О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
София, 12.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 24.11.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 120/2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма] , [населено място] против въззивното решение на Софийски градски съд № 17008 от 29.09.2014 год., по в.гр.д.№ 11175 /2012 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски районен съд от 30.10.2009 год., по гр.д.№ 22304/2007 год., в осъдителната му част по иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за сумата 13 656.55 лв., при условията на чл.271, ал.1 и сл. ГПК е отхвърлен предявения от настоящия касатор, като ищец, срещу Р. М. К. деликтен иск по чл. 145 ТЗ за същата сума.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основния по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че липсата на решение на ОС на съдружниците на [фирма] ,гр. П. по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ е абсолютна предпоставка за търсене на имуществена отговорност от освободения към момента на депозиране на исковата молба управител на същото.
Съображенията му са, че решението по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ е предпоставка за реализиране по исков път имуществената отговорност на управителя, но само в хипотеза, различна от разгледаната – когато към датата на предявяване на иска последният не е загубел качеството си на орган на дружеството.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалвано касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по отношение на определените за значими за постановения краен правен резултат по делото правни въпроси: 1. „Какви са предпоставките за търсене имуществена отговорност на управителя на О., на осн. чл. 145 ТЗ?” и 2.”Необходимо ли е решение на ОС на съдружниците на О. за предявяване на иск срещу управител на същото, който към момента на подаване на исковата молба е освободен като такъв и заличен от търговския регистър?”.
Като израз на съществуващото противоречие в съдебната практика са посочени: решение № 536/25.05.2004 г., по гр.д.№ 1380/2003 г. на състав на ВКС, ТК; решение № 16986/25.09.2014 г., по в.гр.д.№ 10300/2012 г. на СГС; решение № 452 от 14.07.2014 г., по в.т.д.№ 238/2014 г. на Пловдивския апелативен съд и решение № 115 от 27.11.2012 г., по т.д.№ 61/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационната жалба е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на визираното селективно основание- допълнителна процесуална предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Алтернативно е изразил и несъгласие в поддържаните касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
С постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 158 от 03.08. 2012 год., по гр.д.№ 1114/2011 год. състав на ІІІ г.о. на ВКС е приел, че предявеният от настоящия касатор иск, с който претендира обезщетение за причинени от управителя му имуществени вреди на ЮЛ в периода 2003-2006 г., изразяващи се в неправомерно извършени разходи в размер на 13 656.55 лв., сочи на хипотезата на управленски деликт и черпи своето правно основани в нормата на чл.145 ТЗ.
Съобразявайки дадените от състава на ВКС задължителни за него указания по приложение на материалния закон въззивният съд е приел, че по предявения иск с правно основание чл.145 ТЗ не следва да се ангажира имуществената отговорност на ответника, освободен като управител към датата на подаване на исковата молба, поради безспорното отсъствие на взето в тази насока решение от ОС на съдружниците в ищцовото търговско дружество по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ – абсолютна процесуална предпоставка за търсене на имуществена отговорност от управленски деликт. При обосноваване на горния правен извод решаващият състав на въззивната инстанция се е позовал както на липсата на ангажирани доказателства, съобразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, за взето решение от ОС на съдружниците в търговското дружество – ищец, така и на изрично направеното в хода на въззивното производство, чрез процесуалния му представител- адв.М., признание на този факт, което последно е преценил съобразно процесуалното правило на чл.175 ГПК.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че поставените от касатора материалноправни въпроси отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно задължителни разяснения в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС – включват се в предмета на спора и имат обуславящо значение за крайния изход на конкретното дело.
Недоказан по отношение на същите се явява поддържаният селективен критерий.
Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване в т.3 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС въпросът е разрешаван противоречиво в съдебната практика, когато разрешението на обуславящ изхода на делото правен въпрос в обжалваното въззивно решение е в противоречие с възприетото разрешение на същия въпрос по приложението на конкретна правна норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК.
Несъмнено е, че при наличие на формирана задължителна практика на касационна инстанция възникналото до момента на създаването и противоречие в практиката на съдилищата се счита за преодоляно. В случая с постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения на ВКС,ТК: № 41/29.04.2009 год., по т.д.№ 669/2008 год. и № 115 от 27.11.2012 год., по т.д.№ 61/2011 год. на ІІ т.о. – служебно известни на настоящия съдебен състав и изцяло споделящи се от него е възприето едно от разрешенията, посочени в цитираните с касационната жалба съдебни актове, което е в см., че решението на ОС на съдружниците за предявяване на деликтен управленски иск по чл.145 ТЗ срещу управителя на търговското дружество, правно и структурно обособено в О., след като същият е освободен към момента на подаване на исковата молба, се явява абсолютна предпоставка за търсене на имуществена отговорност от същия за причинени от него, при управлението му вреди на ЮЛ- търговец. Съществуването на тази задължителна за съдилищата в страната практика на касационната инстанция, с която въззивното решение на СГС е съобразено, изключва и приложимостта на визираното селективно основание по т.2 на чл. 280, ал.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което при този изход на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК съставът на касационната инстанция не присъжда такива.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд № 17008 от 29.09.2014 год., по в.гр.д.№ 11175 / 2012 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: