ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 152
София, 11. февруари 2016 година
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6192 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 5493 от 17.07.2015 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 1503/2015, с което е потвърдено решение от 19.09.2014 г. на Софийския районен съд по гр. д. № 28699/2014, с което са уважени исковете за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът 199 ОУ „С. А. Й. Б.“ от С., представляван от адв. Ю. Б. от АК – С., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси: за приложението на принципа за дирене на истината по чл. 10 ГПК, респ. за задължението на съда да осигури на страните възможност и да им съдейства за установяване на правно релевантните факти и за наличието на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, когато съдът не събира доказателства, които са от значение за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, поради наличие на данни за извършено престъпление, които /въпроси/ са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата В. В. Г., представляван от адв. С. К. от АК – К., я оспорва, като счита, че повдигнатите въпроси не обуславят изхода на делото и не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира направените за настоящата инстанция по делото разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „Помощник-директор по учебната част” по безсрочен трудов договор, като със заповед № РД01-317/12.05.2014 на директора на училището e прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 190, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 7 КТ, поради неспазване на работното време, злоупотреба доверието на работодателя и други тежки нарушения, изразяващи се в закупуване на мобилни карти и предоставянето им на външни за училището лица, предоставяне от ищеца, в качеството му на отговорник по училищен проект „Успех” на външно лице на закупени от училището движими вещи /шевна машина, лазерен принтер, 6 броя шахматни часовници/, както и многократни закъснения и преждевременно напускане на работа. Съдът е приел, че ищецът е от категорията на работниците и служителите, изчерпателно изброени в чл. 333, ал. 3 КТ /член на синдикално ръководство в предприятието/ и работодателят, преди да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, е бил длъжен да изпълни изискванията за предварителна закрила, изразяващи се в задължението да изисква съгласието на синдикалния орган и в случая, макар да е изискал такова съгласие от КТ „Подкрепа“, от представено по делото писмо изх. № 87/22.04.2014 на председателя на Синдикат Образование към КТ „Подкрепа“, се установява, че такова съгласие не е било дадено, поради което само на това основание, уволнението на ищеца е незаконно и на това основание заповедта следва да бъде отменена, както и да бъдат уважени обуславящите искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяването на ищеца на работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, по първия повдигнат въпрос, по който макар да обуславя решението по делото, въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че е длъжен да обсъди всички обстоятелства относно правно релевантните факти, от значение за законността на уволнението. Вторият поставен въпрос не обуславя изхода на делото, тъй като съдът е приел, че уволнението на ищеца като председател на Синдикална секция на Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” в 199 ОУ – С. е незаконно, поради това, че е извършено без изискуемото предварително съгласие на синдикалния орган.
На ответника по касация В. В. Г. от С. следва да бъде присъдена сумата 700,00 лева – разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5493 от 17.07.2015 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 1503/2015.
ОСЪЖДА 199 ОУ „С. А. Й. Б.“ от С. да заплати на В. В. Г. от София сумата 700,00 лева разноски в касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.