5
определение по гр.д.№ 260 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 100
София, 22.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 260 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ц. Ц. и Надежда П. Ц. против решение № 6605 от 28.09.2015 г. по гр.д.№ 16690 от 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, II „в“ състав, с което е потвърдено решение № I-44-97 от 28.08.2011 г. по гр.д.№ 35087 от 2011 г. на Софийския районен съд, 44 състав за отхвърляне на предявения от С. Ц. Ц. и Надежда П. Ц. срещу Столична община иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост върху следния недвижим имот: незастроено място с площ от 338 кв.м. /а по договор за покупко-продажба от 22.01.1993 г. с площ от 350 кв.м./, находящо се в [населено място], СО-район „В.“ и представляващо поземлен имот с идентификатор № 68134.2822.1653, кв.32 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-39 от 20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на А..
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2, т.3 ГПК. Според касаторите, обжалваното решение противоречие на посочената и представена от тях задължителна и незадължителна съдебна практика, касаеща съседни на спорния имот имоти /определение № 327 от 07.04.2011 г. по гр.д.№ 1167 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 321 от 14.10.2011 г. по гр.д.№ 1167 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение от 07.05.2011 г. по гр.д.№ 9903 от 2010 г. на Софийския градски съд, решение от 30.11.2009 г. по гр.д.№ 12565 от 2007 г. на Софийския районен съд, 51 състав, решение от 12.08.2010 г. по гр.д.№ 3759 от 2008 г. на Софийския районен съд, 42 състав и решение от 08.06.2015 г. по гр.д.№ 19859 от 2014 г. на Софийския градски съд/ по следния правен въпрос, доуточнен от съда както следва: става ли общинска собственост имот с факта на актуването му за държавен като стар общински имот преди 1990 г. Освен това касаторите считат, че произнасянето на ВКС по настоящото дело ще допринесе за развитието и уеднаквяването на съдебната практика и за точното тълкуване на приложимите към спора правни норми.
Ответникът Столична община не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от касаторите установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че спорният имот е бил държавна собственост на основание чл.6 ЗС /редакция към 1966 г./, съгласно който държавна собственост са имотите, които нямат друг собственик. Това се установявало от съставения на това основание акт за държавна собственост, който като официален свидетелстващ /констативен/ документ по смисъла на чл.179 ГПК се ползвал с формалната и материална доказателствена сила за удостоверените с него обстоятелства- в конкретния случай за притежаването от държавата на правото на собственост. Прието е, че действително А. не създава, а само констатира права, но именно поради характера му на официален документ в доказателствена тежест на ищците във връзка със заявеното от тях оспорване на А. е било да опровергаят отразеното в А. обстоятелство, че държавата е собственик на процесния имот. Тъй като ищците не са ангажирали такива доказателства, съдът е приел, че спорният имот е бил държавна собственост и впоследствие по силата на закона- чл.2, ал.2, т.5 от Закона за общинската собственост- е станал общинска собственост. Като такъв и с оглед съдържащите се в чл.86 ЗС и пар.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /публ. в ДВ, бр.46 от 01.06.2006 г./ забрани, имотът не е бил придобит по давност от ответниците, независимо че те са го владяли непрекъснато от 1993 г. до настоящия момент.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, поставеният от касаторите правен въпрос /става ли общинска собственост имот с факта на актуването му за държавен като стар общински имот преди 1990 г./ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Както бе посочено по-горе, съдът не е приел, че спорният имот е станал общинска, респ.държавна собственост с факта на актуването му с акт за държавна собственост, а е приел, че съставеният за имота акт за държавна собственост от 1966 г. само удостоверява вече възникналото на основание чл.6 ЗС право на собственост на държавата върху имота.
Тъй като в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите не са посочили други въпроси от значение за делото, а ВКС не може служебно да поставя за разглеждане такива въпроси /освен въпроси, касаещи нищожността или недопустимостта на решението/, само на това основание касационното обжалване на решението на СГС не следва да се допуска.
Независимо от горното, касационното обжалване не следва да се допуска и тъй като няма противоречие между обжалваното решение и посочените от касаторите съдебни актове:
1. Посоченото от касаторите определение № 327 от 07.04.2011 г. по гр.д.№ 1167 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. е постановено в производство по чл.288 ГПК и като такова не представлява практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, която би могла да обоснове допускането на касационно обжалване. Това е така, тъй като в определенията по чл.288 ГПК ВКС не дава отговор на правни въпроси от значение за делото, а само преценява дали са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на конкретно въззивно решение.
2. В решение № 321 от 14.10.2011 г. по гр.д.№ 1167 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че основанието за придобиване на правото на собственост от държавата следва да бъде посочено в акта за държавна собственост, а когато това основание изисква настъпването на конкретен юридически факт или реализиране на сложен фактически състав /завещание, дарение, отчуждаване, реституция, която не настъпва по силата на закона/ в акта за държавна собственост следва да се посочи и фактическото основание, освен правното. А. се ползва с доказателствена сила, която при оспорване може да бъде опровергана, защото самият акт не създава права за държавата, респ. за общината. Тъй като общината не може да докаже отрицателния факт, че имотът не е имал друг собственик към момента на издаване на А., в тежест на този, който оспорва констатацията в акта за държава собственост, е да установи, че към момента на актуването, имотът е имал друг собственик. Същото е прието и в обжалваното решение- че в тежест на ищците е било да опровергаят констатациите в акта за държавна собственост № 1656 от 01.11.1966 г., че към 1966 г. спорният имот е бил собственост на държавата. Различният краен изход на спора по настоящото дело и по гр.д.№ 1167 от 2010 г. на ВКС /отхвърляне на иска по настоящото дело и уважаване на иска по гр.д.№ 1167 от 2010 г. на ВКС/ се дължи не на различно приложение и тълкуване на правни норми и на различно произнасяне на съдилищата по правни въпроси от значение за делото, а на различните събрани по делото доказателства: По настоящото дело ищците не са ангажирали доказателства, че спорният имот е имал друг собственик към момента на съставянето на акта за държавна собственост през 1966 г. /тоест, не са опровергали истинността на изложеното в А. от 1966 г. обстоятелство, че към 1966 г. имотът е бил държавна собственост/, докато ищецът по гр.д.№ 1167 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о. е доказал с представен от него предварителен договор с достоверна дата от 10.07.1953 г. и със свидетелски показания, че към момента на съставянето на първия акт за държавна собственост за имота № 792 от 30.10.1966 г. спорният по това дело имот е бил собственост не на държавата, а на ищеца Г. Г..
3. В решение от 07.05.2011 г. по гр.д.№ 9903 от 2010 г. на Софийския градски съд, влязло в сила на 23.08.2011 г., от правна страна е прието същото като в обжалваното по настоящото дело решение. Различният краен изход на спора по настоящото дело и по гр.д.№ 9903 от 2010 г. на СГС /отхвърляне на иска по настоящото дело и уважаване на иска по гр.д.№ 9903 от 2010 г. на СГС/ се дължи не на различно приложение и тълкуване на правни норми и на различно произнасяне по правни въпроси от значение за делото, а на различните събрани по делото доказателства: По настоящото дело ищците не са ангажирали доказателства, че спорният имот е имал друг собственик към момента на съставянето на акта за държавна собственост през 1966 г. /тоест, не са опровергали истинността на изложеното в А. от 1966 г. обстоятелство, че към 1966 г. имотът е бил държавна собственост/, докато по гр.д.№ 9903 от 2010 г. на СГС ищците са доказали с извлечение от разписната книга на кадастралния план на местността, договор за покупко-продажба от 19.03.1946 г. и записка за неговото вписване от 23.12.1947 г., че към момента на съставянето на първия акт за държавна собственост за имота № 1617 от 29.10.1966 г. спорният по това дело имот е бил собственост не на държавата, а на наследодателя на ищците Евтимиян П. П..
4. В решение от 30.11.2009 г. по гр.д.№ 12565 от 2007 г. на Софийския районен съд, 51 състав от правна страна е прието същото като в обжалваното по настоящото дело решение. Различният краен изход на спора по настоящото дело и по гр.д.№ 12565 от 2007 г. на СРС, 51 състав /отхвърляне на иска по настоящото дело и уважаване на иска по гр.д.№ 12567 от 2007 г. на СРС/ се дължи не на различно приложение и тълкуване на правни норми и на различно произнасяне по правни въпроси от значение за делото, а на различните събрани по делото доказателства: По настоящото дело ищците не са ангажирали доказателства, че спорният имот е имал друг собственик към момента на съставянето на акта за държавна собственост през 1966 г. /тоест, не са опровергали истинността на изложеното в А. от 1966 г. обстоятелство, че към 1966 г. имотът е бил държавна собственост/, докато ищецът по гр.д.№ 12567 от 2007 г. на СРС е доказал с представен от него договор от 11.09.1947 г., записвания в разписен лист към кадастрален план и свидетелски показания, че към момента на съставянето на първия акт за държавна собственост за имота № 800 от 21.05.1962 г. спорният по това дело имот е бил собственост не на държавата, а на частно лице /ищеца по делото Г. П. К./.
5. В решение от 12.08.2010 г. по гр.д.№ 3759 от 2008 г. на Софийския районен съд, 42 състав, в сила от 25.09.2010 г., от правна страна е прието същото като приетото в обжалваното решение. Различният краен изход на спора по настоящото дело и по гр.д.№ 3759 от 2008 г. на СРС /отхвърляне на иска по настоящото дело и уважаване на иска по гр.д.№ 3759 от 2008 г. на СРС/ се дължи не на различно приложение и тълкуване на правни норми и на различното произнасяне по правни въпроси от значение за делото, а на различните събрани по делото доказателства: По настоящото дело ищците не са ангажирали доказателства, че спорният имот е имал друг собственик към момента на съставянето на акта за държавна собственост през 1966 г. /тоест, не са опровергали истинността на изложеното в А. от 1966 г. обстоятелство, че към 1966 г. имотът е бил държавна собственост/, докато по гр.д.№ 3759 от 2008 г. на СРС ищците са доказали с представен от тях предварителен договор за покупко-продажба от 22.07.1965 г. и със свидетелски показания, че към момента на съставянето на първия акт за държавна собственост за имота на 28.09.1970 г. спорният по това дело имот е бил собственост не на държавата, а на частно лице- продавачът по предварителния договор П. М..
6. В решение от 08.06.2015 г. по гр.д.№ 19859 от 2014 г. на Софийския градски съд от правна страна е прието същото като в обжалваното по настоящото дело решение. Различният краен изход на спора по настоящото дело и по гр.д.№ 19859 от 2014 г. на СГС /отхвърляне на иска по настоящото дело и уважаване на иска по гр.д.№ 19859 от 2014 г. на СГС/ се дължи не на различно приложение и тълкуване на правни норми и на различно произнасяне по правни въпроси от значение по делото, а на различните събрани по делото доказателства: По настоящото дело ищците не са ангажирали доказателства, че спорният имот е имал друг собственик към момента на съставянето на акта за държавна собственост през 1966 г. /тоест, не са опровергали истинността на изложеното в А. от 1966 г. обстоятелство, че към 1966 г. имотът е бил държавна собственост/, докато ищците по гр.д.№ 19859 от 2014 г. на СГС са доказали с представен от тях предварителен договор, скица на имота и със свидетелски показания, че към момента на съставянето на първия акт за държавна собственост за имота през 1970 г. спорният по това дело имот е бил собственост не на държавата, а на частно лице /продавачката по предварителния договор В. М./.
Поради всичко гореизложеното, не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решение на Софийския градски съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Както бе разяснено в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационното обжалване е налице или когато е има празнота в закона, което налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато приложимата към спора правна норма е неясна, което налага нейното тълкуване от ВКС, или когато са настъпили такива промени в обществените условия или в законодателството, които налагат промяната на вече постановена от ВКС съдебна практика. В настоящия случай, има задължителна съдебна практика на ВКС по аналогични казуси /включително и посоченото от самите касатори решение на ВКС, ГК, Първо г.о./, обжалваното решение е съобразено с приетото в тази задължителна практика и от постановяването й не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяна на тази практика. Поради това, произнасянето на ВКС по настоящия спор за собственост няма да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на това понятие в чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6605 от 28.09.2015 г. по гр.д.№ 16690 от 2013 г. на Софийския градски съд, Гражданска колегия, II „в“ състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.