О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 99
гр. София,17.02.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№3382 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №2307 от 19.08.2015 г. по ч.гр.д.№832/2015 г. на САС. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу определение от 08.01.2015 г. по т.д.№1828/2014 г. на СГС, ТО, 15 с-в, с което е върната подадената от жалбоподателя срещу [фирма] искова молба по отношение на исковете за недължимост на суми по договор №096/2007 г., договор №097/2007 г., договор №404/2004 г. и договор №1181/2007 г., частични осъдителни искове за връщане на лихви, платени без основание по договор №149/2004 г., договор №405/2004 г., договор №164/2005 г., договор №376/2005 г., договор №404/2004 г., договор №1181/2007 г., договор №937/2006 г., договор №096/2007 г. и договор №097/2007 г., и частични осъдителни искове за връщане на банкови такси за обслужване на кредити, платени без основание по договор №149/2004 г., договор №405/2004 г., договор №164/2005 г., договор №376/2005 г., договор №404/2004 г., договор №1181/2007 г., договор №937/2006 г., договор №096/2007 г. и договор №097/2007 г.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на определението, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващи допускането на касационно обжалване са поставени следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото: 1. Могат ли да бъдат предявени за общо разглеждане шест отделни иска, групирани по вид материалноправни отношения, които поотделно формират самостоятелни претенции. 2. Ще бъде ли налице обективно съединяване на искове в гражданския процес, когато в едно исково производство се съединяват за общо разглеждане няколко иска с различен спорен предмет между едни и същи главни страни, т.е. предявени са за съдебна защита няколко различни типа материалноправни отношения. 3. Когато отделен иск се формира от сбор от суми, произтичащи от еднотипни и трайни търговски отношения между спорещите страни и тези материалноправни отношения са с идентичен предмет, могат ли да бъдат обособени именно по този признак в обективно съединени искове, независимо чрез сключването на колко еднотипни договора, са реализирани тези материалноправни отношения. 4. Допустими ли са указания, дадени в разпореждания от 04.09 и 04.11.2014 г. от СГС. 5. Формират ли множество претенции исковете за връщане на лихви и връщане на банкови такси, след като това са искове за вреди, произтичащи от един и същ юридически факт, но формирани от различни източници/договори.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че когато претенциите се основават на отделни договори, то същите следва да се индивидуализират именно по отношение на тях, тъй като всеки договор е самостоятелен източник на права и задължения. Посочил е, че всяко искане за заплащане на недължими такси, на неправилно начислени лихви и други подобни въз основа на конкретен договор, представлява самостоятелна претенция, поради което следва да се посочи каква конкретната част от всяка една от претенциите се иска да бъде присъдена в рамките на общо заявения размер. В този смисъл и като е взел предвид, че указанията на първоинстанционния съд за посочване на размер, за който е предявен всеки от исковете в рамките на общия предявен размер, не са изпълнени в дадения срок, е оставил без уважение частната жалба срещу определението на СГС за връщане на исковата молба в тази й част.
С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, настоящият състав намира, че формулираните в изложението въпроси не са обусловили правната воля на въззивния съд, възприел становище, че ищецът не е посочил всички белези, индивидуализиращи спорното право и необходими за определяне предмета на предявените частични искове, поради и което касационно обжалване не може да бъде допуснато.
От друга страна за пълнота следва да се посочи, че при произнасянето си въззивният съд се е съобразил изцяло с константната, многогодишна практика на ВКС, според която задължение на ищеца е да индивидуализира спорното право, като посочи в исковата молба, чрез основанието и петитума на иска, правопроизводящия факт, съдържанието на правото, носителите на правоотношението, съставка на което е правото и вида на търсената защита, като в случаите, когато ищецът въвежда само част от спорното право, следва да посочи и каква част предявява. Всяко претендирано или отричано от ищеца право, индивидуализирано по посочения начин, формира отделен предмет на отделен иск, включително и в случаите, когато се претендират или отричат няколко права, имащи идентичен предмет, но произтичащи от различни, макар и еднотипни правоотношения – в последния случай не съществува пречка в едно производство да се разгледат няколко иска с различен предмет, но редовността, допустимостта и основателността на всеки от исковете, се преценява от съда отделно.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2307 от 19.08.2015 г. по ч.гр.д.№832/2015 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.