– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 213
гр. София 25.02.2016 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 11.11.2015 (единадесети ноември две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4865 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 3200/11.05.2015 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІА състав, постановено по гр. д. № 15744/2014 година, касационна жалба с вх. № 83 760/29.06.2015 година.
С обжалваното решение [фирма] [населено място], на основание чл. 92 от ЗЗД, е осъдено да заплати на Й. М. Я. сумата от 20 000.00 лева, представляваща неустойка по чл. 11, пр. 2-ро от предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.09.2007 година, в който дружеството е встъпило като длъжник, на основание чл. 101 от ЗЗД, с договор от 08.04.2010 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 09.11.2012 година до окончателното плащане както и направените по делото разноски. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като [фирма] [населено място] не е страна по предварителния договор, въз основа на който се претендира заплащане на неустойката и не е получавало задатък по същия. Излагат се съображения, че Й. М. Я. не може да се позовава на договора от 08.04.2010 година, тъй като не е страна по същия и не го е одобрил изрично. За дружеството не било възниквало задължението да прехвърля на Я. имота, предмет на предварителния договор, Твърди се, че първоначално съдът е квалифицирал предявеният иск като такъв с правно основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, а впоследствие е променил квалификацията на такава по чл. 92 от ЗЗД. Направено е искане обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което предявеният срещу дружеството иск да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] твърди, че е налице посоченото в чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Ответникът по касационната жалба Й. М. Я. е подал отговор на същата с вх. № 109 047/09.09.2015 година, в който е изразил становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, а ако такова бъде допуснато то жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея решение да бъде потвърдено.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 25.05.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 83 760/29.06.2015 година, като е подадена по пощата на 25.06.2015 година. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
В обжалваното решение е прието за установено, че на 11.09.2007 година между Й. М. Я., като купувач и Б. М. Й., действаща в качеството си на [фирма] [населено място], като продавач е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на описания в договора имот, като при подписването на договора купувачът е предоставил задатък в размер на 10 000.00 лева. Срокът за сключване на окончателния договор е бил 31.12.2008 година, но до изтичането му, както и до момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция такъв не е бил сключен. С оглед на това въззивният съд е заключил, че за Й. М. Я. е възникнала предвидената в чл. 11, пр. 2-ро от договора възможност, а именно да иска претендира двойния размер на дадения от него задатък, който вземане е било определено от страните като неустойка. Съдът е приел за установено, че с договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № **, том *, дело № 40/2010 година на Съдията по вписванията при Районен съд Ардино Бирсен М. Й., действаща в качеството си на [фирма] [населено място] е продала на [фирма] [населено място] сградата, в която се е намирал обекта, предмет на предварителния договор. В тази връзка е бил и сключеният между страните по договора за покупко-продажба договор от 08.04.2010 година, с който [фирма] [населено място] встъпва в правата и задълженията на продавач по сключените от Б. М. Й., действаща в качеството си на [фирма] [населено място] предварителни договора за покупко-продажба на намиращите се в сградата обекти, така както са изброени в договора, сред които е и този сключен с Й. М. Я.. Страните по този договор са се споразумели, че Б. М. Й., действаща в качеството си на [фирма] [населено място] се освобождава от задълженията си по посочените договори. Съставът на Софийски градски съд е приел, че този договор има правните последици по чл. 101 от ЗЗД, поради което [фирма] [населено място] отговаря солидарно с продавача по предварителния договор за неизпълнението на същия. Изложени са съображения, че касаторът е встъпил в отношенията между страните по предварителните договори такива, каквито са били към момента на сключването на договора от 08.04.2010 година, поради което и дължи, солидарно с продавача по предварителния договор, претендираното от Я. вземане.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] твърди, че при постановяване на решението си съставът на Софийски градски съд се е произнесъл по правния въпрос за това дали при сключен между трето лице и длъжника договор за встъпване на третото лице в правата на длъжника, договорът трябва да бъде одобрен от кредитора, за да може последният да претендира право по него. При това се твърди, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, поради което било налице посоченото в чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд. В подкрепа на това твърдение се представя влязло в сила решение № 8/08.11.2013 година на Окръжен съд Кърджали, постановено по гр. д. № 393/2012 година. С това решение съдът се е произнесъл по аналогичен с настоящето производство случай като разликата е само в ищеца, който е бил един от останалите сключили предварителни договори за обектите в сградата купувачи. При това съставът на Окръжен съд Кърджали е приел, че сключеният между Б. М. Й., действаща в качеството си на [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] договор от 08.04.2010 година е такъв за заместване в дълг по смисъла на чл. 102 от ЗЗД, поради което той не поражда действие по отношение на кредитора без изричното му съгласие. Даването на такова изрично съгласие е необходимо, за да може старият длъжник да се освободи от отговорност и на негово място като такъв да се заеме от новия. Тъй като в производството по гр. д. № 393/2012 година по описа на Окръжен съд Кърджали такова изрично съгласие не било дадено предявеният срещу [фирма] [населено място] иск е бил отхвърлен. Такава е и защитната теза на [фирма] [населено място] в сегашното производство. В обжалваното решение обаче съдът по същество е приел, че договорът от 08.04.2010 година е такъв по чл. 101 от ЗЗД. Следователно налице е противоречие на извършеното от двата съдебни състава по същество тълкуване на клаузите на договора и правните последици от тях, като въпросът за съгласието на кредитора се поставя по различен начин при заместването в дълг по чл. 102 от ЗЗД и при встъпването в дълг по чл. 101 от ЗЗД. В първият случай е необходимо изричното съгласие на кредитора, за да се освободи стария длъжник от отговорност и неговото място да бъде заето от новия. Произнасяне в този смисъл се съдържа в решение № 333/19.10.2012 година, постановено по гр. д. № 955/2011 година, решение № 34/17.02.2014 година, постановено по гр. д. № 2586/2013 година и решение № 447/18.02.2014 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Решението на Окръжен съд Кърджали е съобразено с тази практика, но при него не е разглеждан въпроса за последиците от предявяването на иска срещу двете страни по договора от 08.04.2010 година. Видно от първото от посочените решения при липса на изрично съгласие на кредитора за заместване в дълг по чл. 102 от ЗЗД е допустимо при тълкуване на уговорките в договора да бъде прието, че същият се трансформира в такъв за встъпване в дълг по чл. 101 от ЗЗД и да настъпят последиците за последния. Изводите на съда това дали договорът е такъв по чл. 102 от ЗЗД, дали е породил действие и за възможността за трансформацията му в такъв по чл. 101 от ЗЗД са такива по съществото на спора, поради което и не могат да бъдат проверявани в производството по чл. 288 от ГПК. Верността им ще се отрази на правилността на решението, поради което и представлява основание за касационно обжалване на решението по чл. 281, т. 3 от ГПК, което основание съгласно т. 1 от мотивите към ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, е различно от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Това важи и за извода, до който Софийски градски съд е достигнал чрез тълкуването на уговорките в договора от 08.04.2010 година, а именно, че той е такъв за встъпване в дълг по чл. 101 от ЗЗД. Налице е противоречие между конкретните изводи на двата съда по същество за характера на един и същи договор и за последиците от него, което разминаване обаче не може да бъде квалифицирано като общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Това е така, тъй като правилността на тези изводи ще е бъде проверявана при провеждане на откритото съдебно заседание по чл. 290 от ГПК и постановяване на съдебното решение по чл. 293 от ГПК, което обаче е последица от допускане на касационното обжалване на решението. С оглед на това не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване, а именно това по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Освен това в производството по чл. 288 от ГПК касационният съд е обвързан от установената в решението фактическа обстановка и трябва да преценявана формулирания от касатора правен въпрос и неговия отговор с оглед на същата. В случая съставът на Софийски градски съд е приел, че договорът от 08.04.2010 година е такъв за встъпване в дълг по чл. 101 от ЗЗД и с оглед на това е преценявал и изразеното от Й. М. Я. съгласие с настъпването на последиците от такъв договор, което е заявени изрично от него с оглед на твърденията му в исковата молба и подадените впоследствие уточняващи такива. С оглед на това на поставеният от касатора въпрос е даден отговор с обжалваното решение, който е в съответствие с установената с решение № 34/17.02.2014 година, постановено по гр. д. № 2586/2013 година и решение № 447/18.02.2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. При това тези решения са постановени по идентични със сегашния случай като разликата, както и в случая с решение № 8/08.11.2013 година на Окръжен съд Кърджали, постановено по гр. д. № 393/2012 година, е само в страната, сключила предварителния договор в качеството на купувач. Затова по този въпрос е налице формирана задължителна практика, която изключва възможността за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 3200/11.05.2015 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІА състав, постановено по гр. д. № 15744/2014 година по подадената от [фирма] [населено място] касационна жалба с вх. № 83 760/29.06.2015 година и такова не трябва да се допуска, като предвид изхода на делото [фирма] [населено място] да заплати на Й. М. Я. сумата от 600.00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3200/11.05.2015 година на Софийски градски съд, въззивно отделение, ІІА състав, постановено по гр. д. № 15744/2014 година.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Й. М. Я. от [населено място], [община], с Е. [ЕГН] сумата от 600.00 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.