6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
гр. София, 10.02.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 453 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. Р. Ж. против решение № 6598/28.09.2015 г., постановено по гр.д.№ 20113/2014 г. от ІІ-а състав на Софийски градски съд.
Ответниците оспорват касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл.92 ЗЗД е неоснователен, отменил е решението на първоинстанционния съд и е постановил ново, с което е отхвърлил предявения иск. От фактическа страна, съдът е приел, че на 10.11.2008г. ищецът, в качеството си на купувач и ответниците в качеството си на продавачи са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот и за прехвърляне на идеални части от правото на собственост върху УПИ, по силата на който ответниците са се задължили да продадат на ищеца апартамент № 11, предвиден за изграждане на четвърти жилищен етаж на вх.А, на кота +10,75, заедно със складово помещение № 11 на първо подземно ниво на кота -0,65, заедно с 1,822% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 14,21 идеални части от правото на строеж върху празен УПИ, находящ се в [населено място], район М., съставляващ по скица парцел II-1507 в кв.39 по плана на [населено място], местност „М.-4”, ж.г.”К.”, заедно с паркомясто № 50 на второ подземно ниво, на кота -3,65 за сумата от 69 000 евро. Съдът е приел за безспорно, че ищецът е изплатил изцяло уговорената продажна цена, както и че ответниците в срок са изградили обекта на етап „груб строеж“, като акт, обр.14 е бил издаден на 01.10.2008г. За безспорно е прието и обстоятелството, че преди договорения срок на 19.12.2008 г. ответниците с нотариален акт № **, дело № 1355/2008 г. са прехвърлили окончателно на ищеца правото на собственост върху обектите, построени в „груб строеж“, както и обстоятелството, че ответниците в срок са изпълнили и следващото поето с договора задължение, а именно: приемането на сградата с Констативен акт, обр. 15, издаден на 12.11.2009г., който е бил подписан лично от ищеца, без възражения.
Съдът е приел, че необходимите документи, подготвящи издаването на разрешението за строеж, са били подадени преди датата на падежа на престацията. За безспорно е прието и обстоятелството, че със Заповед № РД-09-50-159/01.02.2010 г. на Главния архитект на [населено място] е допуснато да се изработи подробен устройствен план /П./-план за регулация и застрояване /ПРЗ/ на м. „Ж.Г.К.-М. 4” в обхват [улица]- източна граница; околовръстен път-южна дъга-южна граница, река Б. от запад и север, район „М.“. Съдът е приел за спорен между страните въпросът, дали така издадената заповед представлява обстоятелство, което изключва отговорността на ответниците, поради неговата непредвидимост и непреодолимост. В тази връзка съдът се е позовал на клаузите на предварителния договор, в които страните са уговорили, че те се освобождават от санкции за неизпълнение на задълженията си по договора, ако неизпълнението се дължи на непреодолима сила и позоваващата се на това събитие страна е направила необходимото, за да уведоми другата страна за невъзможността да изпълнява задълженията си. Съдът е приел, че страните са приели, че това е събитие или обстоятелство, които са извън контрола им, настъпването на които води до невъзможност или прави незаконно изпълнението на задълженията на страните по договора, като са се договорили още, че при забава или спиране на строителството поради причини, не можещи да се вменят във вина на продавачите или на строителя като административни актове на държавни или общински органи или закъснение от тяхна страна, то срокът за строителство спира да тече до момента на отпадане или отстраняване на причините. Съдът е приел за неоснователен и противоречащ на приетото от страните в двустранно подписания договор, довода че е ирелевантно за спора, че изпълнението на задълженията на ответниците зависи от изпълнението на трето лице – строителя на сградата, доколкото това е било изрично предвидено в договора, тъй като обектът на сделката следва да бъде завършен от строител, който не е идентичен с продавачите. Съдът е приел, че започналата процедура по одобряване на нов ПУП и ПРЗ съставлява непреодолимо препятствие по смисъла на договора относно изпълнението на задължението на ответника – заповедта е издадена след сключването на договора, същата съставлява пречка за изпълнение задължението на ответниците, респ. на строителя. Съдът е приел, че ответниците, респ. строителя са подали необходимите документи за издаване на разрешение за строеж на газова инсталация /заявление от 07.07.2009г./ и за строеж на външно-присъединителна връзка към електропреносната мрежа на Ч. /споразумение №2 от 13.04.2010г., което се основава на вече подписан договор за присъединяване към ел.разпределителната мрежа от 14.10.2009г./, като от датите, на които са входирани тези документи, съдът е приел, че до момента на издаването на въпросната заповед, не е била налице забава в изпълнение на задълженията нито от страна на ответниците, нито от страна на строителя, като исканията на строителя са получили отказ от СО Направление „Архитектура и градоустройство“ /Н./ – писмо-отказ с № ИБК-70-00-833 от 11.10.2010г., като отказа е мотивиран именно с издадената заповед, отбелязано е, че заявеното строителство попада в обхвата на нов ПРЗ в процедура по одобряване, като е посочено, че съгласно чл. 135, ал.6 от ЗУТ е спряно приложението на предходните планове на територията. Прието е, че към действия по реализация на строежа може да се пристъпи при осигурено съответствие с новия план и след влизането му в сила, както е било посочено и в отказа на административния орган. Съдът е приел, че издадения административен акт представлява препятствие, което е практически и правно непреодолимо, като същото има непредвидим характер, като спиране на строителните работи в процесния район следва да бъде третирано като „обективна невъзможност“, обуславяща освобождаване на ответниците от отговорност за обезвреда, при условията на клаузата за неустойка. По отношение на узнаването от страна на ищците, съдът е приел, че информацията за предприетата административна процедура по изготвяне на ПУП и ПРЗ е публично известна, тъй като се обнародва в Държавен вестник, като е било прието за безспорно, че такова обявление е било налице.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, разрешени според касатора при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Първия правен въпрос е, допустимо ли е приложението на разпоредбата на чл.81, ал.1 ЗЗД, когато длъжникът по двустранен договор е възложил изпълнение на поето от него задължение на трето лице, строител по занятие, без в основния договор да има препращане към договора, сключен с третото лице.
Относимостта на така поставения правен въпрос предполага, наличие на договор между длъжника и трето лице, в изпълнение на поетите от длъжника задължения с договора с ищците по делото, като длъжника да се позове на неизпълнение от страна на третото лице, без в договора между страните да е налице договорка за сключване от страна на изпълнителя с трето лице – строител по занятие. Видно от изводите на въззивния съд, както и от възприетото от него фактическа обстановка, в договора между страните по делото е съществувала договореност, че строителството ще се извърши от трето лице, както и е прието, че изрично страните са се договорили при забава на строителя /трето лице/, която се дължи на обстоятелства, които не могат да се вменят във вина на ответниците, така и на строителя, отговорност за неизпълнението да не се носи. Съдът не се е произнесъл по така поставения правен въпрос, т.е. въззивният съд не е приел, че без в основния договор да има препращане към договора, сключен с третото лице, следва да намери приложение разпоредбата на чл.81, ал.1 ЗЗД, т.е. приел е от фактическа страна, че съществува такова препращане. Липсата на произнасяне по така поставения правен въпрос, в насоката, в която е поставен, води и до неотносимост на въпроса към производството по чл.288 ГПК.
Горното се отнася е до поставения втори правен въпрос, относно освобождаване от отговорност за заплащане на договорна неустойка на длъжник, при положение, че кредиторът не е уведомен за невъзможността длъжникът да изпълни задължението си. Съдът не е приел, че при липса на уведомяване на кредиторът за невъзможността длъжникът да изпълни, последния се освобождава на основание чл.81, ал.1 ЗЗД от отговорност, тъй като е приел, че кредиторът е узнал за невъзможността. Извън поставения правен въпрос е въпроса за начина на уведомяването, доколкото съдът е приел, че такова е налице, а правен въпрос относно начина на това уведомяване не се поставя от касатора и не следва да се обсъжда от ВКС, доколкото последния не действува служебно относно основанията за допустимост на касационното обжалване и формирането на правни въпроси, относими към тази допустимост, съгласно чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Проверката на фактите по спора, касаят обосноваността на съдебното решение, а необосноваността, като порок на съдебното решение, не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, т.е. нейното евентуално наличие следва да се преценява след като са налице основания за допустимост на обжалването, при разглеждането на касационната жалба по същество.
Отговора на третия поставен от касатора въпрос – представлява ли започнала процедура по одобрявдане на нов ПУП и ПРЗ и отказа за издаване на разрешение за строеж на газова инсталация препятствие, което да пречи на издаването на разрешение за ползуване и да освобождава от отговорност длъжника, са намира в законовите разпоредби на ЗУТ, които са ясни и не се нуждаят от тълкуване. За пълнота следва да се отбележи, че въпросът е по-скоро фактически, доколкото в договора между страните е записано, че сградата следва да се предаде и собствеността да се прехвърли след изглаждането на отоплителна газова инсталация.
Представеното решение на въззивен съд, за което се твърди, че разрешава идентичен казус , съдържа различни фактически констатации от тези на настоящия въззивен съд, поради което не следва да се приеме, че с него се разрешават по различен начин правни въпроси /каквито не се и сочат/, в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска. В полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство съдебни разноски, в размер на 1000 лева, представляващи заплатено от ответниците адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6598/28.09.2015 г., постановено по гр.д.№ 20113/2014 г. от ІІ-а състав на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Ж. Р. Ж. съдебен адрес [населено място], [улица], адв. С. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Б. И. Г. и И. М. Г. и двамата със съдебен адрес [населено място], [улица] сумата 1000 /хиляда/лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.