ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 153
София, 11. февруари 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 26.06.2015 г. по гр. д. № 11987/2014, с което е потвърдено решение № ІІ-78-138/02.06.2014 на Софийския районен съд по гр.д. № 54377/2013, с което е отхвърлен предявеният иск за съществуване на вземането за 16.107 лева, такси и разноски в производство по индивидуално принудително изпълнение, които ответникът (като взискател) не е направил, получил е съответната сума от трето лице, погасило дълга и макар да е върнал сумата се е обогатил неоснователно с нея.
Недоволен от решението e касаторът ЧСИ М. Б., представляван от адв. М. М. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по матириалноправните въпроси за дължимостта на разноските по изпълнението от длъжника, когато вземането е удовлетворено след предявяване на изпълнителния лист; опорочено ли е принудителното изпълнение, проведено от ЧСИ без да са внесени съответните такси; както и ако изпълнението е насочено върху имущество, чиято стойност надхвърля значително размера на вземането; и дължи ли длъжникът разноски по изпълнението на способ, който не е осъществен, защото взискателят е удовлетворен чрез друг осъществен изпълнителен способ, които (въпроси) са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата А. за п. и с. к. и п. [фирма], С. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че ответникът е възложил на ищеца принудителното изпълнение на свое парично вземане от длъжника [фирма], С.. Ищецът е наложил запори и възбрани върху имущество на длъжника, без ответникът – държавно учреждение да е внесъл авансови такси. Принудителното изпълнение е прекратено по искане на взискателя, тъй като трето лице е удовлетворило ответника като кредитор и така дългът на длъжника е погасен. Третото лице е платило на взискателя и сумата 16.106,77 лева разноски по изпълнението, но ответникът му е върнал сумата 15.577,06 лева като недължимо платена. От правна страна съдът е приел, че доколкото се е обогатил, ответникът е дължал връщане на недължимо платеното на обеднилото се трето лице-платец, което не е погасило задължението на длъжника за разноски по изпълнението, тъй като кредитор по това задължение не е взискателят.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси не обуславят решението по делото. Предявеният иск е за неоснователно обогатяване на взискателя по изпълнението с таксите и разноските по изпълнението, които частният съдебен изпълнител не е получил. Доколкото ответникът се е обогатил с получаването на исковата сума, тъй дължи връщането й на обеднилото се трето лице-платец. Дали сумата е върната е извън предмета на делото, тъй като това са отношения между ответника и подпомагащата го страна. Ищецът не се е обеднил, тъй като той има вземане срещу ищеца (като взискател) за дължимите авансови такси и срещу длъжника за несъбраните от взискателя авансови такси и окончателната такса по изпълнението, но дори ищецът да е изгубил (по някаква причина) тези вземания, то не е в причинна връзка с извършеното плащане между подпомагащата страна и ответника.
Ответникът по жалбата А. за п. и с. к. и п. с. [фирма], С. не претендират разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 26.06.2015 г. по гр. д. № 11987/2014.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.