– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 210
гр. София 25.02.2016 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 21.10.2015 (двадесет и първи октомври две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4310 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от Г. Й. Г., срещу решение № 67/11.05.2015 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 162/2015 година, касационна жалба с вх. № 4069/24.06.2015 година.
С касационната жалба решението на Апелативен съд В. се атакува в частта му, с която са уважени предявените от С. И. С. срещу Г. Й. Г. искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД като ответникът, касатор в сегашното производство, е осъден да заплати на С. сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди и сумата от 6829.01 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане на 18.09.2010 година, заедно със законната лихва върху двете суми, считано от 18.09.2010 година до окончателното им заплащане. В жалбата са изложени доводи за това, че в обжалваната му част, решението на Апелативен съд В. е неправилно, необосновано, като наред с това е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че така определеното обезщетение е завишено по размер, че неправилно не са взети предвид изложените от касатора възражения срещу исковете, включително и тези за неправилно лечение и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С.. Направено е искане за частична отмяна на обжалваното решение като бъде постановено друго такова, с което обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди бъдат редуцирани до посочените в касационната жалба размери. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд В. по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. И. С. не е подал отговор на същата и не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
Г. Й. Г. е бил уведомен за обжалваното решение на 25.05.2015 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 4069/24.06.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
С обжалваното решение е прието за доказано, че на 18.09.2010 година Г. Й. Г. е причинил на С. И. С. травматични увреждания, изразяваща се в контузия в областта на дясната мишница, счупване на дясната раменна кост в горна трета и счупване на пето и седмо десни ребра. Установено е, че за това си действие Г. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК с влязла в сила присъда № 90/11.03.2013 година, постановена по н. о. х. д. № 4950/2012 година по описа на Районен съд Варна. Позовавайки се на установената в чл. 300 от ГПК обвързваща сила на присъдата въззивният съд е приел за доказан факта на извършеното от Г. непозволено увреждане, поради което същият е дължал репариране на причинените от това увреждане вреди. След извършване на подробна оценка на събраните по делото писмени доказателства, на свидетелските показания и на заключението на изслушаната съдебномедицинска експертиза е прието, че претърпените неимуществени вреди, изразени в доказаните физически болки, страдания и неудобства, търпени както в момента на самото увреждане, така и в периодите на продължителните болнични престои и медицински интервенции, включително и множеството болезнени операции за поставяне на импланти, провеждане на дренаж на хематом, отстраняване на сраствания, проведени в периода от 21.09.2010 година до 03.12.2011 година и съпътстващите този период затруднения от битово естество и невъзможността за самостоятелно обслужване, както и продължаващите и към този момент хронични болки и липса на максимална двигателна активност в крайника и неблагоприятната прогноза, изразяваща се в невъзможността за невъзможността от пълно излекуване справедливо ще бъдат обезщетени със сумата от 20 000.00 лева. Също така е прието, че Г. Й. Г. дължи на С. И. С. и обезщетение за претърпените от последния имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарствени средства, болнично лечение и пътни разходи като техния размер е определен на 6829.01 лева. С оглед на тези си изводи съставът на Апелативен съд В. е постановил обжалваното решение като е осъдил Г. Й. Г. да заплати на С. И. С. обезщетения за претърпените имуществени и неимуществени вреди в посочените размери. При това не са приети за основателни възраженията на Г. за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на С., за това че част от вредите са причинени от неадекватно лечение, а също така че е трябвало да се закупи по-евтината раменна става.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че в предмета на делото са били включени следните правни въпроси, които са обусловили правните изводи на съда при постановяване на решението му, а именно тези за приложението на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за критериите въз основа на които се определя този размер; кога може даден факт да бъде приет за доказан в гражданския процес с оглед на разпоредбата на чл. 154 от ГПК и спазени ли са тези изисквания от съда; представлява ли икономическата обстановка в страната критерий за определяне на размера на обезщетението по чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика отразява ли правилно тези отношения. Твърди се, че първият от поставените въпроси е разрешен от въззивния съд в противоречие с ППВС № 4/23.12.1968 година, а също така и с решение № 179/08.09.2010 година, постановено по гр. д. № 565/2008 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 532/24.06.2010 година, постановено по гр. д. № 1650/2009 година, решение 832/10.12.2010 година, постановено по гр. д. № 593/2010 година, решение № 302/04.10.2011 година, постановено по гр. д. № 78/2011 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 377/22.06.2010 година, постановено по гр. д. № 1381/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Видно обаче от данните по делото не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд В. по така формулирания от касатора първи въпрос. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички конкретно установени по делото и обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за определянето на размера на обезщетението на за неимуществените вреди, отразил е същите в мотивите към решението и е посочил значението им за този размер. С оглед на това съставът на Апелативен съд В. е постановил решението си в съответствие с т. 11 от ППВС № 4/23.12.1968 година, на която се основават и посочените от касатора решения на ВКС. В тази връзка следва да се има предвид, че третият от формулираните от касатора правни въпроси също е свързан с определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид при определянето на този размер. Касаторът твърди противоречие между решението на Апелативен съд В. и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение № 59/29.04.2011 година, постановено по т. д. № 635/2010 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., в което е посочено, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се вземе предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. В обжалваното решение не е прието обратното, поради което не е налице твърдяното от касатора противоречие, а въпросът дали при отчитането на този критерий обезщетението за неимуществени вреди трябва да се намалява не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, а такъв за правилността на конкретните изводи на въззивния съд. Поради това той може да бъде основание за касационно обжалване на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК, което обаче е различно от основанията за допускане на касационно обжалване, който факт изрично е посочен в т. 1 от мотивите на ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Предвид на това не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В. и по третия от формулираните от касатора въпроси. Все във връзка с определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди касаторът в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК твърди, че този въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, което според него е основание за допускане на касационно обжалване на въззвинтото решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Това си твърдение касаторът обосновава с решение № 1709/21.11.2014 година, постановено по гр. д. № 1945/2014 година по описа на Окръжен съд Варна. Със същото решение е прието, че сумата от 5000.00 лева справедливо ще обезщети ищеца по него за претърпените от увреждането неимуществени вреди. Налице е обаче разлика между разглежданите в двете решения хипотези както по отношение на травматичните увреждания, така и по отношение на провежданото лечение и последиците от уврежданията. Именно тези различия обуславят и разликата в определените по двете производства обезщетения за претърпени неимуществени вреди. Обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди са различни за всеки отделен случай и зависят от него. Затова и размерът на обезщетението е различен за всеки случай и тази разлика не обосновава противоречиво разрешаване на този въпрос от съдилищата, поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд В. по реда на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Вторият от формулираните от касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК въпроси е обоснован с това, че въззивният съд неправилно не е приел за доказано твърдяното от него съпричиняване и поради това то не е взето предвид при определяне на размера на обезщетението, а също така и с твърдението за допуснато съществено процесуално нарушение от страна на съда, който е трябвало да назначи съдебномедицинска експертиза във връзка с претърпяната от С. инфекция, въпреки че такава не е била поискана от страните. По същественото си тези оплаквания не могат да обосноват съществуването на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като по съществото си са твърдения за неправилност на въззивното решение и са основания за касационното му обжалване по смисъла на чл. 281, т. 1, т. 3 от ГПК. Както беше посочено по-горе основанията за касационно обжалване на решението по чл. 281, т. 3 от ГПК са различни от тези за допускане на касационното му обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, поради което такова обжалване не може да бъде допуснато въз основа на първите основания.
С оглед на гореизложеното и предвид на обстоятелството, че в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът не е изложил твърдения, от които да бъде направен извод, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд В. по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК такова не следва да бъде допускано.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 67/11.05.2015 година на Апелативен съд В., постановено по гр. д. № 162/2015 година по подадената от Г. Й. Г. от [населено място], с Е. [ЕГН] касационна жалба с вх. № 4069/24.06.2015 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.