1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
гр.София, 16.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
десети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 430/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Н., в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 153 от 23.10.2015 г. по гр.д.№ 421/ 2015 г. С него е потвърдено решение на Разградски окръжен съд по гр.д.№ 8/ 2015 г. и по този начин жалбоподателката е осъдена да заплати на З. И. С. на основание чл.79 ал.1 вр. чл.240 ЗЗД 180 000 лв – главница по договор за заем от 05.03.2013 г., със законната лихва върху тази сума от 15.01.2015 г. до окончателното й изплащане, а на основание чл.86 ал.1 ЗЗД – 26 361,15 лв обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху главницата за период 06.08.2013 г. – 13.01.2015 г.
Жалбоподателката поддържа в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение по гр.д.№ 2902/ 2014 г., ІІІ г.о.) по процесуалноправния въпрос допустими ли всички доказателствени средства за установяване на обстоятелства по договор за заем, когато е налице документ за предаване на сумата. Освен това повдига процесуалноправните въпроси за задълженията на съда да обсъди твърденията за привидност на сключен договор за заем и за липса на сумата по него в имуществото на заемодателя и да събере доказателства за тези твърдения; за възможността съдът да ограничи допустимите доказателства за установяване привидност на документи; и за значението на липсата на счетоводни записвания у заемополучателя за факта на получаване на заета сума. По отношение на тези въпроси поддържа, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната по касация страна З. С. оспорва жалбата с доводи, че ответницата по делото не е формулирала ясно правни въпроси като общо основание за допускане на касационния контрол, нито е обосновала значението на тези въпроси за точното прилагане на закона и развитието на правото. Евентуално излага съображения, че по поставените въпроси има трайна и последователна съдебна практика, установена от Върховния касационен съд, с която въззивното решение е съобразено. Също при условията на евентуалност излага съображения по съществото на жалбата и за нейната неоснователност.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Неоснователни са доводите на ищцата, че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба на ответницата няма надлежно формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В изложението изрично са посочени такива въпроси, а уточняването и прецизирането им е в правомощията на Върховния касационен съд (Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Жалбоподателката е изложила твърдения, че въпросите са разрешени или в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (посочено в кое решение е обективирана), или са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, като не е необходимо излагане на някаква по-особена мотивировка на поддържаното допълнително основание за допускане на обжалването.
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че на 05.03.2013 г. страните по делото са сключили писмен договор, по силата на който ищцата трябвало да предостави на ответницата сумата 180 000 лв, а ответницата поела задължение да върне тази сума до 05.08.2013 г. На същата дата бил съставен разходен касов ордер, подписан от двете страни, в който е удостоверено, че З. С. предава на Р. Н. 180 000 лв по договор за заем. Съдът обсъдил възраженията на ответницата, че не е подписвала такъв документ, но ги счел за недоказани с оглед заключението на приетата по делото графическа експертиза. Тъй като вещото лице е дало категоричен отговор, че подписът за получател в ордера изхожда от ответницата, съдът счел предаването и получаването на сумата 180 000 лв от ищцата на ответницата за установен факт. От правна страна съдът извел, че с предаването на сумата договорът е сключен, ответницата не е доказала да е погасила чрез плащане възникналото от този договор задължение на уговорения падеж, поради което исковете за осъждането й за реално изпълнение на задължението за връщане на сумата и за обезщетение за забава са основателни. По правните възражения на ответницата съдът посочил, че липсата на счетоводно отразяване при нея на факта на получаването на сумата не може да докаже твърдението й, че не е взела парите. Приел също, че е извън предмета на делото обстоятелството от какъв източник са средствата на ищцата за дадените в заем 180 000 лв.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция не обуславя въззивното решение формулираният от жалбоподателката процесуалноправен въпрос допустими ли са всички доказателствени средства за установяване на обстоятелства по договор за заем, когато е налице документ за предаване на сумата. По този въпрос съдът не се е произнесъл, тъй като доказателствените искания на страната не са отклонени като недопустими, а защото не са необходими (тъй като са насочени към установяване на факт, който е извън предмета на доказване). Липсва твърдяното противоречие с решение по гр.д.№ 2902/ 2014 г., ІІІ г.о. на ВКС – с него е даден отговор на въпроса допустими ли са свидетелски показания в хипотезата на чл.164 ал.1 т.3 ГПК, какъвто въпрос в настоящето производство не е стоял. Пред въззивния съд искане за свидетели не е правено, съответно той не е обсъждал въпроса за допустимостта на свидетелски показания. Не е разглеждал и въпроса за допустимостта на други доказателствени средства, тъй като такъв въпрос се поставя само при нуждаещ се от доказване факт. Доколкото съдът е отказал събиране на доказателства за материалните възможности на ищцата поради ирелевантност на твърдението за липса на такива, въпрос за допустимите свидетелски показания за този факт не е разрешен с обжалваното решение. По него касационно обжалване не може да бъде допуснато, тъй като не е включен в предмета на делото.
По същите причини не е обуславящ и процесуалноправния въпрос за възможността съдът да ограничи допустимите доказателства за установяване „привидност” на документи. В обжалваното решение не е прието, че в производството по оспорване на истинността на документ има ограничения на допустимите доказателства. Съдът е посочил, че във връзка с твърденията на ответницата за липса на договор между нея и ищцата, няма правно значение обстоятелството от какъв източник ищцата е разполагала с паричните средства, които се твърдят като предадени по договора за заем. При това положение пред него не е стоял и не е бил разрешен въпросът какви биха били допустимите доказателствените средства за същия този факт, тъй като (според мотивите в обжалваното решение) той не е част от предмета на доказване.
Останалите въпроси са обуславящи, но нямат претендираното от жалбоподателката значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или съществуващата се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се промени или осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е ясен, а практиката по прилагането му – установена и ненуждаеща се от осъвременяване или промяна. Съдът по същество е длъжен да обсъди всички твърдения на страните и да събере доказателства за относимите от тях, но не е длъжен да събира доказателства за факти, които са извън предмета на доказване. Произходът на парите, дадени в заем, не са предмет на установяване при повдигнат пред съда спор за съществуването на задължението за връщане на сумата. Предмет на делото е възникналото от волеизявленията на страните правоотношение, по което сумата се предава със задължение на получателя да я върне. Записванията в счетоводните книги на търговец могат да бъдат доказателство за релевантни по правен спор факти, но съдът не е длъжен да ги възприеме безкритично, а ги обсъжда наред с останалите установени по делото обстоятелства. Наличието на установена практика по въпросите (съобразена при постановяване на обжалваното решение) изключва възможността те да имат значението по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 153 от 23.10.2014 г. по гр.д.№ 421/ 2015 г.
ОСЪЖДА Р. С. Н., Е. [ЕГН], в качеството й на едноличен търговец с фирма [фирма], Е.[ЕИК], [населено място],[жк], да заплати на З. И. С., Е. [ЕГН], [населено място], 6 700 лв (шест хиляди и седемстотин лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: