ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 212
София, 25. февруари 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 182 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 413/14.10.2015 на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 475/2015, с което е отменено решение № 72/04.05.2015 на Свиленградския районен съд по гр.д. № 562/2014 в отхвърлителната му част и е уважен предявеният иск за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука по чл. 200 КТ.
Недоволен от решението е касаторът „Ф. к. Л. 2007“, представляван от адв. Т. В. от АК – Хасково като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за: задължението на ищеца да конкретизира иска си, когато се претендира обезщетение за множество увреджания при трудова злополука и допустимостта въззивният съд по своя преценка да определи обезщетението за всяко увреждане независимо от посочения размер; подлежат ли на доказване в гражданското производство факти, установени в наказателното производство с постановление за прекратяването му (констатация за шофиране с превишена скорост); и по материалноправните въпроси за обхвата на отговорността на работодателя, когато пострадалия е допуснал груба небрежност, с което е допринесъл за настъпване на вредите от трудовата злополука и подлежат ли на обезщетяване разходи за лечение в чужбина, ако лечението е могло да се проведе и в страната на по-ниски цени, които /въпроси/ са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Позовава се на противоречие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 1/2009; т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС, ОСГТК по тълк. д. № 1/2013; Решение № 79/27.02.2012 на ВКС по гр. д. № 673/2011; Решение № 252/04.06.2009 на ВКС по гр. д. № 447/2008 и Определение № 1349/28.11.2012 на ВКС по гр. д. № 627/2012.
Ответникът по жалбата Е. Х. К. от [населено място] и третото лице помагач [фирма], не са изразили становище в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по срочно трудово правоотношение на длъжност „футболист”, считано от 01.07.2012 г. до 10.09.2014 г. с място на работа [населено място], когато със заповед на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ е прекратен трудовия договор поради изтичане на уговорения срок. В периода на договора е настъпила трудова злополука на 01.09.2013 г. по време на обичайния път при връщане от работа до основното му място за живеене – дома на родителите му в [населено място], при която ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди вследствие пътно-транспортно произшествие, при което е получил множество увреждания – „счупване на лява бедрена кост, счупване на лъчева и лакетна кост на ляв горен крайник, полифрагментна /раздробена/ дислоцирана /разместена/ фрактура /счупване/ на лявата петна кост“ и усложнения, налагащи допълнителна медицинска интервенция, лечение и невъзможност за движение, неблагоприятна прогноза за развитие и лечение на това увреждане, както и прекратяване на спортната му кариера. Видно от приетия и неоспорен по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 01.09.2013, е установено, че „по време на движение внезапно пред лекия автомобил изскача домашно животно – кон и вследствие на удара водачът губи управление и се удря в насрещно движещия се товарен автомобил“, като в протокола за ПТП липсват констатации, ищецът да е управлявал автомобила с превишена или несъобразена скорост. Съдът е приел, че не е установено заявеното от ответника възражение за съпричиняване в резултат на допусната от ищеца груба небрежност (нарушение на правилата за движение – управление на автомобила с превишена и несъобразена скорост) и въпреки разпределената доказателствена тежест не са ангажирани доказателства за това, още повече, че ищецът не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпилото на пътното платно препятствие, като не е имало и предупреждаващи пътни знаци. По отношение на размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди, е прието за установено, предвид събраните по делото доказателства, че въпреки проявените от ищеца усилия да намери подходящо болнично заведение и лекарски екип за извършване на операция на петата, това не е могло да бъде осъществено в страната, поради което се е наложило лечението да бъде извършено в чужбина. По възражението за недопустимост на решението, като постановено по нередовна искова молба, поради липса на разграничение на размера на отделните обезщетения за неимуществени вреди, въззивният съд е приел, че в случая не е налице обективно кумулативно съединение на няколко иска, а на един иск – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите процесуалноправни въпроси обуславят изхода на делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че по граждански дела ищецът не е длъжен да сочи всяко отделно увреждане, причинените от него болки и страдания и разходите за възстановяване на така увреденото телесно и душевно здраве. За защитата на ответника срещу иска е достатъчно да бъде посочено най-общо кога какви увреждания са причинени, претърпените болки и страдания и общата оценка на разходите и пропуснатите ползи. Задължение да бъдат посочвани отделните увреждания и последиците от всяко от тях има, само ако ищецът предяви частичен иск – за някои от уврежданията, като си запазва правото с отделен иск да претендира обезщетение за останалите. Когато ищецът претендира обезщетение за всички увреждания, той не е необходимо да ги посочва и оценява поотделно (вж. определение № 708/18.10.2012, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 695/2012); както е посочено в решение № 689/30.01.2011, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 557/2009 съдът не е обвързан от посочения размер на обезщетението за отделните увреждания и може да присъди по-голямо обезщетение за доказаните вреди в рамките на претендираната обща сума, без да е необходимо изменение на размера на петитума на предявения иск. Когато са събрани доказателства за по-голям размер на вредите и с това се надхвърля размерът на предявения петитум, съдът може да присъди по-голямо обезщетение, ако е допустимо изменението на размера на петитума на предявения иск съгласно чл. 116, ал. 1 ГПК (отм.), т. 9 ТР № 1/04.01.2001 ВКС по гр.д. №1/2000 ОСГК, съответно чл. 214, ал. 1 ГПК. От събраните доказателства в наказателното производство за гражданския процес правно значение имат само признанията на страните за неизгодни за тях факти. Повдигнатите материалноправни въпроси не обуславят решението по делото, тъй като въззивният съд е приел, че не е доказано ищецът да е нарушил правила за движение по пътищата, както и че лечението му не е могло да бъде осъществено в страната.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 413/14.10.2015 на Хасковския окръжен съд по гр. д. № 475/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.