О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 167
София, 12.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 6279 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. Н. А. от [населено място], чрез процесуалните му представители адв. З. Й. и адв. С. М., против въззивното решение № 94 от 18 септември 2015 г., постановено по в.гр.д. № 193 по описа на апелативния съд в гр. Бургас за 2015 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 175 от 11 юни 2014 г., постановено по гр.д. № 2124 по описа на окръжния съд в гр. Бургас за 2012 г. в частта му за отнемане в полза на държавата от А. на следното имущество, придобито от престъпна дейност: апартамент в [населено място] с идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, 33000 лева пазарна стойност на продаден апартамент в [населено място], общо 110100 лева пазарна стойност на продадени автомобили, 82300 лева предоставени в заем на физически лица и върнати, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното плащане.
В касационната жалба се поддържат всички основания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че въззивното решение препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които са непоследователни и непочиващи на законова преценка за наличие на законен източник на доходи, а към житейската логика, без тя да е призната за източник на правото. Твърди се, че съдът не е основал изводите си на нито една правна разпоредба, не са обсъдени свидетелските показания, не е ясно защо не се приемат като доказателство по делото официални документи с апостил, издадени от страни членки на ЕС от период преди да е манифестирана извършваната от комисията проверка, не се посочва правен довод защо се отхвърлят свидетелски показания за предаване на суми над 5000 лева между роднини по права линия и по съребрена до четвърта степен. Сочи се като неправилен изводът на съда, че даряваните от майката на касатора суми не са отивали за придобиване на имущество, а за разходите му за живот на него и на членовете на семейството му, без да съобрази, че аритметично дареното многократно надвишава съответната сума от минимални работни заплати. Сочи се, че крайният извод за налични доходи за придобиване на имущество следва да се основе на анализ на съответния източник на доход, като в случая не е извършен анализ в кой период е придобивано неправомерно имущество и в какъв размер през съответните седем години и то да бъде съпоставяно с извършените разходи за придобиване на имущество на името на ответниците в хронологичен ред. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа искане за допускането му при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Ответникът К. за о. на н. п. и., чрез инспектор С. Б., в отговор на касационната жалба излага доводи за липса на основания за допускане на касационното обжалване и за неоснователността на жалбата по същество. Ответницата В. Й. А. от [населено място] не взема становище по касационната жалба.
Въззивният съд е съобразил, че престъплението, за което касаторът е осъден (престъпление по чл. 252, ал. 2 НК), носи значителни имуществени облаги за дееца, като характерът на престъпната дейност, продължителността на периода на нейното извършване (повече от седем години), съпоставката между имущественото състояние на лицето преди това и значителното му нарастване именно в този период, и при отсъствие на доказателства за получени доходи от законен източник, са мотивирали съда да приеме придобитото като такова със средства от престъпната дейност. Свидетелските показания на майката и сестрата на касатора са приети за неубедителни. Макар да приема, че между членовете на семейството парични разплащания да могат да се правят в наличност и без документ, съдът е приел за неясно защо майката на касатора е превела на дъщеря си парични средства, а не е постъпила по същия начин спрямо сина си. Предвид липсата на данни, че касаторът е работил или е имал доходи от законен източник от 2002 г. насетне, и предвид твърденията на свидетелите, че майката е издържала сина си, при положение, че парите са били пренасяни на ръка само когато майката или друга свидетелка са се връщали в България, е счетено за неоснователно твърдението за влагане на сумите, сочени от майката, като вложени за придобиване на имуществото на касатора, а не са изразходвани за разходите му за живот. Прието е, че общо разходите за придобитото имущество са 1356 минимални работни заплати, при общ недостиг на средства от законен източник в размер на 2097 минимални работни заплати, от които само 834 минимални работни заплати са за посрещане на разходи за издръжка на касатора и членовете на семейството му в различните периоди, поради което недостигът на средствата от законни източници при касатора е несъизмерим със средствата, за които са депозирани свидетелските показания. Съдът е съпоставил доказателствата за придобиване на средствата от законен източник с данните от всички събрани по делото доказателства, като е взел предвид житейската логика и опит. Като неоснователно е счетено оплакването, че сумата от 33 хиляди лева се отнема единствено от ответника, без да е доказана липса на принос от страна на бившата му съпруга, тъй като при развода апартаментът е възложен в дял на ответника и съпругата му е заявила, че е получила паричното уравнение предварително, а приносът за придобиването на апартамента е без правно значение, тъй като делът й е бил заплатен от касатора с други негови средства. За разликата между придобивната цена и цената при последващата продажба е прието, че дори да е получена по-висока цена от цената при придобиването му, предвид отсъствието на законен източник на доход за придобиването му, то и за разликата не се обосновава доход от законен източник. Прието е за недоказано твърдението, че за покупката на апартамента в Н. ответникът е получил общо 25 хиляди евро от бившата си съпруга и настоящия й съпруг, предвид противоречие в представените доказателства. Не е споделен доводът за получаване от касатора в заем на сума от 20 хиляди лева, тъй като не са представени доказателства за предаване на сумата.
К. съд приема, че изрично поставените от касатора правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се поставя питането за липсата на законен източник за придобиване на имуществото, без да се изследва всеки конкретен период, а разглеждайки го като цяло в съвкупност от имуществата, отнесено към целостността на приходите от престъпна дейност или тези със законен източник. По този въпрос касаторът твърди, че даденото от въззивния съд разрешение е в нарушение на задължителната съдебна практика, намерила израз в ТР № 7/2013 г., ОСГК, като се цитира диспозитивът на тълкувателното решение: конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 ЗОПДИППД /отм./. Това заключение на касационния съд е дадено по повод разрешаване на проблема дали имущество по смисъла на закона е възможно да се предполага да е придобито и преди извършването на престъпното деяние в срока по чл. 11 ЗОПДИППД /отм./, като е прието, че срокът по чл. 11 от закона е възможният, в който може да се извърши проверката от комисията, но конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположение за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период, като с изтичането на 25-годишния срок от датата на придобиване на имуществото, се погасява правото на държавата да иска отнемане по закона. Следователно, цитираната от касатора задължителна практика на ВКС не разрешава проблема, поставен от касатора – дали при изследване на законността на източниците на доход за проверяваното лице следва да се извърши съпоставка между установените законни източници на доход и разходите за отделни периоди, респективно за конкретните придобивания към съответната дата, или следва да се има предвид глобалната сума на установените законни източници на доход отнесена към разходите за придобиване на имуществото за целия проверяван период. От друга страна, действително съществува практика на ВКС (например решение № 381 по гр.д. № 5379/2013 г., ІV г.о.), в която е отговорено на въпроса следва ли преценката законен ли е източникът на доходи да се извършва към момента на придобиване на всяко от имуществата, придобити през проверявания период, като касационният съд е отговорил положително – придобивната стойност се преценява поотделно за всяко конкретно имущество при съпоставяне възможностите на лицето към този момент да придобие имуществото със средства от законен източник. В процесния случай обаче съдът е отрекъл всяко едно твърдение на касатора за наличен законен източник на средства за придобиване на имущество (първата инстанция е отхвърлила мотивираното искане за отнемане на Ѕ идеална част от ателие в [населено място] и сума, получена от продажба на лек автомобил, съпружеска имуществена общност, за които е прието, че са придобити със средства от трудова заетост на съпрузите), поради което в конкретния случай не се е налагала нарочна съпоставка на придобивната стойност поотделно за всяко конкретно имущество при съпоставяне възможностите на касатора към този момент да придобие имуществото със средства от законен източник.
Касаторът твърди, че в нарушение на практиката на ВКС е разрешен въпросът липсата на документи за дарение на сума над 5000 лева между роднини по права личния, въпреки събраните гласни доказателства и наличие на писмени доказателства за произхода на парите на дарителя (майка на касатора) води до недоказването на законен източник на средства. Заявеният обаче проблем не е изрично посоченият (допустимо ли е установяване със свидетелски показания на договори за дарение на парични суми на стойност над 5000 лева, когато са сключени между роднини по права линия и по съребрена до четвърта степен, и при положение, че са налични писмени доказателства за произхода на средствата за дарителя), а възприетата от съда липса на житейска логика майката да предава на сина си лично или чрез трето лице суми, докато превежда суми на другото си дете по банкова сметка. Затова и като примери за практика на ВКС са посочени решение № 972 по гр.д. № 4/2008 г., ІV г.о., и решение № 480 по гр.д. № 819/2009 г., І г.о. Първото от посочените решения, постановено при действието на отменения ГПК, не разглежда поставения от касатора проблем за разрешаване на правен спор, съобразявайки житейска логика. Във второто решение по реда на чл. 290 ГПК е разрешен въпросът за допустимостта на искане за отмяна на решение на общото събрание на етажни собственици. При разрешаването на спора по същество, касационният съд е приел изводите на въззивния съд за датата на узнаване на съдържанието на решението на общото събрание на етажната собственост от страна на ищеца, за необоснован и направен в противоречие с житейската логика. Следователно, касаторът не е посочил съдебна практика, в нарушение на която да е даденото от въззивния съд разрешение по изрично поставения правен въпрос. От друга страна, следва да се има предвид, че съдът при изводите си не се е облегнал единствено на житейска логика, а изрично е посочил, че събраните гласни доказателства следва да се преценят за достоверност чрез съпоставка с всички останали събрани доказателства, в т.ч. и житейската логика и опит. Правен въпрос по цененето на доказателствата не се поставя, поради което съдът не дължи отговор по подобен проблем.
Накрая се пита при доказване на законен доход за придобиване на първото придобито от ответника имущество, следва ли да се изследва източника на средства за последващите придобити имущества по хронология и за всеки конкретен период на придобиване и отчуждаване на имущество обективно съпоставено с разходите на лицето за същия период. Макар принципно на въпроса да следва да се отговори положително, то в конкретния случай е необходимо да се има предвид, че единственото имущество, от което е реализиран доход и за което искането на комисията за отнемането на равностойността му е отхвърлено, е за сумата 4100 лева получени при продажбата на лек автомобил, и не се твърди, че от процесното ателие, половината от което е собственост на касатора, са реализирани доходи от продажба, за да се преценява влагането на съответната сума в последващо придобито имущество. Затова, независимо от формалната необходимост да се изследва източникът на доход за последващите придобити имущества по хронология, следващи придобиването на сумата от 4100 лева от продажбата на лек автомобил (и то при условията на съпружеска имуществена общност), сумата не би могла да опровергае крайния извод на съда за липса на доказване на законен източник на доход за придобиване на останалото имущество. Ето защо този правен въпрос не е обусловил изхода на спора, поради което не се налага допускането на касационното обжалване.
Ответникът претендира присъждане на направени в касационното производство разноски, доказателства за каквито не се представят, а изрично искане по чл. 78, ал. 8 ГПК не се прави, поради което съдът не присъжда разноски. Искането на ответника за присъждане на разноски за предходните инстанции следва да бъде отправено до съответната инстанция, която да го прецени при условията на чл. 248 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 94 от 18 септември 2015 г., постановено по в.гр.д. № 193 по описа на апелативния съд в гр. Бургас за 2015 г. в обжалваната му част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: