– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 171
гр. София 16.02.2016 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 14.10.2015 (четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3787 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 224/12.05.2015 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 101/2015 година, касационна жалба с вх. № 2643/22.06.2015 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Смолян е осъдил [фирма] [населено място], по предявените срещу него искове по чл. 200, ал. 1 от КТ, да заплати на С. С. Б., С. Х. К. и Л. З. Б. сумите от 37 297.72 лева на първата и по 22 297.72 лева на всеки един от втория и третата, представящи обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на Х. С. К., съпруг на първата и баща на другите двама, настъпила при реализирана на 29.09.2012 година трудова злополука, заедно със законната лихва върху сумите, считано от датата на злополуката-29.09.2012 година до окончателното заплащане на сумите. При това въззивният съд не е уважил направеното от [фирма] [населено място] възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване на обезщетенията поради допусната от Х. С. К. груба небрежност, изразяваща се в извършване на нерегламентирано взривяване. В касационната жалба се излагат доводи за това, че решението на Окръжен съд Смолян е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди се, че определените обезщетения са завишени по размер и противоречат на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Също така се излагат съображения, че въззивният съд неправилно не е уважил направеното от касатора възражение по чл. 201, ал. 2 от КТ. С оглед на това е направено искане така определените от въззивния съд обезщетения за неимуществени вреди да бъдат намалени до размер съответстващ на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и едновременно с това да се намалят и с оглед твърдяното от работодателя съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Х. С. К., поради допусната от него груба небрежност. Ако след това бъде счетено, че заплатеното от застрахователя [фирма] [населено място] обезщетение е достатъчно, за да обезщети ответниците по касацията за претърпените от тях вреди да се постанови ново решение, с което предявените срещу касатора искове да бъдат отхвърлени изцяло, а ако не да се намалят определените от въззивният съд обезщетения. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Смолян по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба С. С. Б., С. Х. К. и Л. З. Б. не са подали отговор на жалбата и не са изразили становище по отношение на допустимостта и основателността й.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 18.09.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 2643/22.06.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следният правен въпрос, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда при постановяване на решението му, а именно: допустимо ли е при иск по чл. 200, ал. 1 от КТ да се приеме наличие на съпричиняване, от страна на пострадалия, въз основа на показания на свидетели-очевидци, чиито показания са в противоречие със съставени писмени документи по деклариране и разследване на трудовата злополука и при липса на категорично заключение на вещо лице по назначена минно-техническа експертиза. Така формулирания въпрос е поставен във връзка с това, че въззивният съд след преценка на събраните по делото доказателства не е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели Ш. Р. С. и Р. А. К.. Касаторът е твърдял, че тези свидетели са очевидци на трудовата злополука и ги е посочил по делото, за да установи твърдението си за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на Х. С. К., поради допусната от последния груба небрежност. Въззивният съд обаче преценявайки показанията на тези свидетели във връзка с показанията на свидетеля М. З. К., със заключението на изслушаната минно-техническа експертиза с вещо лице Д. Я. Л. и събраните по делото писмени доказателства, свързани с установяването и разследването на трудовата злополука ги е приел за недостоверни и не им е дал вяра. Затова и тъй като не са били налице други доказателства установяващи твърденията на [фирма] [населено място] за допусната от Х. С. К. груба небрежност не е уважил възражението по чл. 201, ал. 2 от КТ. Според касатора даденото от Окръжен съд Смолян разрешение на поставения в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правен въпрос противоречи на даденото в решение № 3/07.01.2015 година на Районен съд Мадан, постановено по гр. д. № 104/2914 година. Предмет на последното производство е бил предявен от Ф. М. К., която е майка на Х. С. К., срещу [фирма] [населено място], иск по чл. 200, ал. 1 от КТ, за заплащане на неимуществени вреди, претърпени от смъртта на сина й настъпила при реализираната на 29.09.2012 година трудовата злополука. В него е прието, че възражението на [фирма] [населено място] по чл. 201, ал. 2 от КТ за допусната от Х. С. К. груба небрежност е било доказано и затова определеното първоначално обезщетение е било намалено с 50 %. При това, за да приеме за доказано наличието на груба небрежност от страна на Х. С. К. съставът на Районен съд Мадан се е позовал на показанията на свидетелите Ш. Р. С. и Р. А. К., на които съставът на Окръжен съд Смолян не е дал вяра при постановяване на обжалваното решение.
Предвид на посоченото са налице две, постановени в отделни самостоятелни производства, съдебни решения, отнасящи се до една и съща трудова злополука и в които въпросът за съпричиняването на пострадалия за вредите от трудовата злополука, поради допусната от него небрежност е разрешен по противоположен начин. Това обаче не е основание да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Смолян, тъй като това противоречие е станало причина касаторът да формулира посочения по-горе въпрос, но същият не отговоря на установените в т. 1 на ТР №1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1 /2009 година на ОСГТК на ВКС изисквания за правен въпрос, при който може да бъде допуснато такова обжалване. Така както е формулиран въпроса може да се разбира в смисъл, че се отнася за това допустими ли са гласни доказателства за установяването на факта на съпричиняването на пострадалия, поради допусната от него груба небрежност при предявен срещу работодателя иск по чл. 200, ал. 1 от КТ. В случая обаче въззивният съд не е приемал, че свидетелски показания за установяване на този факт са недопустими и не е отказал да допусне исканите от касатора свидетели на това основание. Обратното съдът е преценявал показанията на двамата свидетели, което означава, че според него те са допустими. Затова и формулирания от касатора въпрос трябва да се разбира за това дали въз основа на показанията на тези свидетели може да бъде приет за доказан факта на съпричиняването на вредоносния резултат от страна на Х. С. К., поради допусната от него груба небрежност. На това сочи и извършеното от касатора позоваване на решение № 3/07.01.2015 година на Районен съд Мадан, постановено по гр. д. № 104/2914 година. За да приеме един факт за доказан въз основа на свидетелски показания съдът трябва да обсъди и прецени същите както поотделно, така и в съвкупност с всички събрани по делото доказателства и да прецени доколко те установяват твърденията на страните. В случаите, когато свидетелските показания противоречат помежду си или на останалите събрани доказателства съдът може да им даде или не вяра като в мотивите към решението си посочи причините за това. Затова ако съдът даде вяра на показанията на посочените от работодателя за установяване на факта на допуснатата от пострадалия груба небрежност той може да приеме този факт за доказан, а ако не им даде вяра да приеме, че не се е осъществил. Тази преценка е изключително правомощие на съда по същество и при извършването й той не е обвързан от становището на друг съд, който разглежда друг самостоятелен иск на друго лице, но на същото основание. Следователно касае до въпрос за формиране на волята на съда при постановяване на решението му, като неправилната преценка на доказателствата ще доведе и до неправилност на постановеното по делото решение. Тази неправилност обаче е основание за касационно обжалване на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не може да бъде разглеждана в производството по чл. 288 от ГПК.
Освен посоченото трябва да се има предвид, че касаторът се позовава на противоречието между решение № 224/12.05.2015 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 101/2015 година и решение № 3/07.01.2015 година на Районен съд Мадан, постановено по гр. д. № 104/2914 година в частта им отнасяща се до наличието или не на допусната от Х. С. К. груба небрежност. Съществуването или не на такава небрежност обаче е фактически въпрос свързан с предвидената в чл. 201, ал. 2 от КТ възможност на работодателя да иска намаляване на отговорността му за настъпилата трудова злополука. Поради това противоречието между двете съдебни решения е свързано с приетите за доказани с тях факти, а не е между разрешените с тях правни въпроси. Затова не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Смолян по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, тъй като противоречиво разрешените от различните съдилища въпроси трябва да са правни, а не фактически такива. Възможно е няколко лица да имат самостоятелни вземания от един и същи длъжник, които да произтичат от едно и също основание. При положение, че те нямат качеството на необходими другари, те могат да предявяват самостоятелни искове срещу длъжника за реализиране на вземанията си. По всеки от тези спорове съдът по него ще трябва да извърши самостоятелна оценка да доказателствата и да постанови решението си с оглед на нея, като при това е възможно да възникне противоречие между възприетата за доказана от всеки отделен състав фактическа обстановка. Това обаче не може да бъде основание за допускане на касационно обжалване на някое от постановените по тези спорове решения, тъй като фактите по едното не са задължителни за страните по останалите решения. Затова в тези случаи не се касае до противоречиво разрушавани от съдилищата правни въпроси и не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, същевременно касаторът не е обосновал и приложното поле на второто твърдяно от него основание за допускане на касационното обжалване, а именно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. За да се допусне касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК касаторът следва да изложи твърдения за наличието на обстоятелствата по т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, което в случая не е направено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 224/12.05.2015 година на Окръжен съд Смолян, постановено по гр. д. № 101/2015 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.