О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр. София, 11.02.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 384 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение от 28.09.2015 г., постановено по гр.д.№ 2653/2015 г. от ІІІ-б състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С въззивното решение, съдът се е произнесъл по обективно съединени искове, които се обжалват с касационната жалба само в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.220, ал.1 КТ- за присъждане на обезщетение, поради неспазен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът е приел, че по делото са приложени два броя трудови договори, подписани от различни лица за работодател, като в първия ищецът е започнал работа на длъжност „мениджър директни продажби”, а във втория на длъжност ръководител „направление продажби”, както разликата е и в продължителността на срока за предизвестие при прекратяване на Т. от страните- в първия ТД срокът е 90 дни, а във втория-30 дни. Съдът е приел, че на 12.01.2006 г. е бил сключен трудовия договор, представен от ищеца, за длъжността „мениджър директни продажби”, като от събраните по делото доказателства, въззивният съд е направил извод, че този документ е истински. Този свой извод съдът е направил, въз основа на всички събрани по делото доказателства, отчитайки фактът, че според вписване в трудовата книжка, с допълнително споразумение по чл.119 от КТ, ищецът е преминал на длъжност „мениджър директни продажби” на длъжност „мениджър продажби”, а с допълнително споразумение от 10.03.2011 г. към трудов договор № 6/16.01.2006 г., в което отново на основание чл.119 от КТ е извършена промяна на длъжността: от мениджър директни продажби на мениджър продажби с код 12216003. По отношение на представения втори трудов договор, съдът е приел, че същия е подписан от лицето, подписало го за представляващ работодателя, но с оглед отразяванията в трудовата книжка на ищеца е приел, че са налице доказателства, установяващи действителността на трудовото правоотношение, възникнало въз основа на трудовия договор, представен от ищеца по делото с исковата молба.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Поставят се правни въпроси относно допустимостта да се оспорва истинност на трудов договор за пръв път пред въззивната инстанция, след като е пропуснал да стори това в срока по чл.193, ал.1 ГПК, да се открие производство по чл.193 ГПК в тази връзка, възможността да се прилага процесуалната преклузия по чл.193 ГПК за правото да се оспорва истинността на документи по трудови дела / с посочени конкретизиращи въпроси в тази насока/. Сочените правни въпроси следва да са от значение за изхода на спора, т.е. същите да са обусловили изхода на спора, като съдът е формирал правни изводи в тази насока. Видно от изложеното от СГС, не произнасянето по процесуалноправните въпроси, поставени от касатора, са обосновали правните изводи на съда относно спора по същество. Във връзка с оспорването, съдът е приел, че и договора, представен от ответника е подписан от лицето, посочено в него като представител на работодателя, поради което не тези негови изводи са обосновали извода на съда относно основателността на предявения иск. В тази насока, посочените правни въпроси са неотносими към производството по чл.288 ГПК, доколкото не са формирали решаващите изводи на съда относно съществото на спора. В тази връзка са неотносими и поставените въпроси относно възможността лице без представителна власт да сключва трудови договори, тъй като въззивният съд не е обосновал изводите си на отговор на така поставените правни въпроси, като изводите му относно представителната власт на лицето, представляващо работодателя са насочени към изводите му за представителната власт не при сключването на трудовия договор, а при прекратяването му, което съдът е счел за законосъобразно. Процесуалноправен въпрос относно задължението на съда да се произнесе по така поставените въпроси, свързани с представителната власт на лицето, сключило трудовия договор, приет за действителен от съда, не се сочат, като съдът не разполага с процесуална възможност служебно, в производството по чл.288 ГПК, да провери фактите по делото в тази насока.
Предвид изложеното, не са налице сочените от касатора касационни основания по допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.09.2015 г., постановено по гр.д.№ 2653/2015 г. от ІІІ-б състав на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове1. 2.