О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 96
гр. София, 16.02.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 3587/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], против въззивно определение № 438 от 19.10.2015 г., постановено по ч. в. т. д. № 648/2015 г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 261 от 08.09.2015 г. по т. д. № 39/2015 г. на Хасковски окръжен съд, с което на основание чл.118, ал.2 във вр. с чл.119, ал.3 ГПК е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на закона – чл.113 ГПК във вр. с § 1, т.1 ДР на КЗ /отм./, и се прави искане за неговата отмяна и за връщане на делото за разглеждане от сезирания с исковата молба съд. Частният жалбоподател навежда оплаквания, че в резултат на неправилна преценка на характера на застраховката „Отговорност на превозвача” и на спорното правоотношение, от което произтичат претендираните с иска субективни права, въззивният съд е отрекъл качеството му на потребител на застрахователна услуга и го е лишил от процесуалната възможност да се ползва от уредената в чл.113 ГПК специална местна подсъдност.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по отношение на следните въпроси, определени като значими за изхода на делото : Дали представената застрахователна полица „Отговорност на превозвача” представлява застраховка „Гражданска отговорност” по смисъла на чл.223 КЗ /отм./; Дали [фирма] има право на иск за обезщетение за повреда на процесния товар; За приложимостта на чл.113 ГПК по отношение на третото увредено лице по застрахователен договор и потребител на застрахователна услуга по смисъла на § 1, т.1 ДР на КЗ /отм./.
Ответникът [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на частната касационна жалба по съображения в писмен отговор от 09.12.2015 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Хасковски окръжен съд, с което е прекратено производството по т. д. № 39/2015 г. и същото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд като съд по седалище на ответника [фирма], Пловдивски апелативен съд е приел, че ищецът [фирма] няма качеството на потребител на застрахователна услуга по смисъла на § 1, т.1 ДР на КЗ /отм./ и не може да се ползва от избраната от него специална местна подсъдност по чл.113 ГПК при разглеждане на предявения срещу [фирма] иск за заплащане на застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отговорност на превозвача”, сключен между [фирма] и [фирма], за причинени вреди при изпълнение на осъществен от [фирма] международен превоз на товари.
При разрешаване на процесуалния спор за местната подсъдност на предявения от [фирма] иск Пловдивски апелативен съд е изходил от съдържащата се в § 1, т.1 ДР на КЗ /отм./ дефиниция на понятието „потребител на застрахователна услуга”. Изложил е съображения, че за да притежава посоченото качество и да се ползва от специалната местна подсъдност по чл.113 ГПК, ищецът следва да е трето увредено лице, за което са възникнали права по застрахователния договор между превозвача [фирма] и застрахователя [фирма]. След преценка на съдържанието на застрахователната полица, с която е оформен договорът за застраховка „Отговорност на превозвача”, и на товарителницата, удостоверяваща условията на превозния договор с [фирма], въззивният съд е направил извод, че застраховката покрива отговорността на превозвача за цялостна или частична липса и повреда на предадения за превоз товар, която отговорност се носи спрямо посочения в товарителницата получател на товара – [фирма], имащ качеството на трето увредено лице, и не обхваща правоотношенията, от които ищецът черпи претендираните с иска права.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да са от значение за формиране на правните изводи на въззивния съд относно местната подсъдност на спора по конкретното дело. Определянето на приложимата към спора местна подсъдност е обусловено от решаващия извод на въззивния съд, че ищецът – сега частен жалбоподател, няма качеството на потребител на застрахователна услуга по смисъла на § 1, т.1 ДР на КЗ /отм./ и поради това не може да се ползва от признатото в чл.113 ГПК право на избор на местна подсъдност. Формирането на този извод не е резултат от съпоставяне на сключената от превозвача застраховка „Отговорност на превозвача” с уредената в чл.223 КЗ /отм./ застраховка „Гражданска отговорност”, а единствено от преценката дали по отношение на ищеца са осъществени някои от формалните критерии, с които § 1, т.1 ДР на КЗ /отм./ свързва качеството „потребител на застрахователна услуга”. За да отрече приложимостта на чл.113 ГПК към предявения от частния жалбоподател иск, въззивният съд е изходил от съдържанието на застрахователната полица, в която е обективиран застрахователният договор, и на товарителницата, удостоверяваща условията на превозния договор, при изпълнение на който са причинени подлежащите на обезщетяване вреди. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС въпросите, които се отнасят до обсъждането на доказателствата и до възприемане на фактическата обстановка по спора от въззивния съд, нямат характер на правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, а съставляват въпроси от значение за правилността на обжалвания въззивен акт и касационно обжалване по повод на тях не може да бъде допуснато. Разрешаването на процесуалния спор за местната подсъдност не е свързано с изследване на активната материалноправна легитимация на ищеца – частен жалбоподател и с произнасяне по въпроса дали същият има качеството на спедитор по превозния договор, за да е легитимиран да претендира обезщетение за липси и повреди на товара. Отговорът на този въпрос може да бъде даден едва с решението по съществото на материалноправния спор за дължимост на застрахователното обезщетение, което изключва обуславящото му значение за изхода на производството по подсъдност на иска.
Поради това, че въпросите за обхвата на сключената от превозвача застраховка и за материалноправната легитимация на ищеца да търси застрахователно обезщетение въз основа на нея са релевантни за основателността на предявения по делото иск, а не за местната подсъдност на спора, не би могло да се приеме, че въззивното определение е постановено в противоречие с представените с изложението съдебни актове – решение № ІІ-71-68/30.08.2012 г. по гр. д. № 30662/2011 г. на Софийски районен съд и решение № 1467/28.06.2013 г. по гр. д. № 4565/2012 г. на Софийски апелативен съд, съдържащи произнасяне относно правната същност на застраховката „Отговорност на превозвача” и правата на спедитора, сключил договор за международен превоз на товари.
Въпросът „за приложимостта на чл.113 ГПК по отношение на третото увредено лице по застрахователен договор и потребител на застрахователна услуга по смисъла на § 1, т.1 ДР на КЗ” е поставен хипотетично, без обвързване с общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Отнесен към доводите в частната касационна жалба за постановяване на обжалваното определение в нарушение на чл.113 ГПК и § 1, т.1 ДР на КЗ /отм./, посоченият въпрос не може да послужи като основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, тъй като правилността на определението не е предмет на проверка в стадия за селекция на касационните жалби.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. в. т. д. № 648/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
В отговора на частната касационна жалба ответникът е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но доколкото с настоящото определение не се слага край на делото, отговорността за разноски в касационното производство следва да бъде разпределена съобразно правилата на чл.78 ГПК с акта по съществото на правния спор.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 438 от 19.10.2015 г., постановено по ч. в. т. д. № 648/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :