О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
София, 16.02.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.11.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3711/14 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. С. Д. и К. П. Д., двамата от [населено място] против въззивно решение на Варненския апелативен съд № 235 от 06.08.2014 год., по в.т. д. № 335/2014 год., с което е потвърдено решение № 176 от 21.02. 2014 год., по т.д.№ 745/2013 год. на Варненския окръжен съд за уважаване на предявения от [фирма], гр.София положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК – за признаване на установено по отношение на ответниците, съществуването на парично вземане в полза ищцовата Б. в размер на сумата 84 297.41 лв., произтичаща от договор за ипотечен банков кредит от 18.11.2004 год. , изменен и допълнен с анекс № 1/29.10.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.04.2012 год. до окончателното и изплащане, както и за сумите: 4 981.51 лв. – договорна лихва за периода 29.09.2011 год. – 18.04.2912 год.; 2 283.54 лв. – дължима наказателна лихва за периода 03.10.2011 год. – 18.04.2012 год. и 5 428.13 лева деловодни разноски, за които вземания е издадена заповед № 2644 от 23.04.2013 год. за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417, т.2, пр.3 ГПК, по ч.гр. д. № 5043/2012 год. на В..
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение – касационно основание по чл.281, т.2 ГПК. Касаторът е обосновал твърдяния порок с представените от Банката – ищец, доказателства за предявяване на установителната искова претенция по чл.422, ал.1 ГПК извън преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК. Алтернативно поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното въззивно решение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което се иска отмяната му.
В изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1 , т.1 и т.3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуланото право: 1.” Длъжна ли е въззивната инстанция да съобрази, като условие за допустимостта на исковото производство обстоятелството, че Банката- ищец не е спазила срока по чл.415, ал.2 ГПК, за представяне на доказателство за завеждане в срок на претенцията си ?”; 2. „ Дали съдът пред който е предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК е длъжен служебно да следи за спазване на срока по чл.415, ал.2 ГПК, като условие за допустимостта на исковото производство.?” ; 3.” Дали съдът , разглеждащ иска по чл.422, ал.1 ГПК задължително трябва да провери наличието на специалната предпоставка по чл.415, ал.2 ГПК, без да се съобразява с преценката на заповедния съд?”; 4.”Дали съдът, пред който е предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК е обвързан от констатациите на съда в заповедното производство досежно представянето в срока по чл.415, ал.2 ГПК на доказателства за своевременно предявяване на исковата претенция?”; 5. “Дали исковият съд е обвързан с определението на съда в заповедното производство, с което се отхвърля молбата на длъжника за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, или е длъжен сам отделно да провери тази предпоставка, без оглед констатациите на заповедния съд?” и 6.” Има ли право, по повод на дължимата проверка за допустимост на иска по чл.422, ал.1 ГПК, решаващият съд да извърши контрол върху правилността на акта на съда в заповедното производство, постановен по молба за обезсилване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист?”
Като израз на визираното противоречие със задължителната практика на касационната инстанция са посочени: определение № 236 от 11. 05. 2010 год., по ч.гр.д.№ 238/2010 год. на ІІІ г.о. и ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба не е заявил становище в срока по чл. 287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на Варненския окръжен съд, с което е уважен предявения положителен установителен иск, основан на чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за съществуване на вземания в полза на Банката – ищец по договор за банков кредит, за които по реда на чл. 417, т.2, пр.3 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, решаващият състав на Варненския апелативен съд е приел, че страните са били валидно обвързани от сключен помежду им на 18.11.2004 г. договор за ипотечен банков кредит в размер на 88 400 лв, допълнен с анекс № 1/29.12008 год., който на 03.10.2011 г. е обявен за предсрочно изискуем, поради необслужването му, считано 30.06.1011 год., от солидарните длъжници. Изложени са съображения, че предвид безспорната забава в плащане на дължимите месечни вноски от страна на ответниците – кредитополучатели, уговорената изрично в Общите условия на кредитора автоматична предсрочна изискуемост на целия предоставен паричен заем е настъпила с произтичащите от нея правни последици за страните по заемното правоотношение. Като недопустими, поради въведената с процесуалния закон – чл.266, ал.1 ГПК забрана за посочване на нови факти и обстоятелства, извън предвидените от законодателя изключения, въззивната инстанция е оставила без разглеждане възражението на ответниците, свързано с оспорване заключението на изслушаната пред В. съдебно – счетоводна експертиза относно реалното усвояване на процесния кредит, факт, който е приет за безспорен от решаващият съдебен състав, след преценка на останалия ангажиран по делото доказателствен материал.
За недопустимо е преценено и защитното възражение на ответниците, свързано с твърдение за пропускане на срока по чл.415, ал. 2 ГПК от Банката – ищец. В мотивите на обжалваното решение са изложени подробни съждения за отсъствие на процесуална възможност за разглеждането му, предвид влязлото в сила разпореждане на В. № 10218 / 01.07.2013 г., с което заявеното на същото основание пред заповедния съд – неспазен срок по чл.415, ал.2 ГПК, искане за обезсилване на издадените – заповед за изпълнени и изпълнителен лист, е оставено без разглеждане.
Независимо от изразеното по- горе становище решаващият състав на ВАпС се е произнесъл и по същество на същото и като е съпоставил датата на връчените на ищеца указания по реда на чл.415, ал.1 ГПК – 20.03.2013 год., с датата на постъпване, по реда на чл. 62, ал.2 ГПК, на исковата молба срещу настоящите ответници в канцеларията на В. –– 18.04. 2013 год.запазен пощенски плик на стр.22 от т.д.№ 745/13 г. на В./ е изградил правен извод, че е неоснователно.
Съобразени решаващите мотив в обжалваното решение позволяват да се приеме, че поставените от касатора въпроси,свързани с приложението на чл.415, ал.2 ГПК и с процесуалноправните предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск по чл.422 ГПК, макар и важни правни въпроси, нямат обуславящо значение за постановения краен правен резултат по конкретното дело, поради което не обосновават общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
При отсъствие на формулиран значим правен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно даденото задължително тълкуване в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС поддържаните селективни основания не подлежат на обсъждане от състава на касационната инстанция.
Що се касае до твърдяната недопустимост на обжалваното въззивно решение, настоящият съдебен състав намира следното:
Наистина, според разясненията в ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваният въззивен съдебен акт да е недопустим ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, като преценката за допустимост се извършва при разглеждане по същество на подадената касационна жалба. Такава вероятна недопустимост на въззивното решение на Варненския апелативен съд, предмет на касационната жалба на Н. С. Д. и К. П. Д., двамата от [населено място] в случая не е налице, въпреки известното несъответствие между възприетото разрешение по процесуалноправния въпрос за обвързаността на съда пред който е предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК от констатациите на съда в заповедното производство във вр. със спазване на срока по чл.415, ал.2 ГПК с постановките в ТР № 4/ 18. 06. 2014 год. на ОСГТК на ВКС.
Това е така защото независимо от застъпеното становище за недопустимост на въведеното в тази насока възражение на ответниците, всъщност решаващият състав на въззивната инстанция се е произнесъл по неговата основателност, изграждайки краен превн извод, според който прекратителният срок по чл.415, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК за предявяване на иска по чл.422, ал.1 ГПК е бил спазен от ищеца.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че значимият по см. на чл.280, ал.1 ГПК правен въпрос, е убягнал от вниманието на касаторите,а по него Варненският апелативен съд наистина се произнесъл в противоречие с цитираната задължителна практика. Доколкото, обаче, този правен въпрос въобще не е поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, нито дори в съдържанието на касационната жалба, а по действащия ГПК и създадената с него уредба на касационния контрол като факултативен, а не задължителен, то отсъства процесуална възможност същият да бъде изведен и формулирането му от състава на касационната инстанция, вкл. по съображения, черпени от диспозитивното начало и равенството на страните в процеса, както изрично е посочено и в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът не е претендирал деловодни разноски, поради което при този изход на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК съставът на касационната инстанция не се произнася по отговорността за същите.
Мотивиран от горното, с настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 235 от 06.08.2014 год., по в.т. д. № 335 / 2014 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: