О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 157
гр. София,18.02.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на осми декември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1291 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №38 от 02.02.2015 г. по т.д.№1434/2014 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №410 от 01.08.2014 г. по т.д.№631/2012 г. на ОС Стара Загора, с което [фирма] е осъдено да заплати на [община] сумата от 472 800 лв., неустойка по договор №184/06.02.2009 г., за неизпълнение на договорни задължения по чл.18.5 и чл.18.9 от договора за периода 01.02.2012 г. – 13.07.2012 г., както следва: 707 бр. неизпълнени курса от Общинска транспортна схема; 3972 бр. неизпълнени курса от Областна транспортна схема; 2259 бр. неизпълнени курса от Републиканска транспортна схема, ведно със законната лихва върху сумата от 472 800 лв. от 30.08.2012 до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по материалноправния въпрос: дължи ли се договорна неустойка, ако страната, която я претендира, не е изпълнила или не е имала готовност да изпълни насрещните си задължения по договора, за който въпрос се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективиран в решение №21 от 12.07.2010 г. по т.д.№470/2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение.
Ответникът по касация [община] изразява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, препращайки на основание чл.272 от ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, е счел, че по делото се установява по несъмнен начин неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по чл.18.5 и чл.18.9 от обвързващия страните договор №184/06.02.2009 г., поради което дължи и заплащане на уговорената в последния неустойка за неизпълнени курсове по общинската, областната и републиканската транспортни схеми. Отговаряйки подробно на наведените във въззивната жалба възражения, въззивният съд е приел, че не е налице неизпълнение от страна на ищеца на задължението му по чл.31.2 от договора, предвид наличието на алтернативно предвидена в цитираната разпоредба възможност за контрол и констатация на неизпълнените курсове, както и че не е налице неизпълнение от страна на ищеца на задължението му по да информира ответника при промяна в маршрутните разписания в седмодневен срок, предвид липсата на доказателства за твърдяната от ответника промяна в транспортните схеми.
С оглед изложените в решението мотиви, настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато, тъй като поставеният въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд – в решението не само че не е възприемано становище за ирелевантност на поведението на ищеца, като страна по договорното правоотношение по отношение на дължимостта на неустойката /каквито твърдения се съдържат в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК/, а както бе посочено е направен извод за изпълнение на задълженията на ищеца по договора, като е даден отговор на възраженията на ответника за неизправност на ищеца и в тази връзка за недължимост на търсената с иска по чл.92 от ЗЗД неустойка. Доколко фактическите изводи на въззивния съд са обосновани е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче не е основание за допускането му до касационно обжалване.
Предвид изхода на правния спор, касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 13 242.60 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №38 от 02.02.2015 г. по т.д.№1434/2014 г. на АС Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на [община][ЕИК] сумата от 13 242.60 лв. разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.