3
определение по гр.д.№ 5935 от 2015 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 22.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5935 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. Т. против решение № 773 от 03.02.2015 г. по гр.д.№ 1360 от 2014 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-Д състав, с което е потвърдено решение от 12.11.2013 г. по гр.д.№ 45566 от 2009 г. на Софийския районен съд, 77 състав в частта, с която е определена квотата на П. С. Т. в допуснатите до делба недвижими имоти, останали в наследството на Б. И. Д., починал на 04.12.1979 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Според касатора, обжалваното решение противоречие на посочената и представена от него задължителна и незадължителна практика на ВКС /т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 1068 от 21.11.1985 г. по гр.д.№ 723 от 1985 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 308 от 21.03.1991 г. по гр.д.№ 1346 от 1990 г. на ВС, Първо г.о./ по следните правни въпроси, доуточнени от съда както следва:
1. Ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на съдебното решение ?
2. Нищожно ли е на основание чл.21, ал.2 ЗН завещание, с което завещателят е задължил заветника да не отчуждава завещаната му вещ и да я предаде след своята смърт на други посочени от него лица ?
В писмен отговор от 22.04.2015 г. особеният представител на ответниците по жалбата П. Д. М. и Л. Д. М. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския градски съд да не бъде допускано.
В писмени отговори /наречени жалби/ от 11.02.2015 г. и от 16.03.2015 г. ответниците по жалбата П. Г. Й., А. Г. С., И. Г. Й. и А. Н. С. също оспорват жалбата.
Останалите ответници по жалбата Е. А. С., Д. Н. М., И. Н. Б., В. Д. П., И. Д. П., Л. К. Й., Г. К. Г., В. П. З., И. П. А., Г. П. Г., И. П. Г., Б. А. Б., Ц. А. Б., Г. Д. Б., Б. Д. Б., Й. Д. Т., Р. А. Парес, В. А. С. и Л. А. С. не вземат становище по нея.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд относно квотата на П. С. Т. в допуснатите до делба недвижими имоти, въззивният съд е приел, че П. С. Т. наследява съгласно чл.9, ал.2 ЗН само 2/3 ид.ч. от имуществото на съпругата си Е. Г. С. /една от наследниците на собственика на делбените имоти Б. И. Д./, като останалата 1/3 ид.ч. се разпределя между нейните братя и сестри. Приел е, че саморъчното завещанието на Е. С. в полза на съпруга й П. Т. от 08.02.2005 г. е неясно и не конкретизира имотите, за които се отнася /то препраща към завещание от м.12.2004 г., което не е представено по делото, поради което не може да се прецени дали се касае за универсално завещание или за завет и дали касае процесните имоти/. Освен това е приел, че завещанието от 08.02.2005 г. е нищожно на основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.44 ЗЗД и чл.21, ал.2 ЗН, тъй като в него завещателката задължава П. Т. да запази и предаде след своята смърт полученото от него наследство на трети лица- сестрите й Ю. и А.. Приел е, че съделителите П. Т., П. Й., А. С., И. Й., Е. С., А. С. и Д. М. са обвързани от решаващите мотиви на решението на СРС, 76 състав по гр.д.№ 1071 от 2005 г. на Софийския районен съд, 72 състав, с което е допусната делба на имоти, собственост на Е. Т. между нейния съпруг и нейните братя и сестри и в мотивите на което е разгледан и разрешен въпроса за нищожността на завещанието от 08.02.2005 г.
Така постановеното съдебно решение не следва да се допуска до касационно обжалване поради следното:
1. Действително, по първия посочен от касатора правен въпрос /ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на съдебното решение/ приетото в обжалваното решение, че наследниците по закон на Е. Т. са обвързани от силата на пресъдено нещо на мотивите на решението по гр.д.№ 1071 от 2005 г. на СРС, 72 състав по въпроса за нищожността на завещанието от 08.02.2005 г., противоречи на посочената от касатора задължителна практика на ВКС: т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, според която мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо. Въпреки това, обаче, решението на СГС не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като в обжалваното решение, независимо че се е позовал на мотивите на решението по гр.д.№ 1071 от 2005 г. на СРС, въззивният съд е изложил самостоятелни мотиви и самостоятелно е решил въпроса дали завещанието на Е. С. от 08.02.2005 г. е действително или нищожно.
2. По втория посочен от касатора правен въпрос /нищожно ли е на основание чл.21, ал.2 ЗН завещание, с което завещателят е задължил заветника да не отчуждава завещаната му вещ и да я предаде след своята смърт на други посочени от него лица/ няма противоречие между обжалваното решение и посочената съдебна практика. В посочените решение № 1068 от 21.11.1985 г. по гр.д.№ 723 от 1985 г. на ВС, Четвърто г.о. и решение № 308 от 21.03.1991 г. по гр.д.№ 1346 от 1990 г. на ВС, Първо г.о./ е прието, че е нищожно на основание чл.21, ал.2 ЗН завещание, което предвижда т.нар.фидеикомисарна субституция- разпореждане на завещателя, с което той задължава заветника да не се разпорежда със завещания имот и да го предаде след смъртта си на трето посочено от завещателя лице. Същото по същество е прието и в обжалваното решение на СГС: че завещанието на Е. С. от 08.02.2005 г. е нищожно като противоречащо на закона- чл.21, ал.2 ЗН, тъй като съдържа клауза, с която задължава заветника П. Т. да запази и предаде след смъртта си завещаното имущество на трети лица- двете сестри на завещателката.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 773 от 03.02.2015 г. по гр.д.№ 1360 от 2014 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-Д състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.