1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 97
гр. София 19.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 6095/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. И. М. и А. И. А. чрез процесуалния си представител адв. М.К. са обжалвали въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1549 от 14.08.2015г. по гр.д.№ 1194/2015г.
Ответницата М. Д. А. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията по чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е потвърдил решението на Варненския районен съд, ХХV състав № 824/19.02.2015г. по гр.д. № 17678/2013г. , с което М. И. М. и А. И. А. са осъдени да предадат на М. Д. А. владението на жилище – апартамент № 10 в сграда № 1, находяща се в [населено място], с площ от 41.52 кв. м., съставляващ имот с идентификатор № 10135.2553.759.1.10, съгласно КККР на [населено място], ведно с прилежащото избено помещение № 10 с площ от 3.85 кв. м., както и 2.0152 % ид. части от общите части на сградата.
В. съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик с нотариален акт № 49, т. ІV, рег. № 15252, дело № 552/2012г. на нотариус К. И. на жилище с идентификатор № 10135.2553.759.1.10, което към предявяването на иска се владее от ответниците. Ответниците не са доказали твърдението, че са собственици на този имот. Те се позовават на предварителен договор от 29.11.2007г. за покупко-продажбата на същия апартамент, но той няма вещноправно действие, а предявеният от тях иск за обявяването му за окончателен е отхвърлен с решение на ВКС по гр.д. № 445/2012г. на ВКС. Съдът е приел също така, че сделката , с която ищцата е придобила права е противопоставима на ответниците, защото исковата молба по чл. 19 ал.3 ЗЗД не е била заведена в срока, даден от съда, допуснал обезпечението на бъдещия иск, освен това искът за който е било допуснато обезпечението и вписана искова молба е отхвърлен с влязло в сила на 31.10.2012г. решение по гр.д. № 445/2012г. на ВКС.
В изложението за допускане на касационното обжалване е поставен правният въпрос дали са задължителни мотивите на касационния съд по спора по чл. 19 ал.3 ЗЗД , че е налице очевидна фактическа грешка в описанието на имота и че окончателния договор вече е сключен. Въпросът е от значение за делото, но не обуславя поддържаното от касаторите основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. С ТР 1/2001 г. на ВКС, ОСГК т. 18 е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, но не и мотивите. С това тълкуване е изоставено ТР 87/1954г. на ВС, въззивният съд се е съобразил със задължителната за съдилищата съдебна практика и не е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Вторият правен въпрос дали е нищожен договорът като противоречащ на добрите нрави и може ли купувачът да придобие собствеността въз основа на него при условие, че продавачът е обвързан от задължителната сила на мотивите на влязлото в сила решение на ВКС, не е обуславящ за делото , защото не е разглеждан от въззивния съд. На такава нищожност на договора ответниците не са се позовали, а и с оглед установените фактически обстоятелства няма основание да се приеме, че са нарушени общоприети в обществото морални възгледи и етични правила, което да задължава съда да изследва такъв порок на договора, от който черпи права ищцата по делото.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответницата следва да се присъдят разноски по представения списък в размер на 2500 лв., представляващи пратено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.11.2015г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1549 от 14.08.2015г. по гр.д.№ 1194/2015г.
Осъжда М. И. М. и А. И. А. да заплатят на М. Д. А. сумата 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: