6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 204
София, 24.02.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 233 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на а. п. в [населено място], чрез прокурор М. Б., против въззивното решение № 189 от 26 октомври 2015 г., постановено по гр.д. № 431 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2015 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 859 от 15 май 2015 г., постановено по гр.д. № 3579 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2014 г. за осъждане на П. на Р. Б. да заплати на Л. К. Б. от [населено място] сумата от 12000 лева обезщетение за претърпени от Б. неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически изживявания, накърняване на доброто му име и авторитет в обществото, злепоставяне пред близки, познати и съграждани, ограничаване на социалните му контакти, причинени от водено срещу него наказателно производство с обвинение за извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по което е признат за невинен и е оправдан, ведно със законната лихва от 20 март 2014 г., и в тежест на прокуратурата са присъдени разноски. Обжалва се решението и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане в полза на Б. на сумата от 2250 лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи направените разходи за заплащане на адвокатски хонорар в наказателното производство.
В касационната жалба се поддържат неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че исковата претенция е недоказана по размер от ищцовата страна, като обстоятелствата и конкретното им проявление по делото обуславят по-нисък размер на дължимото от прокуратурата обезщетение, без съдът да изложи собствени мотиви за фактите от значение за определяне размера на обезщетението и при безкритично приемане на свидетелските показания. Подчертано е, че липсват доказателства които да обосновават извод за конкретни и особено силни отрицателни изживявания, които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с повдигнатото и поддържано обвинение. Въззивният съд не посочил как всяко от обстоятелствата влияе върху размера на дължимото обезщетение, а в присъдения му размер то значително надхвърля присъжданите в подобни случаи – наказателното производство се е развило в разумен срок, не е била наложена мярка за неотклонение, не са настъпили физически или психически последици от необратим характер, няма медийно огласяване от прокурор, не е отстраняван или уволняван от работа, няма негативни последици в семеен и социален план. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване разглеждането на касационната жалба се търси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Л. К. Б. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Л. П., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване, а оплакванията за пороци на въззивното решение счита за неоснователни.
Предвид продължилото година и десет месеца наказателно производство, взетата мярка за неотклонение „подписка”, оправдаването на ищеца от първата инстанция, въззивният съд е приел искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за доказан в своето основание. За определяне на справедливия размер на обезщетението въззивният съд е взел предвид отразяването на наказателното производство в медиите, ясните, обстойни и взаимно подкрепящи се свидетелски показания за изживяно от ищеца притеснение, отчаяние и разочарование от съдебното производство, промени в поведението, дистанциране на познати и близки, накърненото добро име на ерудиран бизнес ръководител в страната и чужбина. Прието е, че по размер искът е доказан отчасти, като за нормални са приети страхът, притеснението и безпокойството от очаквано осъждане, опетненият авторитет в професионалните среди, промяната в начина на живот. Като недоказани са посочени отчуждаване в семейството и промяна в здравословното състояние, както и ограничаване на свободата на движение в резултат от наложената мярка за неотклонение. Въз основа на продължителността на наказателното преследване (приет е разумен срок), тежестта на обвинението, по което е оправдан, броят на повдигнатите обвинения (обвинението е за едно тежко престъпление), взетата мярка за неотклонение (най-леката), други наложени ограничения в наказателното производство (не са установени), видът и тежестта на преживяванията и как са се отразили върху физическото и психическо състояние на ищеца, личния и социалния му живот, особеностите на личността преди обвинението, общественото му положение и др. (негативните преживявания са в рамките на нормалното по вид, а при интензитета им се оценяват личността на увредения, обичайната му среда и обществено положение, поради което обичайните иначе страдания са в случая с по-висок интензитет), се приема, че за обезщетяване на увредения ще е достатъчна сумата от 12 хиляди лева, какъвто бил и определеният от първата инстанция размер на обезщетението.
Касационната жалба в частта й по отношение на решението на въззивния съд по иска за имуществени вреди следва да бъде оставена без разглеждане, като предявена срещу решение по въззивно гражданско дело с цена на иска до 5000 лева, което съгласно чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
К. съд приема, че поставените от касатора въпроси не водят до допускане на касационното обжалване.
Поставя се въпросът за задължението на въззивния съд да изложи мотиви за всички релевантни обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди. При обосновката на въпроса касаторът сочи, че съдът не е посочил как всяко от релевантните за определяне на справедливия размер на обезщетението обстоятелства влияе върху размера – в насока за увеличаването или за намаляването му, или се касае за обичайните неудобства и преживявания във връзка с накърнените права от наказателното преследване. В процесния случай, за да определи справедлив размер на обезщетението, съдът е посочил изрично, че макар негативните преживявания да са в рамките на нормалното по вид, то обичайните иначе страдания са в случая с по-висок интензитет, предвид личността на увредения, обичайната му среда и обществено положение. Следователно съдът е заявил кои обстоятелства са натежали при преценката му за интензитета на претърпените вреди, поради което поставеният въпрос не е обуславящ, доколкото мотиви за релевантните обстоятелства са изложени, и даденото от въззивния съд разрешение не е в нарушение на задължителната съдебна практика според т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. и т. 11 на ТР № 3/2004 г., ОСГК. Изложените съображения се отнасят и до втория въпрос на касатора – относно извършването и отразяването в мотивите на своята преценка за конкретното значение на всяко обстоятелство за размера на обезщетението. Въззивният съд в обжалваното решение е посочил конкретната си преценка за съответните обстоятелства и отражението им върху справедливия размер на обезщетението.
Накрая се пита за критериите за точното прилагане на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда. Касаторът твърди, че приетият паричен еквивалент е такъв като за значителни вреди, каквито ищецът с оглед характера и степента на търпените болки и страдания, както и на вида и продължителността на упражнената принуда, не са причинени, а и процесното обезщетение значително надхвърля присъжданото в подобни случаи – наказателното производство се е развило в разумен срок, спрямо ищеца не е била приложена никаква мярка за процесуална принуда, не са настъпили за него никакви физически или психически последици от необратим характер, няма медийно огласяване от прокурор, не е отстранен или уволняван от работа, няма негативни последици в семеен или социален план.
ВКС вече многократно е имал случай да се произнася по приложението на чл. 52 ЗЗД, като са преутвърдени постановките на ППВС № 4/1968 г., сочено от касатора, в трайното му разбиране, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики: характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение и други относими такива за всеки конкретен спор. Съдът възприема разбирането, че принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. Следователно, преценката на съда за справедливото обезщетяване при всеки конкретен случай на претърпени вреди от незаконно наказателно преследване се гради на данни по делото за вида и степента на засягане на съответното благо за ищеца, съобразявано в контекста на ценността му за увреденото лице, при несъмненото предпоставяне, че всяко незаконно наказателно преследване накърнява основни блага за ищеца. Съдът основава преценката си на специфичните обстоятелства за всеки отделен случай със съответните проявления от засягането на здравето, психиката, социалния, професионалния, личния и всеки друг кръг правно защитими ценности за адресата на незаконното наказателно преследване. По тази причина и не съществува единна скала за измерване на справедливото възмездяване за претърпени вреди, основана например само на продължителността на наказателното преследване, или на засягането на здравето, или психиката, или броя и вида негативни изживявания на засегнатия, и пр. Освен това, противно на разбирането на касатора, срокът на незаконното наказателно преследване, мярката за процесуална принуда, последици за физиката или психиката на ищеца, инициирано от прокуратурата медийно отразяване, отстраняване или загубване на работа, нарушаване на семейни или социални връзки, не са единствените обстоятелства, които следва да бъдат съобразявани. Още от постановките на ППВС № 4/1968 г., т. ІІ, е ясно, че изброяването на обстоятелствата, подлежащи на преценка, не е и не може да бъде изчерпателно. В процесния случай касационният състав приема, че постановеното въззивно решение е съобразено с критериите за точното прилагане на принципа за справедливо обезщетяване по смисъла на чл. 52 ЗЗД, поради което не се налага допускане на касационното обжалване.
При този изход на спора е основателно искането на ответника в касационното производство за заплащане на сторени разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на а. п. в [населено място] против въззивното решение № 189 от 26 октомври 2015 г., постановено по гр.д. № 431 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2015 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 859 от 15 май 2015 г., постановено по гр.д. № 3579 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2014 г. за осъждане на П. на Р. Б. да заплати на Л. К. Б. от [населено място] сумата от 2250,00 лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи направените разходи за заплащане на адвокатски хонорар в наказателното производство.
В тази част определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис от него пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 189 от 26 октомври 2015 г., постановено по гр.д. № 431 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2015 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 859 от 15 май 2015 г., постановено по гр.д. № 3579 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2014 г. за осъждане на П. на Р. Б. да заплати на Л. К. Б. от [населено място] сумата от 12000 лева обезщетение за претърпени от Б. неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални и психически изживявания, накърняване на доброто му име и авторитет в обществото, злепоставяне пред близки, познати и съграждани, ограничаване на социалните му контакти, причинени от водено срещу него наказателно производство с обвинение за извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 НК, по което е признат за невинен и е оправдан, ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да заплати на Л. К. Б., с адрес в [населено място], [улица], № , ет. , сумата от 500,00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: