана печалба от продажбата на дълготрайни активи-сгради, земя, съоръжения, а не на приходи от търговската дейност на едноличния търговец и то без коефициентите на автономност и задлъжнялост да достигат оптималните граници. За да приеме начална дата на неплатежоспособността на търговеца Г.Д. 31.12.2011 год. Софийски апелативен съд е счел, че необслужването на текущите дълговете на същия, вкл. задълженията му за данъци и осигуровки към Н., след 2010 год. е последица именно от липсата на финансов ресурс, нараснала драстично след 31.12.2011 год. и като обусловена от обективна липса на реално ликвидни активи е довела и до невъзможност да бъде преодоляно продължителното неизпълнение на натрупаните парични дългове.. Затова при установеното, въз основа на доказателствения материал по делото, устойчиво намаляване на краткотрайните активи спрямо задълженията на ЕТ Д. за правно ирелевантна относно началната дата на неплатежоспособността на последния е възприета формираната през 2013 г. печалба – резултат от продажбата на дълготрайни материални активи и извършените въз основа на нея частични плащания от длъжника към кредитора [фирма].
Следователно решаващите мотиви на въззивния дават основание да се приеме, че поставеният от касатора правен въпрос има обуславящо значение за крайния правен резултат по делото съгласно възприетите критериите в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС и попада в приложното поле на касационното обжалване, с което общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е доказана.
Неоснователно по отношение на същия е позоваването на селективното основание по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касация. Освен, че то е аргументирано единствено с възпроизвеждане на законовия му текст, което е в несъответствие със задължителните разяснения в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС относно вложеното от законодателя съдържание, което само по себе си е достатъчно, за да отпадне задължението на касационната инстанция да го обсъди, то обстоятелството, че по поставения от касатора правен въпрос, по реда на чл.290 и сл. ГПК, е формирана задължителна практика на касационната инстанция, по отношение на която няма доказана обществена и правна необходимост от промяна, въобще изключва приложимостта му. Същата, обективирана в служебно известните на настоящия съдебен състав решения на ВКС № 1154 от 25.06.2010 г., по т.д.№ 169/2010 год. на ІІ т.о., № 64 от 23.03.2010 год., по т.д.№ 959/2009 год. на ІІ т.о., по т.д.№1152/2011 год. на І т.о. и мн. др., с която Софийски апелативен съд изцяло се е съобразил, е в смисъл, че неплатежоспособността се установява съобразно задълженията на търговеца спрямо всички кредитори, а не само въз основа на установено спиране на плащанията към отделен кредитор, като при определяне началната дата на неплатежоспособност на длъжника съдът следва да прецени цялостното му икономическо и финансово състояние към точно определен от изследвания период, момент, а не само да вземе предвид последното извършено от него плащане на дълга към конкретен кредитор. Затова в хода на процеса е необходимо да бъдат обсъдени коефициентите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на търговеца и едва въз основа на тях да се прецени дали затрудненията му имат временен, или траен и обективен характер, началото на който е онази проявена от него, като длъжник, трайна неспособност да обслужва и погасява изискуемите си парични задължения към своите кредитори с наличните си краткотрайни активи.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба е претендирал деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъдат присъдени в размер на сумата 1000 лв. – реално заплатено и неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК, адвокатско възнаграждение за изготвяне отговор на касационната жалба, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие с адв.Ив.К.- Ш. с № 50044, серия „К” от 08. 06.2015 г..
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 444 от 06.03.2015 год., по .д.№ 141/2014 г..
ОСЪЖДА ЕТ Г. Й. Д., с фирма “ Г. Д. – 92”,гр. К. да заплати на ТД [фирма], [населено място] сумата 1000лв. / хиляда лева/, деловодни разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: