О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
гр. София, 17.02.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 568 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Д. К. против решение № 225/12.11.2015 г., постановено по гр.д.№ 223/2015 г. от състав на Окръжен съд – Габрово.
Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С въззивното решение, съдът се е произнесъл по основателността на предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, като е приел същия за основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд.
Съдът е приел, че между ищеца и [фирма] е сключен договор за поръчителство от 15.08.2006г. Ищецът като поръчител е поел валидно задължение към [фирма] да отговаря за изпълнението на задълженията на кредитополучателя – ответника по делото, по договор кредит за текущо потребление от 21.08.2006г. и допълнителното споразумение към него от 07.12.2009г. (подписано и от поръчителя), като отговорността му предвид нормата на чл. 140 ЗЗД, обхваща не само главния дълг, а и задълженията за обезщетение за неизпълнението – неустойки и лихви, както и разноските по събиране на дълга. Съдът е приел, че са налице предпоставките за основателност на регресния иск на поръчителя към главния длъжник, тъй като е налице плащане на процесната сума към кредитора по вземането – [фирма]. От фактическа страна е прието, че с операционни бележки, ищецът, след обявяването на кредита за предсрочно изискуем и получаване на покана за доброволно изпълнение, е извършил плащания по погасяване на задълженията по кредита към [фирма] в общ размер на 17146.50 лева, за периода 25.02.2011г. – 18.12.2013 г., с което погасил изцяло кредита. Съдът е приел, че е възникнало валидно поръчителство, по силата на което ищецът се е задължил при липса на изпълнение от длъжника да изпълни дължимата престация и да погаси дължимите вноски. Съдът е приел, че в конкретния случай без значение е дали е отправено уведомление от поръчителя до длъжника по реда на чл.143, ал. 1 ЗЗД, тъй като неуведомяването има за последица липсата на отговорност на длъжника към поръчителя, ако длъжникът е изпълнил задължението преди да бъде уведомен, а по делото не се твърди и не се доказва такова изпълнение от страна на длъжника за да настъпят някакви последици от неуведомяването. Съдът е приел, че кредита е станал предсрочно изискуем, тъй като с писмения си отговор пред първата инстанция ответникът не е оспорил приложената от ищеца по делото покана за изпълнение с изх. № 22-10-06-287/28.01.2011г., в която е записано, че задължението по кредита е обявено за предсрочно изискуемо на 25.08.2010г.. От събраните пред въззивната инстанция доказателства /ССЧЕ/, въззивният съд е приел за установено, че ответникът е имал тримесечни просрочия както през 2009г., така и през 2010г. и е направил последното плащане на 14.06.2010г., като в тази насока е приел, че е установена и датата на просрочие. Съдът е приел, че не е настъпила погасителна давност за част от платените от ищеца задължения, тъй като вземанията на кредитора по договора за банков кредит не са за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, а представлява частични плащания по договора и е приложим е общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД, както и че плащането, извършено от ищеца е по отношение цялостната сума, формирана от предсрочната изискуемост на кредита, а не по отношение на отделните погасителни вноски, по които е бил задължен кредитополучателя /ответник по делото/ при сключването на договора за кредит и отново е приложима общата погасителна давност. По отношение на възражението на ответника, че банката – кредитор не била предявила иск срещу главния длъжник в шестмесечния срок на чл. 147 ЗЗД и поръчителят не е дължал заплащането на задължението, съдът е приел, че същото не е направено с отговора на исковата молба, а едва в устните състезания пред въззивната инстанция, следователно то е преклудирано. В тази насока, съдът е приел също така, че само поръчителят би могъл да отблъсне претенциите на банката – кредитор спрямо него, позовавайки се на чл. 147 ал. 1 ЗЗД, ако е осъществен фактическият състав на тази разпоредба.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В изложението се повтаря съдържанието на касационната жалба, като наред с това се сочи процесуалноправен въпрос, относно задължението на съда да изложи мотиви по всички възражения на страните. Съдът е изложил подробни мотиви относно всички възражения на ответника, в т.ч. и относно направеното от него възражение за изтекла погасителна давност, като оплакванията в изложението, свързани с обсъждането на доказателствата по делото – счетоводната експертиза и др., не са доводи в насока за съществуването на коя да е от предпоставките на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, а е оплакване по съществото на спора, т.е. цели се проверка на обосноваността на съдебното решение. Необосноваността, като порок на решението, не е сред предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване, а е касационно основание съгласно чл.281 ГПК, но преценката относно наличието на необосновано съдебно решение, т.е. преценката на фактите по спора, следва да се извърши в производството по разглеждането на касационната жалба по същество, т.е. след като са налице предпоставките относно нейната допустимост. Възраженията относно фактическите твърдения на касатора в изложението в насока, че чест от вземането на банката – кредитор по договора за кредит е погасено по давност, не са обстоятелства, които са относими в производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, не е налице касационно основание, сочено от касатора, относно допустимостта на касационното обжалване, поради което същото не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски, в размер на 600 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 225/12.11.2015 г., постановено по гр.д.№ 223/2015 г. от състав на Окръжен съд – Габрово.
ОСЪЖДА Б. Д. К. от [населено място], [улица], ет., ап. да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Н. Т. Ш. от [населено място], пл.”” №, ет., офис №, адв. Е. К. сумата 600 /шестстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.